Успехът и необходимите грешки

Успехът идва от вложеното старание, усилия, дисциплина, жертвоготовност, воля. Преди да дойде големият, истинският успех, практикуващият задължително трябва да премине през провалите, пораженията, сривовете, неуспехите. Иначе, дори и да дойде успехът, той няма да е истински успех, защото как може да знаеш нещо, ако не си го погледнал и не си усетил всичките му страни. 

Заблуда, илюзия е успехът, който е дошъл наготово или случайно и той със сигурност ще е мимолетен, защото ако не сте попаднали и не сте преминали през месомелачката на неуспеха, няма да знаете истинската стойност на постиженията. 

Как ще имате самочувствието, погледа, увереността, че сте успешни, ако не познавате конкретната материя издъно? 

Все едно да имате някаква професия, но да имате бели петна в познанията и практиката си. За да имате истински триумф, няма как, налага се преди това да се запознаете и с провалите. Иначе ще сте случайни в професията си и ако не познавате всичките ú аспекти, често пъти ще се обърквате, лутате в неведение като слепи. 

Един отличен професионалист познава всички детайли на професията си, всички техни особености и функции и не може да бъде изненадан или объркан от каквото и да е. Ако се обърквате, ако се чудите и изпадате в неведение, това би означавало, че тепърва опознавате нещата. 

Няма лошо, всеки тръгва от някъде и преминава през всичко. Никой не се е родил научен, защото тук на земята, а и навсякъде във Вселената, ние се развиваме самостоятелно, самоорганизираме се и сами определяме съществуването си, живота, съдбата си – такъв е законът. 

Много хора могат да ви помогат и да ви подадат ръка, но в края на краищата, вие сами сте отговорни за живота си и това, което успявате или не успявате да направите. 

Колкото повече човек се проваля, толкова повече би следвало да се стреми към успеха. И колкото повече грешки прави, толкова по-внимателен следва да бъде, за да не ги повтаря. 

Един опитен професионалист не може да бъде изненадан от нещо, с което не се е сблъсквал или нещо, което не познава отблизо. За да добие тези знания и умения, не може да не се е срещал с тях. 

Различните неща поднасят различни изненади и не винаги можете да ги видите или предвидите, но ако веднъж сте се препънали в тях – загубили сте си времето, усилията и сте ги преживели, вие ще ги познавате и щом се наложи да ги преминете пак, то ще е удоволствие за вас, защото познавате материята. 

Няма професионалист, адепт, майстор, който да не се е огъвал и падал поради изненадите и непознаването на тънкостите на работата. 

От друга страна, веднъж щом си преминал и си наясно с материята, добиваш увереност и напълно заслужено самочувствие и спокойствие, че не може да сбъркаш. 

На новакът не само, че му е простено да греши, но се очаква той да бърка често, защото само така ще се научи и само така ще опознае майсторските страни на занаята. 

Ако някой ви каже, че никога не се е провалял или не е грешал, той или лъже или просто не е майстор. Затова майсторите са винаги снизходителни към грешките и провалите на начинаещите, и ги разбират и влизат в положението на всеки, защото те знаят, че провалът и поражението са една неизбежна част от усъвършенстването, обучението, към истинския път на уменията

Някой, който вчера е започнал една практика и днес вече е с голямо самочувствие, няма да е в състояние да заслужи доверието ви, нали? 

Необходими са години практика, години сблъсъци с проблемите, провалите, пораженията и след като дълго време сте проявявали характер, не сте се отказвали и сте преодолявали със характер всички несполуки, срама и безчестието на неудачите, едва тогава ще сте навлезли във възможностите на истинското майсторство.

Така е и с медитативните практики. Не може без да се проваляте, защото провалът е велик учител! Ако нещо ви се получи без усилие и вие му се радвате, това не е кой знае какво постижение. Но ако се провалите, дори това да не е пред другите хора, а само пред себе си, и намерите сили в характера си – воля, хъс, търпеливо усилие и работа, и излезете от провала, тогава наистина ще засвирят фанфарите на победата. 

Това е триумфът, когато наистина и заслужено сте победили. 

Случайният успех е по-скоро лъжа, докато закономерното излизане от проблемите и способността да се справите с нещата въпреки всички и всичко, ето това са истински умения – то е майсторството.

По време на дългата си житейска медитативна практика няма как да не се сблъскате с демоните на страха, с призраците на ниското самочувствие и неувереността в себе си… 

Няма как да не попаднете сред изкушенията, гнева, злъчността, злобата, гнева, алчността, самосъжалението, опустошителната самота и чувството, че сте изоставени, но силата на характера ви, несломимата ви воля, дисциплината и вкоренената в психиката ви непобедимост, могат да преминат без грам колебание през всички тези дяволски капани, похвати, клопки, оръжия. 

Добре е човек да има “противници”! Те могат да бъдат някакви вътрешни душмани, демони – комплекси и конфликти в ума – съзнанието, подсъзнанието или инстинкти. Могат да са външни врагове, които играят на най-тънките струни на психиката и издевателстват над нервите ви. Колкото са по-свирепи, хитри, находчиви и яростни враговете ви, толкова по-силни ще станете след като се научите да ги преодолявате и да преминавате безпрепятствено през тях! 

Това е подобно е на физическата тренировка – колкото по-големи тежести поставяте, толкова по-силна ще става мускулатурата ви. И колкото по-умел, бърз, коварен и техничен е спаринг партньора ви, толкова по обиграни, бързи, комбинативни ще израствате. Затова, когато съдбата ви дава добри условия за усъвършенстване, не роптайте и не желайте да ги избегнете, защото само така ще постигнете истинско майсторство!

В медитативните практики ще се срещнете с най-тъмните си сенки и демони – какво по-хубаво от това. Досега те са ви владеели и са ви хвърляли в неведение, сега вие ще имате възможността да ги покорите, да ги смачкате, да се очистите от тях и да добиете майсторство!

Много още може да се каже по тези детайли, но ще оставим за друг път. Сега ще акцентирам върху медитативната техника:

Наблюдавате ума си, но без да се захващате за мислите, които ще се появяват, ще стоят и ще отминават. Не искайте да спрете ума да не мисли, не се опитвайте да очистите ума си насила, не отдавайте значение на мислите, не ги моделирайте и не участвайте по никакъв начин в тях. Стоейки така и като не се въвличате в мислите, те постепенно ще утихват и така ще навлезете в естественото, пусто, безмълвно и умиротворено състояние на Истинската си Природа. Ще се слеете с Нея и ще Я последвате завинаги и навсякъде.

Този, който следва Истинското си Себе, той върви в Пътя на Безграничния, затова той не прави грешки и не си създава карма.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, за да сте в добро здраве и да можете да постигате определените си цели!

4 thoughts on “Успехът и необходимите грешки”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.