Объркан Ум

Обърканият ум е голямо препятствие пред възможността да достигнеш до интуицията си.

В моменти, когато сме разтревожени, притеснени, паникьосани си мислим, че сме забравени от Бога и че сме безпомощни, всичко е фатално и безвъзвратно загубено.

Би било добре да се знае, че никога нищо не е загубено окончателно, и че Безграничния не забравя никога никой и нищо! Нито пък Себето и интуицията ни са се скрили от нас и не желаят да ни помогнат! Няма такива неща.

Просто в объркването на ума и в тревогата ние се изгубваме и не можем да намерим Себе си, нито можем да се посъветваме с интуицията си.

Себето никога не ни изоставя, не се крие и няма как да гледа безучастно как ние се измъчваме.

Целият проблем идва от това, че ние сме обзети от негативните мисли, от чувството на безизходица и паниката, а не че Вътрешната ни Същност ни е напуснала или изчезнала.

Човек е длъжен да знае това, защото в такива моменти е необходимо на първо място да се успокои. Ако в началото не ви е възможно да сторите това директно с медитация (въпреки, че ако сте опитни това не е никакъв проблем).

Отначало можете да си направите една дълга разходка сред природата. Да подишате чист въздух край морето, в гората, сред полето и въобще някъде където е наситено с енергия – прана.

Едновременно с това можете да практикувате дишане – може да е уджай, а може и просто да дишате дълбоко с пълни гърди по-дълго време. Друг начин да се успокоите, за да достигнете състояние, в което можете да медитирате, е да легнете и да гледате небето. Може да гледате синевата, да се взирате в далечината, да разглеждате облаците, а ако е вечер и небето е звездно става най-яко.

Звездното небе успокоява психиката идеално. Просто лягате по гръб и гледате дълго време звездите и това ще е достатъчно!

Също, ако е възможно е добре да походите боси директно върху земята, почвата. Не върху асфалта, защото той изолира енергията идваща от земята. След като се поуспокоите, можете да преминете към медитативната си техника и тогава ще разберете, че Вътрешната ви Природа винаги си е била на мястото, просто заради притеснението, паниката, страха, тревогите и объркванията вие не сте я усещали.

В момент на тревога, ако не сте опитни в медитативните техники трудно ще можете да уловите интуицията си и няма да можете да си послужите с нея.

Нито Господ ще ви изостави, нито Духът ви, нито усетът ви ще ви подведе. Само обърканият и измамен ум може да стори това, а вие ще имате чувството, че целият видим и невидим свят е против вас, но това е само още една илюзия!

Няма по-добро нещо от това умът ви да е ясен и да е центриран в Същността ви. Тогава ще сте наясно с бъдещето си и с всяка една работа, която сте се захванали.

Щом човек е наясно със себе си и щом може да улови това, което изразява неговата Истинска Природа и да действа в синхрон с Нея, тогава няма нещо, което да може да му се опре и всичко, с което се захване ще е успешно, проспериращо.

Някак си ние всички сме свикнали да възприемаме живота като даденост и като че ли всичко непременно ни се полага. Представяме си, че е ей така задължително е да сме здрави, или че щом сме се родили, ще живеем без значение дали съхраняваме живота в нас.

Това, обаче изобщо не е така!

Ако ние не се грижим и то усърдно за здравето си, ако не пазим живота си и ако не се съобразяваме със законите на Вселената, на Кармата, е много вероятно да загубим здравето, живота си, а и благоприятното си бъдеще.

Едно нещо трябва да осъзнаем веднъж завинаги. Всичко зависи само и единствено от нас самите!

Мобилизирайте силите си и си пренаредете приоритетите и действайте!

Само така ще можем да преследваме и да постигаме необходимите си цели!

Медитацията би трябвало да се практикува редовно, защото тя е пътя към Истинската ни Природа.

Когато медитираме ние само наблюдаваме мислите си, но не се захващаме за тях. Не ги делим на добри или лоши, на правилни и неправилни, на позитивни или негативни. Само ги наблюдаваме, без да се захващаме за тях и по този начин не ги захранваме с енергия. Стоейки така невъвлечени в тях, те отслабват и изчезват. Умът става пуст, умиротворен и безмълвен. Точно в това състояние, когато умът е пуст ние можем да се насочваме и да улавяме всичко, което идва от Същинската ни Природа. Така можем да знаем и да следваме интуицията си и да не се объркваме от суетния и тревожен ум. Този, който следва своята Истинска Природа, той следва промисъла на Безграничния!

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники за да сте Себе си и да можете да постигате важните си цели!

4 thoughts on “Объркан Ум”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *