За вездесъщата Природа и човешката немощ

Отклонили сме се от Майката Природа и сега всички плащаме за това. Ако се случи времето да е по-студено и да нямаме достатъчно дрехи, хората почти със сигурност се разболяват. Влияят им есенното захлаждане, пролетните алергии, летните горещини.

Обръщайки внимание само на видимите неща в света и в човешкото тяло, човек е станал сляп. Съществуват много фини енергии, които управляват всичко в човешкия организъм, но хората не стигат до тях, защото се ограничават само с това, което е разбираемо и достъпно за тях. Всъщност без фината енергия, която тече в определените енергийни меридиани, нищо в човешкото тяло не би съществувало и никоя от функциите не биха могли да действат.

Много мощна може да бъде човешката енергетика, въпреки че по нервите ни тече само микроволтов електричен ток. Ако не се оставяхме на произвола на съдбата, не бихме били слаби и уязвими нито пред някакви насекоми, нито от микроби, вируси, паразити.

Сега какво…? Ако настъпиш трън… Уаааа, бягай да ти цепят крака, да ти бият тетанус и да не стъпваш на раната, щото ще стане инфекция. Така е, ще стане инфекция, защото микроорганизмите са станали по-силни от теб.

Ако се простудиш малко… Уаааа, бягай да вземаш антибиотици с килограми и съпътстващите ги витамини, пробиотици и боклуци…, щото ще вземе да стане нещо и после няма да можем да ти помогнем… Ами така е като сте оставили имунната си защита слаба и без тренинг, всеки вирус ще представлява смъртна опасност за теб.

Ако имаш контакт с някой заразно болен… Ааааа, бягаш, защото и ти ще се разболееш и после не можеш със седмици да се върнеш в нормалното си положение.

Въобще каквато и опасност да се зададе, хората са застрашени.

Нормално, след като човек се е пуснал от Първоизточника и е прекъснал връзката с Него, и няма достатъчно психична енергия, с която да може да оперира. По този начин и най-незначителните твари – буболечки, насекоми, микроби, стават могъщи и непобедими.

Когато се завърнем към Извора и възстановим връзката си с него, постепенно ще възвърнем и силите си. Силата да бъдем неуязвими, невъзмутими, недосегаеми от вътрешни противници – енергии, ум, сетива, подсъзнание, и от външните агресии – хора, животни, буболечки, микроорганизми, паразити или вируси.

Необходима е работа върху Себе си ежедневно и навсякъде, само тогава ще се почувствате пак като частица от непобедимото, неуязвимо, вездесъщо Цяло.

Планината е жива, морето е живо, полето е живо, Майката Природа е жива. Не се отнасяйте към тях като неодушевени предмети, защото според Дзен поговорката: “Ако разбираш нещата, те са такива каквито са. А ако ли не ги разбираш, те пак си остават същите.” И нищо няма да се промени от това, че човек е сляп, глух, със заблуден и невеж ум. От това ще страдат само хората, но не и природата. И в един неочакван за нас ден всичко ще се обърне към нас по начина, по който ние сме се отнасяли към околния свят и Майката Природа. Тогава и да плачем, ще е вече късно.

Ето само един нищожен коронавирус ни нападна и ние сме почти пред колапс. А какво остава Природата да развихри стихиите си, тогава никой и с нищо няма да може да ни спаси.

Нека да се вразумим и да се върнем към Първоизточника – към Корените си.

Този, който следва Пътя на Себето, той върви според повелите на Безграничното, затова той не греши и не си създава карма.

3 thoughts on “За вездесъщата Природа и човешката немощ”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.