Единно цяло

Възмущаваме се от хората. Възнегодуваме постоянно от живота, от несправедливата съдба, от света и от това, че всичко е обърнато с краката нагоре.

Рядко ни се случва обаче да се възмутим от самите себе си. Ако погледнем живота си, всеки от нас е имал периоди, в които е правил големи тъпотии, дори много по-големи от тези, от които в момента негодуваме. 

Още когато сме били деца, когато някой друг ни причини нещо, тогава много боли, но ако сами се ударим, болката бързо преминава… Така е, ако сами сме си виновни, на бегом минаваме през грешката си и гледаме да я забравим на часа.

Същото нещо, но ако някой друг го направи – волно или неволно, ще нададем вик до небесата. Как така някой друг ще сбърка, не може така…

Често се дразним на хората, че шумят или че навлизат в личното ни пространство. Не казвам, че е нормално да се шуми, защото и аз обичам тишината, но щом ни се наложи на нас да правим – да поправяме нещо вкъщи, ние също шумим не по-малко от другите.

Въобще, проблемът идва от това, че ние се смятаме за нещо отделно от другите. Когато открием някаква неприятна черта в характера си, всеки от нас някак си я подминава незабелязано, но ако открием нещо нередно в другите, тогава елате ни вижте… То са едни негодувания, възмущения, забележки и осъждания…, като че ли ние сме самите ангели небесни…

Дзен прониква и знае, че всички ние сме едно неразделно цяло. Ние сме различни като хора, като характери, като духове, но всички ние сме слети в едно единно неделимо Цяло.

Ако разглеждаме светът по този начин – като част от самите себе си, тогава ще сме склонни по-лесно да прощаваме на всички и ще приемаме грешките на другите някак по-нормално, по-снизходително. Щом някой наш близък или приятел сбърка, ние веднага сме склонни да го оневиним или да оправдаем в него поне половината вина, но ако някой чужд човек направи същото, тогава мъст, съд, че и често се чува “смърт”!

Бидейки едно Цяло с всички и всичко, естествено, ние би трябвало да си поправяме грешките, да бъдем по-бдителни да не допускаме да ги правим, но и нека да приемаме недостатъците на другите тъй, както се отнасяме към самите себе си. Ние не наужким сме едно Цяло и когато съдим жестоко другите, ние всъщност проектираме това осъждане и към самите себе си.

От друга страна, когато трябва да сме състрадателни, ние много лесно можем да сме такива, когато става въпрос за близките ни или за нашите приятели и същевременно нехаем или даже сме направо жестоки, когато става въпрос за по-далечни нам хора.

Будизмът ни научи как да се освободим от страданията. А също, как да помогнем, да направим така, че всяко чувстващо същество също да бъде избавено, спасено от страданията.

Метта молитвата е молитва за развиването на безусловна любов към всички чувстващи същества:

“Нека всички същества да са в мир.

Нека всички същества да са щастливи.

Нека всички същества да са в безопасност.

Нека всички същества да се пробудят

в светлината на своята Истинска Природа.

Нека всички същества да бъдат свободни.”

Дзен е Единното Цяло. Дори ако се лишим от само едно от съществата или нещата в света, то това вече няма да е Цялото.

Би трябвало да приемаме другите като себе си. Би следвало да считаме и техните пропуски, като част от нашите грешки, а също и техните страдания, като част от нашите страдания. Само тогава ще можем да усетим света, тъй както усещаме и знаем себе си.

Ако нещо ни дразни в другите, то е защото приемаме, че ние сме нещо отделно от тях. И ако някой ни гневи, то е защото си мислим, че той е отделен и далечен от нас самите. Щом приемем, че ние и дразнителите или тези, които ни ядосват са част от самите нас, раздразнението и гневливостта ще изчезнат на часа!

Няма как да сме гневни на някой друг по начина, по който сме гневни на самите себе. На себе си ние може и да сме сърдити само понякога, но то е само наужким.

За да можем по-лесно да приемем, че светът и ние самите сме Едно Цяло, е необходимо да медитираме редовно. Когато не се фиксираме в мислите и когато ги пускаме да идват и да си отиват, без да се захващаме с тях, тогава разделящият, егоистичен и себичен ум отслабва и изчезва. Щом егоистичния, разделящ и себичен маймунски ум отслабне и утихне, тогава умът ни ще се превърне, ще стане умиротворен и добронамерен към всички и всичко. Мястото на себичния ум ще заеме пустият и безмълвен ум, който ще може да отразява Истинската ни Природа.

Важно в техниката на медитация е да не участваме в мислите, да не ги развиваме и да не им отдаваме значение. Просто не бива да се въвличаме в тях. Умът ни трябва да бъде един верен слуга, а не тиранин.

Този, който може да следва Вътрешната си Природа, той ходи в Пътя на Безграничното Себе!

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си и да можете да постигате определените си цели!