Направено Добро

Доброто е добро само тогава, когато е направено в единство с Вътрешната ни Природа. Чуваме често една поговорка, че “няма ненаказано добро…”

Прекрасно е човек да направи добро, когато това е на точното му място. И истинско зло е да направиш добро, когато то не бива да се прави. Любовта също е една от най-великите добродетели, но ако любовта обслужва егоистични, низки чувства и страсти, тя си е направо зла.

Когато искаме да спестим трудностите и възпитанието на децата, това не е добро и може да се каже, че не и любов. Това е един егоизъм, едно себелюбие и разглезване, които рано или късно ще рефлектират върху тези, които са ги създали в себе си и са ги проектирали върху децата си.

Има една китайска поговорка, която гласи: “Камъните, които вдигаме от пътя на децата си, за да не се спъват, са скалите, които ще ни затрупат след време.”

И с доброто е така, и с лошото. Нещо може да изглежда, че е много добродушно, благородно и на място, но след време да се окаже, че е било неправилно, и че е било много лошо да се постъпва така. Сега някой пак ще каже, че ние не можем да знаем какво ще се случи след време…

Така е, ние не знаем, но Вътрешният ни Път знае! И ако сме нащрек и внимаваме, би трябвало преди да извършим каквото и да било, да се посъветваме с Вътрешната си Природа и да постъпим, според както тя ни показва.

Нищо не е такова каквото изглежда и тук се сещам за един фрагмент от “Ланкаватара Сутра”: “Нещата не са такива, каквито изглеждат, нито пък са другояче”.

Тук смисълът е, че нищо не е такова, каквото на нашите ограничени човешки умове им се струва. Нито пък има някакъв друг път, по който логически да се стигне до Истината, защото Тя, Истината е необятна, непосилна и необхватна за обикновения човешки ум. Същността, Истината може да бъде разбрана само, ако можем да изоставим обичайното си човешко мислене – логика, разсъждения, дедукция, анализи и прочие.

Вечното не може да бъде схванато от временното и Необхватното не може да бъде обзето от определеното, от ограниченото. За да можем да познаем Истината и кое всъщност е добро и кое зло, ние би следвало да влезем в медитация, да изоставим ума си и да прозрем нещата чрез Вътрешната си Природа. Когато преминем отвъд човешките разбирания за добро и зло, за щастие и нещастие, за порочно и свято, тогава наистина ще можем да схванем нещата такива, каквито са Изначално.

В космически план майчината любов е нещо наистина възхитително, свято, божествено, но ето, когато тя се лиши от благородството си и от връзката с Истинската си Природа, тя става егоистична и себична – тя се превръща в отровна любов. Под грижите на една такава отровна любов, децата стават егоисти, не зачитат никой и нищо, освен собствените си желания и капризи. Такива деца порастват слаби душевно, психически и не могат да се справят с предизвикателствата на живота.

Това е, защото тази отровна майчина любов ги е лишила от тренинга, от закалката сами да се справят и да излизат от трудностите. И тъй като майката е отстранявала, премахвала от живота им всички пречки и им е осигурявала безпрепятствено да преминават през всичко, те става хилави психически, немощни душевно и за в бъдеще винаги ще очакват нещата да се случват все по този начин – майка им ги пази и да им урежда абсолютно всичко.

Добре би било, децата от малки да се възпитават в труд, но и да се научат да медитират. Така те ще изградят една силна връзка със Себе си и вместо да се държат за полата на мама, ще могат сами да намират полезните ходове и точния изход от всяка ситуация. Правилно е, децата да се научат още от малки, че трябва да се грижат както за физическата, така и за психическата си хигиена.

Не можеш да си легнеш в леглото, ей тъй както си мърляв от деня… Би трябвало да си вземеш душ и да си направиш медитацията, за да се очистиш своевременно от мръсотията, с която си се наплескал през деня!

Човек така ще израсне здрав и стабилен психически и най-важното: Ще има пряка връзка с Изначалната си Природа.

Човек, който е в постоянна връзка със Себе си, не се поддава на изкушения, манипулации, на каквито и да било внушения и е устойчив на провокации – не се дразни и не изпуска нервите си!

“Дори нещо наистина добро, не е толкова добро, колкото Нищото” – нищото тук означава Пустотата – Изначалната ни Природа.

Сега да ви припомня отново техниката на медитация:

Наблюдавате как в ума ви възникват мисли, как стоят и отминават, но се захващате и не участвате в тях. Не им отдавате значение и не ги развивате. Гледайки ги така, без да позволявате да ви въвличат в идеите си, умът ви ще стане пуст, безмълвен и умиротворен. Това състояние на покой, на добронамереност към всеки и към всичко е основата, да можете да улавяте и да отразявате всичко такова, каквото е от Истинската ви Природа.

Щом можете да следвате вашата Истинска Природа, то вие ще следвате Същността на Необятното – Вечното. Така ще сте независими от законите на Кармата – ще сте свободни от кръговрата на живота и смъртта.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да можете да сте Себе си и да постигате определените си цели!