Гняв

Не бива да позволявате ежедневните проблеми, сблъсъци, конфликти или скандали да повлияят на начина ви на мислене. Иначе може да се получи следното: Да медитирате редовно сутрин и вечер и по време на медитация да владеете добре ума – мислите, емоциите си и въобще цялостното състояние на тялото. Обаче ако в ежедневието си се оставяте да бъдете обзети от гняв, ярост, чувство за накърнена справедливост, то това веднага ще рефлектира върху психическото и физическото ви здраве. 

Казвам, “чувство за накърнена справедливост”, защото може да сте изрядни и правото да е изцяло на ваша страна, но ако се оставите на първичните, примитивните чувства да командват съзнанието и поведението ви, тогава каква ще е ползата от медитацията, а и от това че сте прави – стресът ще разруши здравето ви. Ще има полза, разбира се, защото след края на деня, когато застанете в медитация, ще осъзнаете, колко нелепо е човек да се оставя на суетния си ум и последващите го емоции да го запращат в глупостта. 

Наистина важно е в ежедневието си да не се втурваме след всяка провокация, а умело използвайки натренираната си медитация да се овладеем на часа и да останем незасегнати от събитията.

Някой ще ви предизвика, бидейки неправ, нагъл и безцеремонен.
Добре, съгласен съм, че той може изобщо не е прав да ви третира така, но ако ние изпаднем под влиянието на неговата бруталност и се възмутим от дъното на душата си, тогава нашият ум ще се разбалансира, емоциите ни ще изригнат като вулкан и съзнанието ни ще се помрачи.

Вече в това състояние, дори да сме на правата страна, ние може да извършим такива глупости, каквито нито сме си представяли, нито сме планирали или допускали, че можем да извършим или пък емоциите да разрушат здравето ни. Да си прекалено емоционален не е никак добра идея. Човек трудно се овладява, ако е допуснал в него да бушуват силни емоции.

Затова в ежедневието си би било добре, ако се водим от медитативното състояние, което сме постигнали по време на упражняването си в медитация.
На първо място винаги следва да останем спокойни и наблюдаващи съзнанието ни да не се отклонява от центъра си. Всичко останало като кариера, постижения, придобивки, материално облагодетелстване и прочие, трябва да останат след това.

Ако съумяваме да оставаме спокойни и умът ни да е като изстинала пепел, то тогава ще можем много по-добре да осъзнаваме цялата ситуация. И дори ако някой е неправ, несправедлив спрямо нас или нашата кауза, то ние би било правилно да действаме в такт с Вътрешния си Ритъм.

Ако можем да следваме Вътрешната си Същност в ежедневието, то това е наистина следване на Пътя на Безграничния. Не можем ли обаче, да останем незасегнати и неповлияни от събитията на живота, това би означавало да си обърнем сериозно внимание и да практикуваме както седяща медитация, така и да се стремим все повече и повече да прилагаме и да вкореняваме медитацията в ежедневието.

За да сме в състояние да издържаме на натиска на провокациите, би било добре винаги като практикуваме медитация и след това да се стремим да запазим постигнатото в медитацията състояние. Така постепенно за вас няма да е приоритет да защитавате справедливостта и да постигате заплануваното, а на първо място ще е да останете в медитация независимо къде се намирате и каква дейност извършвате.

Щом номер едно е да останете неповлияни от събитията на живота и да сте незасегнати от неговите емоционални бури и урагани, то това ще бъде постигнато рано или късно. Така дори самият Мара изкусителят да се опитва да ви въвлече в скандалите и интригите си, щом стоите на мястото – в центъра си, той не би имал никакъв шанс!

Няма да се огъвате нито психически, нито ментално независимо с какъв огън ще бъдете запалени и без значение какво ще имате като залог. Щом най-важното за вас е да сте Вие самите, то всичко останало ще отстъпи място на това – да сте Себе си!

Прилагайки медитацията, ние само наблюдаваме всичко, което изниква в ума ни. Оставяме го да идва, да стои и да отминава. Не се занимаваме с мислите и не им отдаваме значение. Не се опитваме да изхвърлим лошите мисли и не се опитваме да ги заместим с добри. Щом не вземаме участие в мислите, то те ще отшумят и ще изчезнат. Умът постепенно ще се проясни и ще стане пуст, умиротворен, добронамерен към всички и всичко. Това състояние не бива да бъде целено. Нужно е само да не даваме участието си в мислите, и когато те утихнат, това състояние на безмълвност, безметежност и умиротвореност ще дойде от само себе си. То винаги съществува вътре в нас, просто е замъглено от променения, бурен и безспирен ум.

Щом умът утихне, то естественото състояние от само себе си ще се прояви. Така ще можете да познаете и да следвате Истинската си Природа.

Този, който следва своята Истинска Природа, той следва Пътя на Безграничния. Той не може да сгреши или да си създава карма.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да можете да сте Себе си и да постигате важните си цели!

3 thoughts on “Гняв”

  1. Рада Лалева

    Попивам и се придържам към ценните Ви съвети!
    Благодаря!

  2. Анонимен

    Благодаряви От няколко дни изпитвам яд ,стрес и упрек към лекарите и неадекватните им действия при лечението ми Сега трябва да се средоточа да си помогна

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.