Постоянство

Всяко начало е трудно и нищо не се получава перфектно от първия опит. Във всяка професия, занимание, хоби се изисква постоянство. Вярно, когато имаш талант още със започването и нещата може да ти потръгнат, но не полагаш ли упорит труд, не си ли последователен и всеотдаен, талантът ти ще бъде напразен. 

И птиците могат да летят виртуозно, но и те се тренират и са неуморни в опитите си да се откъснат от гнездото. С лъвовете също е така, може да си лъв по природа, но ако не те обучават как да дебнеш и как да улавяш плячката, нищо няма да можеш да направиш.

С всяка професия е така. Първо се учиш на нещата едно по едно, после практика и чак след това можеш да си добър в професията си. Не може от един поглед и готово – вече съм професионалист, т.е. може, но само на думи.

Понякога нещата зациклят в някаква черна серия и не ти се получават… Разбира се, че и това е нормално! Като добиеш знания и опит няма да позволяваш нещата ти да се сриват.

С духовната практика е подобно. Не може да кажеш, че си духовен по природа и да нехаеш и да не се упражняваш. Колкото и да си талантлив, ако ти не се погълнеш от практиката и ако не се упражняваш всеки ден, то и успехът ти ще е само една фикция. 

Някой ще ви посъветва, че ти така или иначе си Себе си и защо ти е нужно да се упражняваш. Ще ти каже да се оставиш на пороците си, на лошите си навици и на инерцията и нещата щели да се подредят от само себе си. Ще се подредят от само себе си, ама на кукуво лято. Знаете ли, защо се казва “на кукуво лято”? Защото кукувицата кука само през пролетта, а дойде ли лятото тя спира да пее.

Само, че упражняващият се в духовни и медитативни техники не престава да практикува дори да е достигнал просветление. Не спира медитативната си практика, защото знае, че тя е една хигиена на психиката, на ума и съзнанието..

Дори да си достигнал края и да си навлязъл в Нирвана, пак може да бъдеш замърсен и постепенно и неусетно да потънеш в тинята на бездуховността. Нека да не ви изглежда невъзможно това, защото всички ние преди да се откъснем от Духа си сме били в Първоизточника. Постепенно сме се замъглили, ослепели сме духовно и сме потънали в материалното блато на неведението.

Ето. така невежеството ни обгръща и ни захвърля в самсара – илюзорния ни свят на кръговрата на раждането и смъртта.

Всеки, който се устремил да се завърне в Истинската си Природа, би следвало да бъде неумолим, неотклонен в духовната си практика – медитацията. Може да ви изникват важни ангажименти, задачи и в определен момент да ви се струва, че има много по-важни задачи от това да практикувате медитация. Няма! На този свят, няма нищо по-важно от това! Щом сте се отправили “към другия бряг”, не бива нищо да ви разколебава.

Не вярвайте на съвети, които ви казват: “Остави се на течението, защо си хабиш силите, времето и живота в такива практики?”

Древните майстори в духовното не случайно са дошли и са ни оставили наставленията си – Лао Дзъ, Буда, Патанджали, Падмасамбхава… и другите майстори, ни посочват Пътя. Пътят е навътре в самите нас, а начините да го постигнем са самодисциплина, упоритост и неуморна практика.

Единственото ценно нещо на света е да достигнете до Истинската си Природа и да я следвате.

Човек не живее безкрайно. Идвайки, смъртта ще ви вземе всичко – и професионалната ви кариера, и парите ви, и материалните ви придобивки, всичко!

Единственото нещо, което смъртта не може да ви вземе – това е вашата Истинска Същност. Тя ще остане завинаги ваша, но ако се скитате в илюзорните си представи, вместо да бъдете Себе си, вие ще се лутате в неведение в безкрайните пътища на самсара.

Добре е, да знаете кое е най-важното нещо на този свят – най-важното нещо сте самите вие – вашата Изначална, Вечна и н Непроменяща се Истинска Природа. Всичко останало са приумици и уловки на маймунския ум. Него вие не бива да следвате, защото той е илюзия, страдания и неволи. Да следваш ума си е мъчителност, а да си единен със Себе си е Нирвана.

Медитацията е пътят, който води към Себето – към Нирвана. Когато медитирате, вие наблюдавате ума си, но без да се захващате с мислите, които ще изплуват в него. Няма да им отдавате значение, нито да ги разделяте на добри и лоши. Не се опитвате да спирате мислите, не ги каните и не ги гоните от ума си. Просто ги наблюдавате, но без да се участвате в тях. Така те ще останат без енергията, която вие им давате с участието си в тях, ще се успокоят и утихнат. Умът ви ще стане тих, умиротворен и пуст. Това е състоянието, в което ще можете да се насочите в Себе си и да отразявате и да следвате Истинската си Природа. Този, който следва Себе си, той следва Пътят на Безграничния!

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники за да сте Себе си и да можете да постигате важните си цели!