Корените на живота

Животът извира от Духа, поддържа се от Духа и накрая се завръща пак в Него. Ако се опитаме да се откъснем от Вътрешната си Природа и да водим някакво “самостоятелно”, “свободно” съществуване, ние се обричаме на гибел. Дърво без корен не може да съществува, както и плодът в утробата на майката не може без пъпната връв. На това прилича човек, който игнорира духовното и нехае за неговите напътствия.

Всяко падение започва от това, че изоставяме Духа си – Себето, и преследваме желанията, страстите или апетитите си материално благополучие. Винаги, на първо място от всичко би следвало да е връзката ни с Изначалното. 

Добре, всъщност няма никакво значение човек каква религия изповядва. Може дори да не е някаква известна религия, а просто връзка с Първоизточника. Няма значение, това пак е една “пъпна връв”, чрез която да сме във връзка с Безграничния.

Какво правим ние хората сега, в наше време?! Ами, как какво…. изоставили сме всякаква духовност, всякаква връзка с Първоизточника си и сме се втурнали да се осигуряваме и да печелим пари.. Хората често се притесняват, че ако останат без средства няма как да оцелеят.

Ние просто не се сещаме, че нашата планета земя се върти в нищото, и че ние нямаме никаква заслуга за това. Тя се върти в нищото, и едновременно се върти около Слънцето, което се върти в космоса и за всичко това ние нямаме и най-малката заслуга и никога не сме положили и минимално усилие това да продължи да е така.

Просто това са законите на Вселената. Е как мислите, щом космическите закони са толкова могъщи, та да държат в ненарушим ред целия космос, дали не могат да осигурят и на нас някакво препитание или щастливо съществуване. Разбира се, че могат и още как… Само че ние хората, като цяло за човечеството говоря, сме скъсали връзката си с Духовната си Същност – там откъдето сме произлезли, там откъдето животът се поддържа и там където всички ние, щем или не щем, ще се завърнем!

В наши дни хората се занимават, с всякакви глупости, суетност, с всякакъв вид удобства, удоволствия и наслаждения, но не и да помислят как да се завърнат към Корените си.

Корените на живота идват от Духа. Сега, аз не апелирам към това да живеем некомфортно или с лишения. Казвам само, че преди всичко останало, приоритетът ни трябва да бъде да се насочим и да се завърнем към Истинската си Природа. Обърнем ли се към Изначалното и следваме ли Истината в нас, тогава ще имаме връзка с Нея – ще имаме и знанията, и силите, и възможностите за да си създадем условия са щастлив живот.

И напротив, колкото и да се мислим за вещи в науката, за силни и способни, щом изгубим връзката си Изначалното, то ние вървим към самоунищожение – там накъдето отива целият съвременен свят.

Навсякъде и всичко се прояжда от все повече разврат, все повече незачитане, нежелание за съобразяване с духовните ценности, все повече извратеност и порочност във взаимоотношенията, омраза, ненавист, разделение, нарушаване баланса, замърсяване и унищожаване на природата и желание само и единствено за собственото си благополучие.

Няма друг полезен ход за човечеството като цяло, освен това да се завърнем към Първоизточника. Пак казвам, че сами по себе си ние сме безпомощни, слепи и в пълно неведение. Няма как плодът да продължи да съществува, ако скъса пъпната си връв.

Ще кажете: “Ами ние хората сме прекъснали пъпната си връв още при раждането си и пак съществуваме, явно може…”

Не, не може! Макар да сме скъсали пъпната си връв, през целия живот на човека, ние не можем без връзката си с Духа. Ние сме постоянно свързани с невидима пъпна връв, чрез която черпим силите на живота от Духа си. И въпреки, че сме свързани, ние нехаем и се опитваме всячески да игнорираме и да се откажем тази връзка с Първоизточника. Желаем да заместим този контакт с някакви материални неща, с вървене след желанията, суетата, прищевките и така вървим към самоунищожението си. Няма значение дали човек е вярващ, атеист или не знам какъв друг вид философ. Така или иначе анатомията на всички е една и съща, енергийните потоци са точно установени и законите на Вселената също са за всички едни за всички. Слънцето е едно, Земята е една, Майката Природа е една!!! 

Дали ще признаваме нещо или не, какво е значението. Всички имаме черен дроб, бели дробове, стомах, черва, мозък и прочие. Всички имаме връзка с Изначалната си Природа. Може да философстваме колкото си искаме и да обръщаме нещата наопаки, но не можем да променим нито анатомията си, нито физиологията си, нито енергийните си канали, нито връзката с Изначалното! Няма как това да се случи, всъщност на думи можем всичко да кажем, но… само на думи!

Ще се повторя, но това е важно! Единственото спасение на хората, на човечеството, на света е да се обърне към Първоизточника, да се свърже отново с Него, да се слее и да го следва чрез ума, душевността си, действията и с всичко останало. Иначе, сбогом!

Много начини има човек да се завърне към Извора си, но един от най-кратките е медитацията: 

Когато медитираме ние се насочваме към Себе си и започваме да наблюдаваме ума си. Наблюдаваме го, но без да вземаме участие в мислите, емоциите или подтиците си за действия. Важно е да не се намесваме в работата на ума. Да не се опитваме да подобрим ума си, нито да изхвърляме и да гоним мислите, които не ни харесват. Само го гледаме дотогава, докато мислите от само себе си утихват, отслабват и изчезват. Щом не участваме, не развиваме, не отдаваме значение и не позволяваме ума да ни въвлича във вихрите си, той ще се успокои, утихне и умиротвори. Това състояние на пуст, безмълвен и добронамерен ум към всички и всичко е основополагащо, за да може да се свържем, да се слеем с Изначалната си Същност и да сме в едно със Законите на Вселената.

Този, който следва Себе си, той изпълнява повелите на Безграничния и не може да сгреши!

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си и да можете да осъществявате поставените си задачи и да постигате целите си!