Работа с Духа

Морето не е до колене. И Духовното също не е до колене, но често се случва някой да го подценява и да се отнася с прекомерно самочувствие към нещо, което всъщност не познава добре. 

Духовното не е философия, нито са знания, нито може да го оприличим с някакъв друг вид занимание или интерес. Има области, в които номерът минава, но през Духовното не може да се мине и да замине с пренебрежение, все едно нищо не се е случило. Говоренето на нещата е едно, а действията и прилагането на наученото е съвсем друго.

Работата с Духа е най-сериозното и най-трудното занимание. На пръв поглед може да изглежда лесно и че е достатъчно да попрочетем някоя друга книга и айде вече сме готови. Да, готови сме да говорим, но не и в действителност да можем да приложим нищо. Не случайно хората на Духа са били отшелници – хора отдадени, силни, отречени и готови на всичко.

Да знаеш нещо и да можеш да го прилагаш на практика са две различни неща, нямащи почти нищо общо.

За да може човек да се пребори с демоните в себе си, ще се наложи да приложи цялата си сила, умения и отдаденост, а ако те не са достатъчни, би следвало да се упражнява, да тренира и да се подготви за да е в състояние да победи.

Как човек може да победи зависимостите си, лошите си навици, пороците си? Как може да се превъзмогне желанията, гордостта и алчността си?! Как да се откажем от всичко, за да принадлежим на Себе си? 

Първо, е необходимо осъзнаване, че всички тези неща са мимолетни, преходни и не са присъщи на Истинската ни Природа. Те са илюзорни и измамни подобни на мираж, на сън.

Второ, необходимо е да се заемем с преодоляването им – едно по едно, стъпка по стъпка, ден след ден, упорито, неуморно, неотклонно, с упражняване и постигане на несломима воля. А волята ще дойде от разбирането, че всичко това, което обсебва съзнанието и ежедневието ни, е суета, тъмнина, неведение, илюзия и лутане в заблудите на самсара.

Третото важно нещо е правилната практика. Когато умееш да прилагаш точно техниките, нещата стават много по-лесно, по-достъпни са и вече няма да се изисква толкова воля и стоицизъм за да постигнете резултатите.

Четвъртото важно нещо е посвещението на Изначалното! Щом сте се посветили и отдали на Първопричината във вас, на Истинската си Природа, не бива да има никакво съмнение, никакво колебание и двоумение по въпроса дали да следвате Себе си.

Петото важно нещо е вашата неизменна, неотклонна духовна практика! Щом не изоставяте практиката си, тогава изкушенията, съблазните и изпитанията ще са безпомощни да ви окажат или отклонят от това, към което сте се устремили – Себето – Духа си!

Ето, такива неща са важни, за да може човек да победи демоните в себе си и да последва Истинската си Същност. Иначе само на думи, на философии от попрочетени книжки нищо няма да се получи.

Има една много голяма опасност тук! Все едно да излезете да се биете с тигри или лъвове. Да, в духовния свят има много страшни противници, които с половинчати мерки и с полупосвещение в Духовното можете само да ги раздразните и да ги предизвикате.

Какво би се получило, ако някой с виковете си от гледната точка на високото си самочувствие, навлече гнева си – разсърди и разяри някоя мечка или звяр?! Как какво, ще бъде разкъсан на парчета и нито цитирането на текстове, нито обяснените философии ще му помогнат. Ще бъде сразен и разпилян много бързо и без никаква възможност да направи каквото и да е в своя защита. 

Ето на това прилича, когато някой, който няма представа от сблъсък в Духовното поле, а се опитва да влезе в битка чрез измамното, приповдигнатото си самочувствие.

Не случайно всички майстори от древността и духовните учители обръщат внимание на борбата с демоните, дяволите, сатаната… Всички те може да са илюзорни, но това не означава, че са слаби или лесни за побеждаване. За битката с демоните се говори във всяка религия и във всеки път към духовната реализация. Тази битка никак не е само надприказване и оборване с думи, тя е преди всичко практика, умения и прилагане на духовното в действията!

Нека никой да не си прави илюзии, че борбата за Единството със Себе си – Духовното поприще, е само наддумване, имитация или заучени текстове. Това е реална битка с демоните вътре в самите вас – зависимости, пороци, привързаности, желания, гордостта, алчността, егоизма и разделението от Цялото!

Оръжието, с което можете да победите илюзорните си представи, зависимостите, пороците, лошите си навици и всичко неприсъщо за вас е медитацията:

Когато медитираме ние само наблюдаваме ума, но без да се захващаме с мислите. Без да ги оценяваме на добри или лоши, на позитивни и негативни, на свети или светотатствени. Наблюдаваме ги, като внимаваме да не участваме в тях.

Не се опитваме да спираме ума си да не мисли и не отдаваме значение на мислите. Наблюдаваме мислите дотогава, докато те отслабнат, утихнат и докато умът ни стане спокоен, тих, добронамерен и умиротворен.

Това е състоянието на пустия ум, който е в единство с Истинската си Природа. Така Тя ще се отразява в ума и той ще функционира в синхрон с Нея.

Не бива да бързате това състояние да дойде час по скоро и не бива да имате очаквания за успех, напредък или някакви постижения. Трябва да се заредите с търпение и стоицизъм и да практикувате безкористно и упорито във времето. Успехът ще дойде, но не го преследвайте и не бъдете припрени!

Този, който следва своята Истинска Природа, той върви в Пътя на Безграничното и не може да бъде нито отклонен, нито подведен да сгреши!

Пожелавам ви упорита, всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си и да можете да постигате важните си цели!