Смъртта

Трудно си представяме смъртта, толкова трудно, че тя чак ни плаши и травматизира. И защо е всичко това, защо, след като тя нито е нещо ново, нито е непозната за нас? Тъй като сме вторачени в човешкото, ние не си я спомняме!

Ами ние дори и в момента приживе живеем едновременно и в живота и в смъртта. В един и същи момент сме живи и мъртви, защото живеейки ние представляваме човекът – временното, и Духът, който е Вечен, Непроменим, Нероден, Смъртен и Безсмъртен едновременно.

Това изглежда доста противоречиво за нашите човешки схващания, тъй като ние сме свикнали да виждаме нещата само в един аспект. Ако се вгледаме в Себе си, ние ще уловим тази наша Изначална и Вечна природа. Тя не е нито жива, по начина по който ние възприемаме нещата, нито е мъртва – това е пак човешко разбиране.

Може да се каже, че ние хората пребиваваме едновременно и в тукашния земен живот и в Оня – Духовния свят – светът на Цялото. Човешкият ум може да се оприличи и на радиоприемник, и както го настроим така той ще работи. Ако сме го настроили на такава радиостанция, да приема и да пребивава в земния живот, той това и ще възпроизвежда. А ако сме го нагласили да вижда Духовната ни същност, естествено той ще присъства повече в Нея и ще придобие повече от Вечните знания.

Защо да се плашим от смъртта, ами ние в безконечното си съществуване сме били много повече “мъртви”, отколкото живи. Нормално е, сега сме тук в земния живот и на абсолютно всички ни предстои да се преселим в отвъдното.

То, отвъдното не е нещо ново или нещо неразбрано. Хората често казват: “Никой не се е върнал оттам за да разкаже..”

Да, казваме това без да осъзнаваме, че нашата Изначална Същност дори и в този момент е едновременно тук – на земята и там – в отвъдното. Със смъртта ние си представяме, че ще се разделим с близките си хора, с любимците си, с животните и въобще с живота. 

Нищо вярно няма в една такава представа, защото както ви казах, ние и сега сме и в живота и в смъртта. Ако човек се научи да пребивава в Изначалната си Същност, ще може да знае, да усеща и да е сред всички тези скъпи за него същества, с които смъртта го е “разделила.” Просто представата, че заминаваме, че напускаме и че се разделяме с най-близките си е илюзорна, болезнена и мъчителна. Но в действителност това изобщо не е така.

Духът ви, който е вечен и е неразривно свързан с Безграничното и Същностите – духовете на скъпите ви същества, които също са в Него, няма как да бъдат разделени, откъснати или заличени от живота. И като живи на земята и като “мъртви” на Оня – духовния свят, вие сте заедно и това няма как да бъде иначе. Не си представяйте, че смъртта е раздяла.

Да, може да се каже, че е раздяла за човешките същества и ум, но за Изначалната ви Същност не е раздяла, защото такава раздяла в Духовното е невъзможна и не съществува!

Като хора ние ще изоставим тялото – износената и изхабена дреха, но Духът пребивавайки в Единното Цяло не може никога да бъде унищожен, заличен, разделен, уязвен или умъртвен. Невъзможно е това, защото Духът е вечен и непроменим и неотменимо свързан с всичко и всички!

Пак ви казвам, за някои смъртта може да наближава, и какво от това?! Какво ще се случи?? – Нищо, абсолютно нищо! За Духа ви нито ще има раздяла, нито ще има изличаване от живота, нито изчезване или промяна. Нито пък смъртта ще е нещо ново или неизвестно за вас.

Избягвайки от човешкия ум и начин на мислене и представи, вие много бързо ще си спомните какво всъщност е смъртта. Един сън, но и един вечен живот – знание, съществуване, единство с Цялото!

За да може да остане само Съществуването, без съня, ще е добре да се превърнете в Себе си! Тогава, нищо повече няма да ви измъчва или да ви тласка към непременното влизане във временно тяло.

За да можете още приживе да избягате от този вкоренен страх и да пребивавате повече време в Истинската си Природа, а не в човешкия си ум, желания, възприятия и логика, вие би следвало да медитирате и да се упражнявате в духовните практики:

Когато медитираме, ние само наблюдаваме ума си, но без да участваме в мислите и представите, които ще изплуват. Стоейки така, и като не се захващаме за мислите, те постепенно ще утихват и ще изчезват.

Да, ще изчезнат човешките представи, концепции, разбирания, схващания, опит.., и тяхното място ще заемат вижданията, разбиранията, знанието идващи от Духа ви. 

Но не бързайте с резултата, защото така само ще давате още гориво на ума си и той ще бъде нетърпелив, припрян, изпълнен с желания и страст. Стойте спокойно, търпеливо наблюдавайте мислите и не очаквайте бърз резултат. Колкото – толкова и когато – тогава. Всичко идва с постоянната практика, самодисциплината и упоритите тренировки.

Когато умът ви утихне, той ще стане пуст, добронамерен към всички и всичко, умиротворен и безмълвен. Точно това е състоянието, което ще ви даде единството с Истинската си Природа. Ще можете да я знаете, усещате, да живеете чрез Нея и умът ви да отразява всичко точно такова, каквото е в Нея!

Този, който следва своята Истинска Природа, той престава да бъде зависим от кръговрата на раждането и смъртта!

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си и да можете да постигате важните си цели!