Баланс

Най-добре би било всичко, което произлиза от нас като мисли, идеи, емоции, чувства, действия и прочие да е от Истинската ни Природа.

Умът лесно може да се залута в ежедневните мисли. Някой подхвърлил клюка или разни други примамки и ние се хващаме и потегляме след тях.

Когато имаме едно солидно присъствие в Себе си, ние не се поддаваме толкова лесно на външните отклоняващи влияния или на превратностите на ума. Винаги е хубаво да имаме един фон – едно постоянно пребиваване в навътре в Себе си. Разбира се, ние не можем винаги да сме обърнати в Себе си с всичките си сили, защото както съм казвал и преди, така бързо ще изтощим силите си и няма да можем да поддържаме връзката с Вътрешното. Всичко трябва да бъде много разумно, непринудено и естествено.

Постоянният фон – непрекъснатата връзка със Себе си би следвало да е като котва или подобно на обезопасително въже, с което се връзват работниците на небостъргачите. Може да не висиш на въжето постоянно, но ако се наложи, то трябва да е на мястото си и да предотврати падането или в нашия случай падението. Необходима е и постоянна връзка със Себе си – трябва да я има, макар да не е натрапчива и привличаща цялото внимание.

Ако се наложи да задействаме медитацията си по-силно, тя трябва да се налице – в готовност.

Примерно, ако си живеем спокойно, без някакви смущения или особени вмешателства и натоварвания, ние имаме своята връзка с Навътре със Себе си. И веднага щом се появи някакво влияние, което да се опитва да изведе психиката ни извън равновесие, ние имайки постоянната връзка с Вътрешното, можем да приложим медитацията си с малко по-голяма сила, съответстваща на разсейващия фактор, за да можем да неутрализираме неговото влияние. 

Веднага щом възстановим психичното си равновесие, е разумно да намалим силата на вниманието си до обичайното, за да не се изразходваме излишно и да съхраняваме силите си. 

Ако в момент на вмешателство, атака или манипулация срещу нас ние не повишим силата на вниманието си, то ние по всяка вероятност няма да можем да устоим на тези въздействия и е много възможно да им се подадем или да се въвлечем в тях. Затова в такива моменти вниманието се усилва и медитативната техника става по-стабилна и непоклатима. 

А ако постоянно сме с повишено внимание, дори и когато няма никакво вмешателство или опасност за психическата ни стабилност, то тогава ние ще пилеем психичните си сили и няма да сме съхранени за моментите, в които наистина ще се налага да внимаваме за да сме неуязвими.

Ето, този баланс между сила на внимание и отпускане се корени голяма част от майсторството в медитацията. 

Не може някой да ви атакува, а вие да нехаете за това и да не вземате мерки. Така вие ще улесните много Мара Изкусителя, казано символично, Мара е събирателен образ на слабостите в нас, на гордостта, невежеството, алчността и изкушенията, заблудите, илюзиите и нехайството, които ни тласкат самсара, т.е. скитането в неведение и изпадането в зависимостите на раждането и смъртта. Така той ще има предимство и не е никак разумно да го улесняваме, защото това е предателство и измяна на самите Себе си.

Не може и да не съхраняваме вътрешните и психичните си сили по същата причина, т.е. в моментите, когато ще са ни необходими сила и мощ ние няма да ги имаме и така ще попаднем в капана на Изкусителя!

Ако всичко, което произтича от нас е в такт, в единство с Истинската ни Същност, то тогава Мара, няма как да спечели дори една битка, да не говорим за цялата война. Безпомощен ще е да ни изкуши, заблуди, обърка, разтревожи, да ни накара да се страхуваме и да ни отклони от Пътя.

Пътят води към Нирвана, а напускането на Пътя и отклоняването ни от Него ни ще ни примамва към заблудите – към самсара или ада на фалшивото съществуване.

Пътят извира от Духа – Отвътре, затова си струва да бъде намерен и да бъде следван.

Пътят, т.е. следването на Себето не може да ни подведе, измами, подлъже или предаде. Всичко друго може да се случи, но никога да бъдете предадени или подведени от Себето.

Умът може да ни лъже, може да ни мами, обърква, тревожи, да ни плаши и да ни хвърля в неведение. Само умът може да ви стори това, но Себето – никога! За да имате силата да стоите непоклатимо в Истинската си Природа, би следвало да медитирате редовно и съвестно:

Когато медитирате, вие само наблюдавате ума си, но без да се захващате с мислите, които ще преминават през него.

Не се опитвате да се отървете и да се освободите от негативните мисли. Нито правете опити да каните добрите, позитивните мисли. Не!

Само наблюдавате ума си как работи, но не участвате и не развивате мислите. Стоейки така, внимавайки и не участвайки в мислите, умът ви ще утихне, ще стане пуст, добронамерен към всички и всичко. Ще стане умиротворен и безмълвен. Точно това състояние на пуст и безмълвен ум ще благоприятства свързването и единството с Истинската ви Природа.

Не бързайте обаче! Не бъдете припрени и нетърпеливи! Дайте време на ума да се успокои да утихне. Това може да ви отнеме месеци, а може и години. Няма за къде да бързате, ако сте упорити, последователни, самодисциплинирани и редовни в медитативната си практика всичко това – да сте Единни и Слети със Себе си ще го постигнете неминуемо.

Този, който може да следва и да върви в единство с Истинската си Природа, той следва Естествения Ход на Събитията идващи от Безграничния.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да можете да сте Себе си и да постигате важните си цели!

1 thought on “Баланс”

  1. Рада Лалева

    Огромно Благодаря, за силата и увереността, която получавам от напътствията и знанието Ви! 🙏💕

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.