Вътрешната природа

Ние хората сме съвсем ограничени същества. Виждаме до определено разстояние или до някаква преграда, чуваме в определен диапазон, можем да помиришем само въздуха, които е в непосредствена близост до нас.

Имаме само едно внимание, т.е. можем да се концентрираме само върху едно нещо и като резултат от тази ограниченост ние имаме подобни възможности на ума.

Има една могъща сила вътре в нас, която ние почти не забелязваме или се обръщаме към Нея за помощ само в много критичните си моменти. Тази сила е Духът ни. Той никога не се крие от нас, нито по някакъв начин ни отбягва. Винаги е на наше разположение. Друг е въпросът, че тъй като сме се вторачили в чисто човешките си неща и в суетата си, ние не го забелязваме и не се обръщаме към него за да получим необходимите отговори на въпросите или нещата, които ни вълнуват.

            Всъщност, дори и той да ни подсказва и да ни съветва многократно по актуалните въпроси, ние не желаем да се вслушваме в Него. Не желаем защото често пъти, това което Духът ни подсказва, не ни харесва и не е в тон с желанията ни.

Примерно, Вътрешната ни Същност ни показва недвусмислено, че определен човек не е за нас и не е добре да свързваме живота си него. Но ние, обзети от желания, страст, любов, планове за бъдещето и всякакви други трепети, сме се вкопчили в идеята, че човекът е този и край – няма друга възможност.

Духът ни дори да ни показва, ние не можем да го чуем и усетим, тъй като сме яхнали желанието си, сложили сме си розовите очила, представили сме си бъдещето в златна мъгла и обсипани с цветя и още какви ли не въображения и не искаме да чуем нито Вътрешната си Природа, нито здравия си разум.

Вътрешната ни Природа е вездесъща, Тя знае всичко и може всичко, но кой да се обърне към Нея и кой да я послуша и да изпълни заръките и?!

Могъща е нашата Истинска Природа, могъща и мъдра! Тя има знание за бъдещето ни, има знания за конкретния човек, за психиката, за навиците, за тенденциите, които тепърва ще се проявяват.

Всичко знае Вечното в нас – Себето ни, но най-често за нас са важни нещата, които са пред очите ни и ние нямаме никакво намерение да слушаме и да се съобразяваме с Истината в нас.

Или друг пример – ако някакъв бизнес или нещо, което предприемаме, ни се струва съблазнително и с възможност за лесна и бърза печалба, ние не се съобразяваме с нищо друго, освен с идеята да спечелим. Ако можехме да се вслушаме в Себе си, ако можехме да се допитаме до премъдрото си Себе и след това, ако бихме били достатъчно силни за да се съобразим и да го последваме, то ние никога не бихме попаднали в клопките на живота. Колко много мъчителни преживявания и крах бихме могли да си спестим! 

Нещо може да ни се струва печелившо, но често пъти сетнините му са печални. Може да изглеждат примамливи и съблазнителни нещата, които предстоят да се занимаваме, но най-добре и най-точно това може да ви каже Истинската ви Същност.

Ограничен е начинът ни на мислене, на виждане, че и на допускане на нещата, които евентуално предстоят. Това, което ще стане факт, понякога ние хората даже не можем да си го представим.

Затова, винаги първото нещо, което трябва да правим е да се допитваме до Вътрешната си Същност и чак след това да превъртаме вариантите в ума, в логиката си, но не бива да се отклоняваме от това, което Себето ни е посочило.

За да сме в състояние да знаем, да се сливаме и да следваме Изначалната си, Вътрешна Природа, ние би трябвало да практикуваме редовно медитацията си! Всичко друго може да пропуснем, но ежедневната си медитативна практика никога не бива да пропускаме!

Когато медитираме, ние наблюдаваме ума си, гледаме как мислите изплуват в ума, как стоят и как отминават. Не се намесваме в тях. Не ги подбираме, не ги оценяваме на добри или лоши. Също, не им отдаваме значение. Оставяме ги да бъдат такива, каквито са. Това, което трябва да внимаваме е, само да не участваме в тях, да не ги развиваме и да не се оставяме да бъдем въвлечени в тях. Щом не се захващаме с тях, те, мислите постепенно ще утихнат и ще отшумят.

Тогава умът ви ще стане пуст и умиротворен. Ще се превърне в добронамерен към всичко и всички, ще бъде безмълвен и спокоен. Това е състоянието, в което вие ще можете да се обърнете към вашата Истинска Природа, да се вслушате в Нея и да вземете съвет от Нея. Този съвет вие би трябвало никога да не го изоставяте и не бива да тръгвате след мислите или идеите на човешката си логика или “рационалния си ум”.

Ако следвате Себе си, ще следвате щастието си, а ако се подведете по обичайния си разум, има голяма вероятност, това да е пътят към ада!

Този, който следва Себе си, той следва Безграничния. Той не може да сгреши, да изпадне в зависимост, да трупа карма или да се провали в живота.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си и да постигате важните си цели!

3 thoughts on “Вътрешната природа”

  1. Иванка Савова

    Благодаря ти Нед за волята да даваш на тези, които са готови да приемат! Неуморен и всеотдаен си!
    Дълго време не гледах телевизия, заради цялата манипулация. Сега, благодарение на медитациите и знанията, които имам от древните им носители, си позволявам по половин час сутрин да гледам, за да се ориентирам докъде са стигнали в лъжите и какво евентуално предстои. Явно добре съм тренирала и ума и сърцето. Никакви емоции, никакъв гняв, неодобрение…само яснота за случващото се в сетивния свят.
    Бъди все така здрав, неуморен и всеотдаен!

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.