Егото ни се формира от нисшите ни страсти, от гордостта, чувствата ни, от това, че са приемаме за нещо отделно от другите, а и поради ограничения обхват на мисленето ни.
Всъщност, ако изоставим егото си, ние няма да изгубим нищо. Битува мнение, че в егото има и нещо полезно. Нищо полезно няма в него, защото то е само една илюзия, една заблуда и чувството за лична значимост. Изоставяйки всички тези мисли, емоции, представи и ментални формации, ние няма да изгубим нищо от себе си.
Напротив, освобождавайки се от неправилните и погрешни представи за себе си, ние ще можем да видим Истинската си Природа. Егото е изкривената, фалшивата, изопачената представа за Себе си и от това мислене е и погледът ни към външния свят.
Ако си представяме, че може да се допитаме до егото си или да го използваме по някакъв практичен начин в живота си, то това не е нищо друго освен заблуда.
Е, докато не се превърнем изцяло в Себе си и докато не последваме Истинската си Природа във всеки момент от живота си, егото може да се проявява по някакъв начин, няма как да е иначе.
Егото работи посредством маймунския ни ум. Може да минават безброй мисли през съзнанието ни, някои от които ще приемаме като рационални. Други ще се опитват да ни “съхранят” и да не предпазват от разни опасности. Трети, ще ни помагат да хитруваме или да разпознаваме манипулациите, с които сме атакувани. Въобще най-различни мисли могат да се опитват да завземат ума ни. Всички те са продукт на нашата опитност или генетика – на начина ни на живот, на разни рефлекси, инстинкти, на изградения ни начин на мислене.
Един посветен в Духовното човек не се занимава с нищо друго, освен това, което произтича от Духа му. Правилно е да изоставим всички мисли независимо откъде са и да последваме Духа си.
Някой човек още в детството си може да е научен да се ядосва, да е озлобен, зъл и отмъстителен… Практикувайки Духовните си техники, той следва постепенно, но неотклонно да изостави всички тези заучени отвън рефлекси и емоции и да последва ходовете идващи Отвътре, т.е. когато медитира и успокои ума си, той ще стане умиротворен, добронамерен и добросърдечен към всички и всичко и така ще се освободи от злостните си реакции.
Друг пък, може да е формиран още от малък да има ниско самочувствие. Различни са причините за едно такова “възпитание”. Може да идва от семейството, може да са се отнасяли с него лошо на улицата, в училище или в средата в която е пребивавал. Медитирайки, този човек би следвало да изостави всички мисли, които го угнетяват и потискат. Да не се въвлича в такъв вид настройки на ума. Медитирайки той следва да пусне всички тези мисли, без да се захваща за тях и така умът му ще се превърне в спокоен, невъзмутим, непоклатим и пуст.
Има други хора, които са научени от малки, че те са най-важните в целия свят и всички трябва да им се подчиняват и че всичко им принадлежи. Тези хора, осъзнавайки, че това е една илюзия, би следвало да научат медитацията и да я практикуват и така умът им да завръщайки в Истинската им Природа да се превърне в състрадателен, отзивчив, търпелив и безкористен за да помага и да приема всички и всичко като себе си.
А ако от малки по една или друга причина сте свикнали да сте плахи и често да изпитвате чувство на страх, на несигурност, неувереност в себе си, то вие трябва да се научите да медитирате и да не се залавяте за мислите, които ви тласкат към тези отрицателни емоции. Щом свикнете да не се въвличате в тези чувства и да стоите в Себе си, то умът ви ще се превърне в спокоен, сигурен в себе си, в недосегаем, несмутим и решителен. И така ще изоставите егото и фалшивата си природа и ще се превърнете в този, който Сте!
По всякакъв начин е възможно умът ви да е отклонен от Центъра си. Може да е с агресивност, може да е с униние, може да с навик да утоляваш желанията си като ги изпълняваш, може да е с удовлетворяване на страстите си и още за каквото се сетите…
Посветеният в Дзен практиките не се занимава с излишни и несвойствени за него неща. Не се впуска в илюзиите, суетните неща или емоционално-чувствени удоволствия. Практикуващият медитация също не се бори с мислите си и не се опитва да ги поправя! Нито пробва да си насажда изкуствено някакви позитивни мисли или емоции.
Когато практикуваме медитация, ние просто наблюдаваме ума си, но не се захващаме с нито една от мислите, които преминават през него. Не ги каним, но не ги и гоним. Също, не се опитваме да спрем ума си да не мисли, нито пък сме припрени вътрешният мир да настъпи час по-скоро. Не!!!
Само стоим, наблюдаваме, като сме внимателни да не се въвличаме и да не развиваме мислите си. Медитирайки по този начин умът ни постепенно ще утихне, ще стане спокоен, и безмълвен. Това състояние на пуст ум ще ни позволи да се свържем със Себе си – с Истинската си Природа и да се превърнем в Себе си – в Истинския си облик.
Този, който следва Себе си, той изпълнява повеленията на Небето и не може да сгреши!
Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийните практики за да сте Себе си и да можете да постигате важните си цели!
E – Mail is not safe, and there may be weak links in the process of sending, transmitting and receiving e – Mails. If the loopholes are exploited, the account can be easily cracked. https://www.xtmove.com/how-to-crack-the-mailbox-to-read-other-people-mail/
Благодаря!
БЛАГОДАРЯ!