Отклоняване от Центъра

Отклоняването от Центъра ви не води към нищо добро!

Щом се отдалечите от Себе си, веднага ще започнат да ви обхващат съмнения, мисли за противоречивост, разни емоции, които водят към погрешни изводи и действия. Където и да е човек и каквото и да прави, не бива да забравя и да се отделя от Истинската си Природа.

Може един ден да сте медитирали, да сте успокоили ума и емоциите си, да сте се умиротворили и да сте поставили всичко на точното му място. Супер, няма нищо по-добро от това.

Ако обаче на следващия ден вие изоставите Центъра си и ако тръгнете да се отдалечавате от Себе си, то веднага, малко по малко, а може и рязко, ще започнат да ви обхващат съмнения. В ума ви ще нахлуят нехармонични и нечисти мисли, които ще породят противоречивост към всичко. Ще ви идват най-различни идеи в ума, които на пръв поглед ще са много примамливи и ще ви се струват, че са изцяло във ваша полза.

Въобще, цялото ви същество ще бъде обхванато от енергии, които нито са хармонични, нито пък ще генерират нещо, което да ви е от помощ и да можете да се възползвате истински.

Човек, който се е оставил на произвола на заобикалящите го енергии и въздействия не върви към Истината.

Защо е така ли?! Ами защото в наше време е много трудно да попаднем в чиста и хармонична заобикаляща ни среда. Това може да го има в някое чисто място сред природата, сред чисти хора, или в някой духовен център, но и те не се срещат чак толкова често.

Навсякъде всичко е изпълнено с енергии на противоборство, на съперничество, алчност, желание за надмощие, разни енергии на интригантстване и сблъсъци. Ако им се оставите и напуснете Центъра си – Себе си, вие ще попаднете във всички тези вихри, ще бъдете проникнати и ако не сте им напълно подчинени, то в значителна степен те ще повлияят на психиката, душевността ви, чувствата, които изпитвате и подтиците, които ще ви тласкат към едно или друго действие или деяние.

Хората имат различни начини за да не се поддават на енергиите на заобикалящата ги среда и често пъти те неутрализират в някаква степен това влияние, но не напълно. Някои се занимават със спорт, други имат хоби, трети се отдават на алкохолно опиянение, четвърти тръгват към едно прекомерно забавление с жени или мъже, пети си пускат някакви безвкусни и безсмислени филми, шести се предават на опиати и наркотици… и прочие, това те правят само и само да могат да се откъснат от средата и да потънат в някакъв друг, по-милостив свят.

Не е добре, човек да се откъсва от Себе си задълго, даже не задълго, а изобщо не бива да се отдалечаваме от Същинската си Природа.

Когато си в Центъра си, можеш да си избереш забавления, но занимавайки се с тях, ти няма да предадеш и да изневериш на Себе си.

Какво се получава, когато забравим за Себе си и се разделим със Себе си?! Ами как какво, предприемаме неща, които нито са ни полезни, нито са добри за бъдещето и кармата ни, нито сме коректни и лоялни към думата, която сме дали на роднини, близки, приятели и въобще на който и да е.

Изменяме на Себе си – на Изначалната си Природа, изневеряваме сами на Себе си, променя се умът ни, така че не могат нито другите да ни познаят, нито ние сами себе си можем да познаем.

Ставаме съвсем различни хора от това, което сме! Така предизвикваме закона на Кармата и съответно неволите, нещастията и страданията. Ето към това води отдалечаването от Истинската ни Природа. Отмахнем ли се от Същността си, постепенно се превръщаме в паднали, в отрекли се от Истината ангели, т.е. дяволи, демони. Ще се промени не само ума, не само емоционалността ни и деянията ни, но ще се изменим и външно – чисто физически ние постепенно ще заприличаме на нечестивци!

Затова е думата ми днес, приятели, за да не се откъсваме от Истинската си Природа. Понякога за да не се отдалечаваме съвсем от Себе си ни помагат разните религии, разните вярвания, учения, свещенослужения, молитви и обреди и прочие. Но с всичко това, всъщност, ние целим, завръщането си и поддържането си в единство с Вътрешната си Същност – Себето.

Каквито и пости да спазваме, каквито и молитви, обричания, посещения на манастири и подаръци да им подаряваме, и каквито и жертвоприношения да правим, в действителност, ние правим всичко това, за да можем да се завърнем в Себе си и да бъдем стабилни и единни с Истинската си Природа. Всичко останало са само подходи, начини пътища към самите Нас Си!

Един от най-кратките пътища към завръщането в Себе си, е медитацията. Няма смисъл да ходите на духовни пътешествия и екскурзии, нито да търсите Господ, нито да правите жертвоприношения, защото всичко това можете да постигнете просто като се завърнете в Себе си, чрез медитацията си.

Ето ви за пореден път техниката на медитацията:

Наблюдавате ума си, но няма да се захващате с мислите, които ще ви спохождат. Само ще ги гледате без да им давате участието си. Няма да се опитвате да гоните лошите мисли, нито ще се опитвате да каните добрите мисли.

Няма да бързате и няма да се опитвате да успокоите ума си насила. Нито пък да правите, каквито и да са опити да моделирате ума си – да го направите, добър, спокоен или благороден. Не бива да правите това!

Щом стоите и не давате участието си на ума, той ще утихне сам и това състояние на пуст, умиротворен, добронамерен и добросърдечен ум ще дойде от само себе си, защото това е вашето Изначално естествено състояние. Вие не бива да се опитвате да формирате добри, състрадателни или благородни мисли, затова защото вие Изначално сте такива – добри, състрадателни, благородни! Просто не бива да си пречите да бъдете Себе си и това ще е достатъчно!

Щом умът ви утихне, това ще е вашата възможност да сте Себе си – да отразявате и да сте в едно с Истинската си Природа!

Този, който следва Себе си, той е в единство с Изначалната Безгранична Вселена и не може нито да сгреши, нито да генерира карма или някакви лоши последствия.

Пожелаваме ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си и да можете да постигате важните си цели!