Дозата

Не бива човек да се прилепва прекалено към духовното и не бива съвсем да се отдалечава от него. 

Ако си представим, че духовните практики ни станат фикс идея, ние ще бъдем обсебени от тях и като резултат е много възможно да блокираме психиката си, а и физическото си тяло. Какво имам предвид? 

Всичко в практиките би следвало да бъде умерено и естествено. Ако се вкопчим дори за медитацията или в някоя от енергийните и дихателни техники, има голяма вероятност да прекалим с тях. 

Всичко, което е недостатъчно или е прекалено води по погрешен път. Мярката за това е непринудеността и естествеността. Разбира се, че медитацията и техниките са много полезни, когато са на мястото си.

Какво би се получило, ако някой започне да медитира прекалено, примерно, денонощно и без да се съобразява с изискванията и възможностите на тялото си?! То е ясно какво ще стане – ще блокира и тялото си, и психиката си, и функциите им. 

Същото би се получило, ако някой се храни неконтролируемо и без мярка. Всички знаем, че храната (дори тя да е във вид на енергия приемана от слънцето) е необходима за да поддържа живота в нас. Ако обаче, започнем да се храним безразборно, прекалено и да злоупотребяваме с храната, то ние ще вървим към самоунищожение. Същото е с водата, същото е със слънчевите лъчи, а и с всичко за което се сетите.

“Дозата сама прави отровата” – това е основополагащ принцип във фармакологията.

Медитацията не прави изключение от това правило. Тя е изключително полезна и често пъти животоспасяваща, но ако прехвърляме мярката ú, тя може да се превърне в отрова.

Къде е мярката на медитацията? Ами, как къде, в това дали се чувстваме комфортно и удобно при прилагането ú. Понякога може да е добре да преодолеем някои неразположения за да я практикуваме, но все пак би следвало да се съобразяваме с това, което организмът ни показва.

Със сигурност медитацията може да ви свърже с Истинската ви Природа и със сигурност тя може да ви освободи от всичко чуждо, натрапено или внушено в психиката и подсъзнанието ви.

Също, със сигурност медитацията е много полезна за да въведете в ред нервната си система – да се успокоите и така да нормализирате функциите в тялото си. 

Тя може да ви освободи от лошите навици, от зависимостите и порочното и патологично мислене.

Нека сега пак да попитаме: освен в комфортното чувство, което не бива да ни напуска, къде още е мярката за медитацията?!

Мярката на медитацията е в освободеността, в доброволността, в независимостта и в безгрижността при използването и!! Когато се чувствате ефирни, непринудени, волни и свободни да си служите с нея, ето това е мярката!

Прилагайки медитацията, вие в никакъв случай не бива да и ставате роби или да се чувствате така, все едно че сте длъжни и принудени да я приложите. Ако се чувствате задължени или обвързани да я използвате, ето това вече е грешка.

Медитацията, би трябвало да е ваше оръжие, ваша защита или метод, който да прилагате, за да си помагате при самоконтрола или при контрола на външни обекти и цели, но никога, никога, никога, не бива да се превръщате в неин роб!

Това правило трябва да се запомни и да не бъде нарушавано никога!

Хубаво е, човек да е перфекционист, но не абсолютно, не съвсем и не докрай!

Хубаво е, да е можеш да стигнеш до края на всяко едно начинание, но не постоянно да стоиш или да не напускаш крайностите!

Разумността е това, което ще ни води по пътя на духовното, а не фанатизма и самоубийствената дисциплина.

Разбира се, че без дисциплина и воля не може! Няма противоречие в тези неща, просто всеки трябва да намери мярката и приложението им без да влиза в противоречия, объркване и противоборство.

Нека пак да ви напомня техниката на медитацията, която ще ви изведе от “земите на робството” – илюзията, пороците, зависимостите и невежеството и ще ви въведе в “обетованата земя..” – Изначалното ви Себе:

Наблюдавате ума си – гледате всичко, което се появява в него – идеи, представи, спомени, музика, схващания и всички други мисли, но не се впускате и не вземате участие в тях.

Не се опитвате да разделяте мислите на добри и лоши; на позитивни и негативни; на порочни и свети; на полезни и вредни. Просто само стоите и наблюдавате ума си, без да се въвличате в него. 

Когато не давате енергията си на мислите, те постепенно утихват и изчезват. Не е добре да бързате с резултата и не е добре да имате очаквания за бърз успех. Нито има смисъл насилствено да спирате мислите си да не се появяват в ума ви.

Всичко трябва да се получи от само себе си, без принуда и без бързане. Търпеливо, спокойно, методично практикувайте и успехът ще дойде без да го изисквате или очаквате непрекъснато.

Така умът ви ще стане тих, спокоен, умиротворен и добронамерен към всички и всичко. Това е състоянието, в което можете да отразявате и да следвате всичко такова, каквото е от Истинската ви Природа.

Този, който следва Истинската си Природа, той следва ходовете идващи от Пустотата и е невъзможно да сгреши!

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си и да можете да постигате целите си!

1 thought on “Дозата”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.