Завръщане в Себе си

Във всеки, в абсолютно всеки от нас, в Центъра на съществото му стои Божествена Същност. Колкото и да сме се объркали, колкото и да сме се отклонили или извратили, покварили и демонизирали, ако се обърнем към навътре към Истинската си Същност, ние ще се завърнем там откъдето сме тръгнали – в Единното Цяло.

Дори, ако самият дявол, сатана, или какъвто и да е нечестив дух, ако самия той се насочи към Сърцевината на Съществото си, то той ще се превърне в ангел – ще се завърне в Изначалното си, чисто и непокварено състояние.

Това е медитацията – завръщане, превръщане в Себе си!

Може да завиждаме, може да хулим, да мразим или клеветим, може да имаме натрупана карма за много еони, но свържем ли се с Истинското си Себе, ще се завърнем в божественото си състояние.

Ако можехме незабавно, веднага да се завърнем в Себе си, нямаше да е нужно да създаваме в нас каквито и да са качества, модели на мислене, добро поведение или добродетели. Всички те са ни необходими, но само за да ни приближат и за да направят достъпно сливането ни с Първоизточника. Самият Той е най-голямото благородство и най-голямата добродетел!

Различните религии, правилата, законите, каноните, жертвоприношенията, молитвите, служенията, са само за това – за да ни приближат, за да можем да се слеем с Истинската си Същност. Иначе сами по себе си те нямат смисъл.

Както падналите ангели, са се отклонили от Първоизточника заради страстите, завистта, гордостта, влизането си в материята и са се извратили и са напуснали Изначалното, така медитацията, т.е. влизането във Вътрешната им Природа ще ги очисти и ще им помогне да се завърнат отново в Истинския им Дом. 

Ето, затова са духовните практики, затова са всички свещенослужения и молитви – за да можем да направим достъпна практиката си и да пристъпим към медитация, за да се освободим от наслоените външни енергии и в крайна сметка да се превърнем в това, в което в действителност Сме.

Затова не е добре да хулим, който и да било, нито да го осъждаме, защото ние не знаем неговата Вътрешна Природа, нито имаме възможностите да проследим пътя, по който той е минал, за да достигне до сегашното си положение. Обаче, винаги е добре да знаем, че във всяко живо същество, дори и най-жестокия и покварен престъпник или злодей, има Божествена Същност, към която, ако той се завърне ще се превърне в чисто, светло и непокварено същество.

Единствено влизането в материята и отдаването на сетивно-чувствените удоволствия могат да създадат сатанинска гордост, завист, похот, алчност и действия, които водят към преизподнята на самсара – към невежеството, заблудите и илюзиите причиняващи страдания.

Често пъти хората са склонни да се делят по принадлежност към някоя от религиите. Всъщност, ние всички не сме притежание на религиите, не принадлежим на пророците или на ритуалите, към които сме се привързали, спазваме и изпълняваме наставленията им почти в несвяст. 

Ние всички принадлежим на Единното Изначално Цяло и нищо не е в състояние да ни отдели от него. Да, може да сме генерирали карма или енергии, които привидно да ни отклоняват от Първоизточника, но това е само привидно и наужким, защото в самата си Същност, ние никога не можем да се отклоним, да се променим или да отпаднем от Нея. Това може да става само и единствено, когато се въплъщаваме в телата на материалното или енергийното ни съществуване, но в действителност под обвивките на кармичните енергии и забулените от невежеството – мъглата и създадените отклонения на ума, стои Изначалната ни Природа! Нея никой не може да я разтревожи, да я обърка, да я подложи на стрес и атаки, не може да променяна, моделирана и усъвършенствана.

Тя, Истинската ни Същност в вечна и вездесъща, безгранична и неделима.. Не може да бъде опетнена, покварена и въведена в заблуждение и невежество… Тя е неповлияна и незасегната от нашите материални превъплъщения, прераждания, заслуги и провали!

Затова казвам, че този, който се научи да медитира и който следва своята медитативна практика постепенно, ще се очисти от кармичните и материални наслоявания и ще се завърне в Себе си – в Изначалното си Вечно състояние – Пустотата.

Медитацията е наблюдение на ума и невъвличане в него. Просто стоим и гледаме ума си, но без да отдаваме значение на мислите, които ще се появяват. Не участваме в тях – не ги развиваме, не ги отхвърляме или одобряваме. Само стоим и ги наблюдаваме.

Като не им даваме от енергията на участието си в тях, те постепенно ще отслабват, ще се разреждат и ще утихнат. Така ще можем да достигнем до състоянието на пустия, добронамерен, добросърдечен и умиротворен ум на нашата Истинска Природа.

Ще можем да я знаем, да се слеем с Нея и да я следваме във всичките си действия и в цялото си съществуване.

Този, който може да следва Истинската си Природа, той върви Пътя на Изначалното си Състояние. Той не може да сгреши, да бъде подведен, объркан или неговите действия да бъдат осуетени!

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте в състояние да сте Себе си и да можете да постигате важните си цели!