Освобождаване на ума

Освобождаването на ума от човешкия опит, от наученото знание, от различните разбирания, т.е. като цяло от менталните формации, са едни от най-големите препятствия по пътя към Себе си.

Колкото човек повече се опитва да разбере Същността си, толкова повече той се отдалечава от Нея.

Защо е така ли?! Защото Истинската ни Природа или казано на наш език – Духът ни, стои в основата на цялото ни съществуване. На него се базира целият живот в нас, той е съществуването на ума ни – съзнанието ни, но той не е нито самият ум, нито е емоциите ни, нито е действията ни!

Трудно, даже невъзможно е да се опише, но Същността не е тялото, не са чувствата, не са разсъжденията, не са схващанията, не са концепциите, които сме си изградили. Истинската Същност стои отвъд всички тези неща и Тя може да е в основата на ума, но не е самия ум. Нашият ум е само един орган – слаб, като всички човешки параметри, свойства и способности.

Опитаме ли се да разберем Пустотата – Безграничната си Същност, чрез нашия обичаен и ограничен ум, само ще стигнем до края на възможностите му и ще се объркаме. Невъзможно е ограниченото да побере Безграничното. Каквито и асоциации да си правим, както и да се опитваме да си представим Необятното, то винаги пред нас ще се издига непреодолимата стена на неразбирането. 

За да можем да влезем, да познаем и да се слеем с Изначалната си Природа, ние следва да пуснем, да се освободим, да се отдръпнем от ума си. Да изоставим мненията – своите и чуждите, и разбиранията си.

Всъщност, оттегляйки се от ума си и наблюдавайки го, ние ще видим, че самият ум е пуст. Пуст е, защото няма нищо конкретно в него, просто нищо – Пустота, Празнота. От друга страна, когато напуснем ума си и влезем в тази Пустота, ще осъзнаем, че Тя, както е нищо, в същия момент прониква, съдържа и изгражда Всичко.

Ето едно противоречие и немощ на човешкия ум. Ако се опитаме да си представим Пустотата като нищо, то ние може да добием фалшиво някакво разбиране и ако в същия момент ние се опитаме да Я осъзнаем като Всичко, то пред човешкия ни ум ще се издигне преграда от незнание. Нищо няма да можем да разберем.

Или ако искаме да разберем, какво е Безкрая, то това пак ще се окаже непосилно за ума ни. Най-добре ще влезем в Същността си, като се оттеглим от ума си и го наблюдаваме, но без да му позволяваме да ни увлича или засилва да участваме в идеите му. Просто само стоим, отдръпнати от ума, гледайки го и не вземайки участие.

Колкото по-интелигентен е човек, толкова повече той е привикнал да си служи с ума си – да прави анализи, паралел, сравнения между нещата, да ги отхвърля, да ги допълва, да ги комбинира и съобразява, но това са само качества на човешкия ум, и толкова по-трудно е за хората, които повече работят с ума си да разберат и да осъзнаят Истинската си Природа.

Това е така, защото рутината им ги тласка към функцията на ума, а в дадения случай умът трябва да бъде изоставен, за да можем да разберем Първопричината в нас.

Така като се обяснява може да изглежда много сложно, но в действителност всеки от нас познава Истинската си Природа, просто всичко е замъглено от ума – различните представи, опит, навици и всичко научено.

Дзен патриархът Бодхидхарма обяснява това така:

“Ако използваш ума си за да изучаваш Реалността, ти няма да разбереш нито ума си, нито Реалността.

Ако изучаваш Реалността без да използваш ума си, ти ще разбереш и двете – и ума си и Реалността.”

Смисълът тук е, че трябва да изоставиш ума – да напуснеш разсъжденията, сравняването, аналогиите, логиката и да не търсиш нищо подобно в знанията си. Просто, за да разбереш Реалността – Истинската си Природа, то ти следва да не използваш ума си по никакъв начин.

Отдръпни се от ума си, напусни го, изостави го и го наблюдавай.. Така ще разбереш Основата на Съществото си. Ще осъзнаеш Вечното и ще знаеш временното, мимолетното и незначителното. Знаейки човешкото, ние никога няма да го поставим на мястото на Изначалното. Познавайки Същността си, ние никога не бихме Я сбъркали с илюзорното, с фалшивото и неговите последствия.

Това сега обясних с думи, но ако искате да го “видите” и с очите си, да го знаете и да се превърнете в Себе си, би следвало да медитирате. Когато медитираме ние само наблюдаваме ума си, но без да се увличаме в мислите – идеите, спомените, представите и всичко, което е продукт на ума.

Само гледаме ума и не се намесваме в него. Не се опитваме да моделираме мислите си или да контролираме емоциите си. Не спираме ума си да не мисли, нито се опитваме да се очистим от чувствата си. Стоим и внимаваме умът да не ни въвлече във вихъра на разсъжденията или представите си.

Също внимаваме в нас да не се породи напрежение, а ако забележим, че сме се напрегнали, ще е добре да се отпуснем. Щом не се поддаваме на ума, мислите постепенно ще утихват и ще замлъкнат. Така ще влезем в Състоянието на безмълвния, добронамерен, добросърдечен, умиротворен и пуст ум. Това е основното състояние за да можем да познаем и да следваме Вътрешната си Същност.

Този, който следва Себе си, той следва Изначалната си Същност, която е могъща, непобедима и непогрешима.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да можете да сте Себе си и да постигате всичките си цели!

1 thought on “Освобождаване на ума”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.