Центриран ум

Да се оставиш на ума да те владее е като да тръгнеш след някой случаен човек, който не познаваш, да те води. Той, умът си е наш, но е почти толкова ненадежден, колкото някой произволно срещнат.

Умът би следвало редовно да се центрира в Същността, тъй като той се влияе от сетивата, чувствата, емоциите и съответните мисли, които ги съпровождат.

Примерно, ако желая нещо и имам изгоден случай да изпълня желанието си, то аз ще съм обзет от емоционалност, трепет, трескаво мислене и умът ми ще натвори такива идеи, че после вероятно сам ще се чудя как съм могъл да мисля по този начин.

Или ако съм привързан към определена идея, то умът ми ще я прехвърля безброй пъти, ще я обръща всячески, ще комбинира и ще отхвърля вариантите, без дори да подозира, че цялата идея, от която е обсебен е погрешна, немислима.

Преди да дадете някаква задача на ума, с която той да се занимава и да реши, винаги е добре да попитате интуицията си – Вътрешната си Природа, дали тази мисъл, идея или начинание са добри за вас.

На първо място е винаги Вътрешната ви Същност. И ако Тя ви каже, че тази идея е добра, разумна и си струва да започнете да работите върху нея, то тогава можете да я дадете на ума си да я разглежда и да търси решение. Но ако Вътрешната ви Природа ви каже “Не, не се занимавай с това!”, то вие би следвало да се подчините и да изоставите тази идея или начинание.

Може това, което искате да предприемете, да ви изглежда добро, печелившо или благородно, но правилния, най-полезният ход е винаги да се съобразите с Божествената Същност вътре във вас. Казвали сме много пъти как можем да различим Истинската Природа вътре в нас от гласът на суетата, гордостта, желанията, привързаностите и въобще всичко различно от Нея.

Когато застанете в медитация и наблюдавате ума си достатъчно дълго време така, че във вас да не остане пристрастност, привличане или отблъскване към каквото и да е, и когато навлезете в състоянието на пустия ум, тогава това, което произтече Отвътре, е от вашата Истинска Природа. 

А ако “отговорът” е в вследствие на някакво желание, привързаност, емоционалност или копнеж нещо да се сбъдне, то ще знаете, че това е погрешен отговор и с него не бива нито да се съобразявате, нито да го следвате, т.е. той няма никаква стойност.

Интуицията може да е истинска само, ако във вас няма пристрастност, копнежи или охота, тенденция за нещо. Щом сте навлезли в пустия, безмълвен ум и щом сте уравновесени, т.е. във вас няма емоционалност и чувства, които да ви вменяват нещо за истина, то тогава Отговорът Отвътре ще е истински и спокойно ще можете да го последвате.

Срещам много хора, които казват: “Няма смисъл да се правят духовни практики, да се следват някакви режими и да се променя начина на живот…”. В смисъл, те можели да правят всичко, което им се било приискало и им дойдело отвътре.

Да, отвътре може да дойдат много неща и най-често идват мисли да си угодим и да се насладим на някакво удоволствие, без значение, колко вредно или унищожително е то – може да са наркотици, може да е разгулен живот, може да е алкохол или каквото им скимне… Нищо, че ще им докара болести. Нищо, че след това ще ги хвърли в мизерия и страдания. Нищо, че така ще вървят след страстите, похотта и неуважението към себе си и света…

Важно било да правиш така, както ти идва отвътре. Каква глупост е това само, каква глупост!!

Ето, това отвътре, човек не бива да последва, защото точно този е пътят към страданието, към заблудите, илюзиите и лутането в самсара – в мъчителността, за които говори Буда.

По този път може да се опитва да ви вкара някой “гуру”. Говорейки ви по принцип истински неща, но същевременно изкривявайки, изопачавайки истината, само за да ви вкара в неговите планове, т.е. да му е удобно да реализира неговите лични цели…

Никой няма да може нито да ви подвежда, да ви лъже и манипулира, ако владеете техниката за утихване на ума и следването на вътрешната ви, Истинската ви Природа.

Някой може да ви говори много неща, но ако умеете да се вслушвате в Себе си, всичките му действия ще останат “във въздуха” – ще са безрезултатни!

Нека отново да ви припомня техниката за медитация:

Наблюдавате ума си, но без да се захващате с мислите, които ще се появяват. Няма да им отдавате значение, нито да ги анализирате или да ги оценявате. Няма да ги разделяте на добри и лоши, на свети и грешни, на божествени или дяволски.

Просто ще ги гледате, без да се увличате от тях, без да ги развивате или да им вярвате. Гледайте мислите, които ще се появяват и не се опитвайте да ги спирате или да ги моделирате, по какъвто и да начин.

С времето, щом като не се въвличате в мисленето си, мислите ще намалеят и ще утихнат. Умът ви ще стане спокоен, умиротворен, добронамерен, добросърдечен към всички и всичко. Това състояние на пустия и безмълвен ум ще ви позволи да можете да познаете и да се слеете с Истинската си Природа и да я следвате във всичките си действия.

Този, който може да следва Истинската си Природа, той не може да бъде подведен, манипулиран или въведен в засада или в примамки.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийните техники, за да сте Себе си и да реализирате важните си цели!