Приложение на медитацията

Приложението на медитацията в живота е от съществено значение. Всеки от нас е има различни генетични дадености, сдобил се е с различни навици и те до голяма степен определят характера му, отношението към самия себе си и към живота въобще.

Един е словоохотлив, друг е агресивен, трети е склонен към прекомерна гордост, четвърти често изпада в униние и депресии. Някой е прекалено смел – чак до безразсъдство, а други са плахи, неуверени в себе си, страхливи… 

Няма идеални хора – всички сме различни, а и сме формирани от живота по различен начин.

Медитацията е техниката, която може да ни очисти от всичко, което сме възприели неправилно отвън – от заобикалящата ни среда. Също може да изкорени създадените в нас стереотипи да се гневим, да сме себични, притеснителни, неуверени или прекалено самонадеяни. Въобще медитацията, когато се практикува правилно и когато правилно се прилага в ежедневието ни, може да ни върне в Истинската ни Същност и да ни направи да заприличаме на Себе си, а не на тези които сме копирали и подражавали волно или неволно още от детството си.

Медитативните тренировки са от особена важност за начина ни живот, за мисленето ни и поведението ни сред другите хора. Когато медитираме, ние навлизаме в състоянието на спокойствие на ума, на безметежност и невъзмутимост – това се получава щом успокоим ума си и влезем в Същността си. 

Нашето естествено състояние на ума е добронамереност, добросърдечност, умиротвореност и безмълвие на ума – пустота. Всеки следва да практикува, за да достигне в това състояние, иначе няма как да е себе си – ще е комбинацията, която животът е формирал в него.

Медитирайки, щом не се въвличате в мислите си, ще достигнете до това естествено, непринудено, изначално състояние на ума. То е основното при тренировките. Ето един пример за да тренирате ума си – мислите, емоциите, действията, които произтичат от него:

Да речем, че у някой много често възниква агресия, гняв, невъздържаност, които са пречка както за собственото му здраве, но също това е отрова за отношенията му с другите хора и заобикалящата го среда.

Сядайки за медитация и наблюдавайки ума си – мислите, емоциите, подтиците, той достига до спокойното, пусто и непринудено състояние на ума. След това, знаейки тази своя слабост той извиква това състояние на гняв или агресивност и медитира върху него.

Как става това? Примерно: Спомняте си някоя случка или събитие, в което сте проявили такава невъздържаност, изпуснали нервите си или случай с който не се гордеете…

Тогава, стоейки в медитация – в умиротвореното, спокойно, безметежно и невъзмутимо състояние, вие мислено навлизате в проблемното събитие и го преживявате отново. Отново, но!!! – не по стария начин на невъздържаност, гняв, агресивност и арогантност, а по начина на състоянието си в медитация, т.е. гледайки от положението на медитацията – успокоени, умиротворени и добронамерени към всичко и всички. 

Ако всеки път по този начин се опитвате да преживеете това или някое друго проблемно събитие, то навикът ви да реагирате невъздържано ще започне да се разрушава. Ще пречупите стереотипа на гневността и арогантността и тяхното място ще заеме състоянието, идващо от медитацията – пустото, непринудено и умиротворено състояние и от него ще произтичат и мислите, и емоциите, и отношението ви към участниците в проблемното събитие. Те вече няма да идват от старата агресия, а ще идват от Вътрешната ви Природа, която е единна и неразделна част от другите участвали в случката.

Така се медитира върху случай! Както ви казах по-горе, ние всички сме различни и имаме различни слабости, а и различни силни страни. Всеки сам за него си може да определи върху кое има нужда да работи – има нужда да медитира.

Дали ще медитирате върху гнева или върху унинието, гордостта, омразата или някоя друга слабост, това зависи само от необходимостта, а тя е според индивидуалността на всеки и според различните характери.

Важното е да не преживявате отново даденото събитие по начина, по който сте го правили преди, а влизайки чрез медитацията си в естественото, непринудено, умиротворено, добронамерено състояние на ума си, да преминете и да преживеете даденото събитие от позицията на Истинската ви Същност.

Всички ние сме формирани по някакъв начин, много често попиваме навиците на другите хора още от детството си – от семейството, улицата, училище, от приятелите, с които сме дружили и въобще от средата, в която сме живели. Сега е време да се очистим от всичко чуждо и да станем Себе си.

Пак ще ви припомня оня Дзен стих на монаха Тосан Риокай:

“Дълго се търсих в другите и бях далеч.

Сега поглеждам към себе си за да се открия.

Така аз се превръщам в това, което съм.”

Техниката за медитация е следната:

Наблюдаваме ума си, но без да участваме в мислите – не се захващаме с тях, не ги оценяваме, не им отдаваме значение и не ги разделяме на добри и лоши. Само ги гледаме без да ги развиваме и без да им участваме в тях. Така мислите ще намалеят, ще утихнат, ще се изчезнат. Това е основното състояние, за да можем да познаем и да следваме Истинската си Природа.

Не бива да се бърза умът да утихне – колкото-толкова. Не бива да се потискат мислите да не възникват – те ще спрат сами, но когато-тогава. Не бива да желаете час по-скоро да станете просветлени – каквито сме-такива.Всяко нещо с времето си. Заредете се с търпение и практикувайте, и резултатите ще дойдат от само себе си.

Този, който следва Себе си, той следва замисъла на Безграничната Вселена. Той не може да сгреши или да генерира карма.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си и да можете да постигате предначертаните си цели!