Самосъжалението

Самосъжалението е стъпка към отчаянието. Да държиш в ума си мисли като “Горкият аз, колко изстрадах и колко съм нещастен, много ми е мъчно..”, означава да работиш в полза на унинието и малодушието.

Всеки на този свят преминава през най-различни нежелани преживявания и страдания. Няма човек, който някога да се е родил на земята и да не преминал през негативните случки в своя живот. Да, може да ни изглежда, че някой е богат, независим от всякакви обстоятелства, щастлив, но това е само илюзия. Щом си в тяло, ще имаш своите позитивни и негативни периоди в живота си.

По правило всеки може да го споходи всякаква мисъл – не е изключено всичко да мине през ума ти. Някои от мислите са плод на собственото ни съзнание и подсъзнание, а други се индуцират, идват от различни биополета, в които попадаме.

Оставиш ли се на една подобна мисъл и започнеш ли да я обслужваш с ума си, като и пригласяш, съгласяваш се с нея и я развиваш, тогава нищо хубаво не те очаква. Не е добре човек да се оставя на мислите си да го люшкат насам натам, а още повече на мисли за самосъжаление. Тръгнете ли с такава мисъл, то тя ще преобърне съзнанието ви и ще ви направи най-нещастния човек, който някога е живял на земята. 

Макар в действителност далеч да не сте толкова нещастни, ако развивате подобни мисли, съзнанието ви ще бъде обзето от тях и ще изпаднете в състояние на безнадеждност, меланхолия и разочарование.

Добре би билоq ако постоянно поддържате състояние близо до медитативното, т.е. когато се появи една такава мисъл, вие да можете да държите тъй, както при медитация. А именно да наблюдавате мисълта за самосъжалението, но да не се захващате с нея, да не я развивате, да не и отдавате значение и да не и вярвате.

Някой бил имал трудно детство и какво от това?! Може да сте имали тягостни моменти, но пък това ви е закалило.

Друг бил работил много, бил направил много добрини, но… не щеш ли нямало било благодарност, не бил оценен според заслугите си и затова сега му се ревяло. Много важно, че някой бил неблагодарен. Вие нали сте способен, добронамерен, благороден и с чест, какво от това, че някой бил такъв или онакъв.

Няма да се оставате да бъдете разигравани в ума си от такива мисли за самосъжаление, обезсърчение, обезверяване и меланхолия. Ще знаете, че такива мисли водят към депресивни състояния и така не другите ще са виновни за вашето потиснато състояние, а вие самите затова, че се захващате и се оставяте, да бъдете разигравани от ума ви с такива мисли.

Или да държиш в ума си мисъл като: “Аз съм в капан или отивам към безизходица, нямам полезен ход и всичко в живота ми е един голям, огромен провал…”

Това също е мисъл, която води към съмнение в собствените си сили, към отчаяние и угнетение. Без значение, какво ви е състоянието в момента, дали сте или не сте добре здравословно, материално, финансово и прочие. Не бива да допускате подобни мисли да обземат ума ви, защото по този начин те ще отровят съзнанието ви и ще изчерпят и без това намалелите ви психически, а и физически сили. 

Дойдат ли такива мисли, вие пак би следвало да извикате във вас медитативната си практика и да ги неутрализирате, като не им давате участието си. Появила се такава мисъл – добре. Казвате си: “Аз ще наблюдавам тази мисъл, която се е появила по някаква причина в ума ми, но няма да и позволя да ме въвлече във вихрите си. Ще я гледам, но ще внимавам да не и се поддам и да не я последвам – няма да я развивам и няма да и отдавам значение. Ще я наблюдавам дотогава, докато умре.”

Ето, това е всъщност прилагане на медитативната си практика в ежедневието си. В смисъл, не се оставям на нахлулите в ума ми мисли да ме подхвърлят и няма да попадна в клопките им.

Енергията, която ни заобикаля може да произведе в ума ни мисли – емоции, подтици, идеи, мнения… Тези мисли нито са наши, нито пък са основателни – дори много често са напълно илюзорни, но поддадем ли им се и тръгнем ли да ги обслужваме и да ги развиваме, то нашият ум ще попадне под въздействието им и така ще вървим към нещастието си.

И обратно, ако не им се вържем на номерата, то тази енергия, която е създала тези мисли, постепенно ще отслабне и ще отмре – ще изчезне.

Ето още един могъщ начин как да се справяте с нежелание енергийни влияния и въздействията върху вас.Нека да ви припомня техниката на медитация:

Наблюдавате ума си, но не се захващате с мислите, които ще изплуват в него. Не делите мислите на положителни и отрицателни, не се опитвате да ги гоните или да каните желаните, привлекателните мисли.

Само ги гледате, като внимавате да не ви увлекат в тях. Ако пък се увлечете, което може да ви се случва често в началото, то не се самообвинявайте. Просто се отдръпнете и продължете да ги наблюдавате без да им давате участието си. Така постепенно умът ви ще стане спокоен, умиротворен и безмълвен.

Това състояние на пуст ум ще ви даде възможност да се завърнете, да познаете и да се слеете с Истинската си Природа – Себе си.

Нека да си припомним онази вярна мисъл на Дзен майстора Шунрю Сузуки: “Адът не е наказание, той е тренировки.”

Нека да направим от страданията си сила, мощ и да добием устойчива и невъзмутима психика. Този, който следва своята Истинска Природа, той следва ходовете на Безграничната Вселена и не може нито да сгреши, нито да генерира кармични последствия.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си и да можете да реализирате поставените си цели!