Дяволските склонности

Дяволските склонности са присъщи само на първобитния ни маймунски ум. Откъснат от Цялото, мислещ само за удоволствия, гордеещ се с глупостта си, той навлиза все повече и повече в ада на заблудите, илюзиите и невежеството.

Дяволското в нас престава да е лукаво, зложелателно, язвително и ненавиждащо, веднага щом се слее с Единното Цяло. То може да съществува само, когато е откъснато и живеещо само за себе си.

Казваме, че то е илюзорно, тъй като в действителност нищо не може да съществува разделено от Цялото. Има само заблуда, че някой може да бъде и да живее отделен от Първоизточника.

Хората сме силни, способни, здрави и в кондиция само, когато сме в единство с Центъра си – Истинската си Природа. Ако по някакви причини се отклоним в нещо друго – в материално облагодетелстване, в отдаване на удоволствия, ако нехаем и не желаем да знаем откъде сме тръгнали и каква е нашата истинска Същност, то ние неусетно вървим към гибелта си.

Колко много хора има, на които дори и да им покажете грешката и това, че вървят в грешна посока, към пропаст и към самоунищожението си, те просто махват с ръка незаинтересовано и си я карат по стария начин. Това е, защото са обзети от илюзиите, инерцията и невежеството.

Примерно, някой се разболял – получил инфаркт, попаднал на съвестен, на добър лекар, който му казал да спазва няколко важни неща: Да спре да консумира месо или месни произведения; Да намали драстично приема на сол; Да не пуши и да избягва алкохола; Да се движи повече и да избягва стреса. И още неща му казал загриженият за здравето и живота му лекар. И какво се получи след това?!

Все едно, че му е казал: “Сега като излезеш от болницата и вече си здрав! Можеш да пушиш, да пиеш, и да ядеш месо, ама колкото можеш и колкото ти дойде на ума, и не бива да те вълнува и интересува абсолютно нищо, което е свързано със здравето ти.. Давай на максимално всичко…”

Ето, това прави умът, който е отделен от Себето. Няма нито воля, нито дисциплина, нито има ясна визия за бъдещето си. Лута се в неведение и невежество.

Как ще оцелее, как ще живее и дали ще принуди близките му да се грижат и занимават с него, изобщо не го интересува. Каквото дойде и както дойде – всичко е в мъгла – неясно и в мъгла…

Но когато трябва да си обясни, защо това се случва по този начин, ще се намерят хиляди обяснения – това било ген или животът бил станал лош, всичко било отровно и нямало начин да се живее нормално.. Въобще, всякакви доводи ще приведе, но в никакъв случай вината няма да е негова. Светът бил такъв! 

Естествено, че условията може да не са идеални и че има трудности… Но във всички времена животът не е бил идеален, може условията да са били различни от сегашните, но в никакъв случай не е било лесно!

Всички беди идват от това, че ние се откъсваме от Центъра си. От това откъсване и отделяне тръгват останалите причини и следствия, които водят към нещастието ни.

Когато сме единни със Себе си, ние навреме можем да усетим, че нещо не правим както трябва, независимо дали това ще е свързано с храненето ни, с начина ни на живот, с отношенията ни с хората или правим някаква друга грешка.

Могъщата ви интуиция много навреме ще ви подскаже как да промените поведението си и какво да предприемете, за да не се стига до лошите последствия. 

Но как да я има интуицията, като на нейно място ние сме посадили неверието, съмнението, двоуменията и хаоса, без да ни интересува нито здравето ни, нито благополучието, нито последствията ние вървим тъй, както телета на заколение. Вървим и не желаем да погледнем Истината. 

Да, понякога в началото Тя, Истината, не е много лицеприятна, трудна е за следване, но пък е спасителна и благотворна.

Разбрахме ли се откъде идват всичките ни беди на този и на Онзи – в Следващия свят. Всички беди идват от това, което ви казах в началото – от откъсването от Неделимото Цяло и от тръгването ни след първобитния ни маймунски ум! А колко е лесно, колко е приятно и полезно да стоим в Същността си, да я познаваме, да сме слети с нея и да я следваме във всичко. Умът да е от Същността ни и Същността ни да е нашият Ум!

Практикувайки медитацията, ние само наблюдаваме ума си, но не се захващаме с мислите, които се опитват да го обземат. Не делим мислите на добри или лоши. Не ги развиваме и не им отдаваме значение. Само стоим и ги наблюдаваме дотогава, докато утихнат. 

Когато мислите ни се уталожат и замлъкнат ще навлезете в Пустото и Безмълвно състояние на ума. Тогава умът е спокоен, добросърдечен, умиротворен и добронамерен към всички и всичко. Така ще навлезете във вашата Истинска Природа и ще я последвате във всичките си действия!

Този, който следва Истинската си Същност, той следва Пътя на Вездесъщата Пустота – той не може да сгреши, не може да бъде подведен, заблуден и манипулиран, както и не може да генерира карма.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да можете да сте Себе си и да постигате определените си цели!

4 thoughts on “Дяволските склонности”

  1. Благодаря, Приятелю ! Тук и над запетайките има дълго да се мисли. Убедих се, когато попаднах в трудна ситуация. Но добре, че ми се случи , за да коригирам час по-късно скоро посоката. Светъл ден !

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.