Освобождението

Сам по себе си човек е слаб и немощен. Духът е този, който го прави способен.

Човешкият ум може да улавя информация, да я обработва и да я използва, но Вътрешната му Същност е тази, която го насочва, направлява във важните моменти от живота му.

Знам, че е трудно да осъзнаем кое е от Същността и кое е продукт на ума. Когато практикувате повече медитативните си упражнения, това ще става все по-лесно и по-разбираемо.

Истинската ни Същност не е някакво божество, което се крие в нас и чака просветлението. Самите ние сме Същността си, друг е въпросът, че умът ни ни обърква и смесва нещата. 

Нека да не си мислим, че нашата Истинска Природа е нещо неуловимо, неразбрано, нещо никога неизпитвано или чуждо. Тя се проявява почти постоянно, като изключим моментите на лутането на ума след неговите си идеи, мнения, концепции и насадени отвън представи за живота и света. Илюзиите на човешко-маймунския ни ум ни правят да се заблуждаваме и да тръгваме по погрешни пътища.

Умеем ли да изключим ума и можем ли да не се водим по неговите идеи, логика и разбирания, ние веднага ще сме в състояние да последваме Същността си. Ето, примерно, ние вътрешно знаем, какво е добре да се прави и как да постъпим в дадена ситуация, но когато се включи логиката, пресмятането и когато започнем да прибавяме ползите и недостатъците оценени от ума си, ние губим първоначалната си ориентация и поемаме по пътя на заблудата на ума, игнорирайки първоначалното си знание идващо от Същността ни.

Колкото повече се осланяме на ума си, толкова вероятността да следваме приумиците му е по-голяма. Добре е човек да може да изключи ума си, без да го интересува дали нещо е разумно или не е.

Нещо може да изглежда много разумно, но в последствие след разни стечения на обстоятелства да се окаже, че това, което отначало сме приели за разумно се оказало най-непечелившо, най-недалновидно. И обратно, някой може да ви изглежда с елементарен – с глупав ум, но той умеейки да следва интуицията си постоянно е в печеливши позиции.

За такъв човек хората обикновено казват, че “имал голям късмет”. Оттук идва и българската поговорка: “Роди ме мамо с късмет, па ме хвърли на смет.”

Не бива да се разчита само на логиката и разума, те са много полезни, но на първо място е информацията или импулсите, идващи от Духа. Чак след това идва помощта и работата на ума.

Говоря за това, че Истинската ни Същност не е някаква тайнствена или неведома сила, а това сме самите ние в ежедневието. Не се ли намесва ума с неговите криви навици, с пороците си, пристрастията и отвращенията, ние ще сме Себе си и няма да има никаква нужда да се просветляваме или очистваме. Това, което прави очистването жизнено необходимо е нашият маймунски ум, с неговите непрестанни “подскоци” от клон на клон – от мисъл на мисъл, от емоция на емоция и от подтик за нещо към някакво друго действие. Можем ли да сме свободни от ума си и неговите зависимости, то ние ще сме просветлени.

Това далеч не е толкова невъзможно и невероятно, но и същевременно не е толкова лесно осъществимо, защото нашите пристрастия ни връщат отново и отново към заблудите на ума. Желанията ни пак и пак ни хвърлят в различните му варианти. Сетивните удоволствия ни тласкат към страстите и представата за наслажденията, обземащите емоции и чувства и така отново се озоваваме в прегръдките на маймунския си ум.

Ето го парадокса. Първо, ние сме си Същността си Себето! Второ, ние не принадлежим изцяло на Себе си, заради склонността ни да вървим след заблудите и илюзиите на чувствените удоволствия. Материалните сигурност и придобивките ни осигуряват удоволствията, затова сме пристрастени към тях.

А колко би било лесно. Този, който може да се откаже от всичко друго, от всичко останало, което го привлича и да не отбягва всичко, което го отблъсква, ще се завърне в Себе си – в собствения си дом. Така, когато някой говори, че вече е просветлен, би трябвало да знае, че за да си наистина просветлен, това би означавало, да си свободен от изпитването на удоволствия (не да не ги изпитваш, а те да не ти заповядват и владеят), от зависимостите си, от неистовото изпитване на желания, от привързаностите си и страстта ти към материалните средства – пари, придобивки, кариера и т.н. 

Не да се откажеш то тях, а да си свободен от тях – да не могат да обземат ума ти – да не те владеят! Тогава си просветлен и свободен. Иначе няма как да си, другото са само празни приказки!

Нека сега да ви кажа пак пътя към освобождението – медитацията:

Медитирайки, ние само наблюдаваме всичко, което се появява в ума ни, но без да се захващаме за него, без да му отдаваме значение и без бързаме да го изгоним. Само гледаме мислите, като ги развиваме и не ги оценяваме – нека да са такива, каквито са. Не ги моделираме и не ги променяме по никакъв начин. 

Така като не даваме участието си на мислите, те утихват и умът ни се успокоява от само себе си. Постепенно умът става пуст, безмълвен, добронамерен и умиротворен към всичко и всички. Това състояние позволява нашата Истинска Природа да се прояви и да ни направлява във всичките ни състояния и действия. Познавайки и сливайки се с Нея, ние Я следваме навсякъде и във всичко! Този, който може да следва своята Истинска Природа, той действа в единен ритъм с Безграничния и не може да сгреши или да генерира карма, независимо от това, което прави!

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийните практики, за да сте Себе си и да можете да постигате важните си цели!

1 thought on “Освобождението”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.