Прекалената амбициозност

Прекалената амбициозност е потенциална болест. Добре е, човек да преследва целите си, но когато превърне живота си в цел, във фикс идея, вече не е добре.

За да можем да сме здрави, да сме полезни за себе си и за другите, ние би следвало да водим живот, съобразен с обичайната ни човешка природа – с тялото си.

Никак не е правилно да водим разпуснат, немарлив, недисциплиниран и безсмислен живот, но и същевременно не бива и да сме сковани, пренапрегнати и блокирани от това да преследваме целите си.

Още в първата си проповед Буда говори за двете крайности: “Има две крайности, о подвижници, които оттеглилият се от света трябва да избягва. Кои са тези две крайности?

Първата е отдаването на чувствени наслади; това е низше, примитивно, светско, недостойно, безполезно.

Втората е отдаването на самоизмъчване; това е мъчително, недостойно и също безполезно.”

Човек е добре винаги да се съобразява с тялото си – да хвърля от време на време по някой поглед навътре, за да види дали всичко в него е наред. Не бива да се чака се увредим и чак тогава да се замислим, че нещо не е както трябва.

Ако имаме автомобил и ако искаме той да ни служи, а не да ни остави насред пътя, би било правилно да внимаваме в няколко важни неща – да поглеждаме в електронното табло и да имаме информация за температурата, горивото, оборотите и дали не свети някоя лампа, която да ни показва, че трябва да отидем на сервиз. Също, не бива да претоварваме автомобила с прекомерно натискане на педала за газта и сега няма да говорим за пътя и внимаването в пътните знаци.

С автомобилите ние внимаваме, защото не искаме да възникне някаква авария, когато сме тръгнали на средата на пътя. С тялото си обаче, много често ние не внимаваме. Експлоатираме го дотогава, докато може и докато се получава…

Щом преследваме някаква цел, ние никак не се интересуваме за здравето си. Нямаме време да се храним нито с чисти от химикали и отрови храни, нито пък мислим за оборотите – за ударите на сърцето си, за кръвното си налягане, за чистотата на сърдечно съдовата система, за нищо не мислим.

Нехаем за нервите и въобще за функциите на тялото – за нас то е даденост и би трябвало да работи винаги. Сещаме се за здравето си чак, когато стане вече късно и често пъти увредите са необратими. Става, както в поговорката за оня дето разменил “Кон за кокошка”, или “Маслинка за тулум”. 

Давайки здравето си обаче загубите са много по-големи, тотални!

Нещо не се получавало и ние се гневим, ама се гневим до такава степен, че чак ритъмът на сърцето ни се обърква и кръвното ни да счупи апарата… Изпаднали сме в някаква криза, в дупка, и ние се съсипваме от тревоги и депресивни мисли, че нещата не вървели така, както ние сме искали и планирали. Голяма работа станала!

Кариерата ни пропаднала или сме изгубили пари, и какво от това? Човек може да е щастлив всякак, но не и когато умът му се е блокирал от прекомерна амбициозност и цели, “които непременно трябва да постигне”!

Я по-спокойно, я по-свободно и по-щастливо да я караме! Човек може да живее с много, но може и с много малко и пак да е щастлив! Ама не всичко около нас било наред… Ами спокойно – това, което можем да поправим, ще го поправим без да бързаме. А това което не можем – не можем, с него ще трябва да свикнем.

За какво да се притесняваме, тревожим, а и се страхуваме и така да губим радостта си от живота?! По-добре да приемем нещата около нас такива, каквито са дошли. Не всичко може да бъде в реда, в който ние си го представяме. Всички сме виждали как хората от прекалената си амбициозност си заминават от този свят преждевременно, скоропостижно.

Обръщайки се към себе си и следвайки Вътрешния си Път, ние най-добре можем да знаем, в какво състояние е здравето ни. Медитативната практика би било добре се поддържа всекидневно:

Когато медитираме ние наблюдаваме ума си, но без да се захващаме с мислите, които ще се появяват. Не им отдаваме значение, нито ги развиваме. Не ги поправяме и не ги моделираме. Наблюдавайки ума си, без да се въвличаме в мислите, той се успокоява. Става пуст, умиротворен, добронамерен към всичко и всички, обхватен и проницателен.

Точно това е състоянието, в което се проявява Истинската ни Природа. Следвайки Нея, ние сме в Пътя на Безграничния Разум – не можем да сгрешим или да генерираме карма.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си и да можете да постигате определените си цели!

1 thought on “Прекалената амбициозност”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.