Болката

Да си уверен в практиката си се изисква воля, самодисциплина, но и стоицизъм. Един човек, който е тръгнал по пътя на духовното, не бива да се оставя да бъде разколебаван или да го прояждат съмнения. Ако от най-малката трудност или някакво на пръв поглед противоречие ние хвърляме психиката си в раздвоение, това няма да е никак добре за намирането на Пътя на Себето.

Когато се отправим към духовния път, ние следва да сме готови за всичко. Каквото и да става, както и да се обръща – информацията, логиката, фактите, тенденциите в живота, правилно е да сме непоклатими в практиките си.

Да вземем за пример една физическа болка. Когато тя ни обхване, ние сме склонни да забравим всичко останало и да пренесем вниманието си върху мястото на болката. Пренасяйки се върху болката, умът ни ще започне да ни поддава неговите си уловки, вероятности и изпълнени с черногледство перспективи. Ето един сериозен повод нашето внимание да изостави наблюдението върху ума и да се втурне след идеите и вероятностите, които болката диктува.

Болките могат да са най-различни. Могат да са физически, могат да душевни и могат да са и объркване на ума. Ако вземем за пример една душевна болка, тя може да е много силна и с такава интензивност, каквато е и физическата болка. Често пъти може дори да бъде и по-силна! Какво се получава при едно такова страдание? Получава се объркване, натрупва се страх това да не продължи дълго време и да не се повтаря. Всичко това създава една неприязън, едно отвращение към болките, независимо какви са.

В Япония има едно изкуство на планинските духовни мистици – казва се Шугендо. То е изкуство за развиване и прилагане да вътрешните сили, енергия и способности. В Шугендо има една много точна и силна поговорка, която гласи: “Ако можете да запазите спокойствието си дори при физическа болка, тогава знайте, че сте просветлени.”

Това не е някаква екстра да можеш да запазиш спокойствието си навсякъде и при всички обстоятелства защото, както ви казах, където е болката, натам отива и вниманието ви. Където е привързаността – там ще бъде и ума ви. И откъдето идва страхът ви, оттам ще дойде и ужасът и разсейването ви.

Необходимо е човек да практикува редовно, за да може да има стабилност в медитативната си практика. Иначе какво ще се получи?

Примерно, връхлитат ме изпитанията на Мара – знаете, той е олицетворение на злото, на безчестието, мизерията, нещастието, неволите, общо казано – мъките. И какво правя аз? Ами забравям за практиките си, забравям за духовното, забравям за обетите си към Абсолюта и тръгвам “да се спасявам самостоятелно”. От кого да се спасявам – от дадената си дума, от Вечната си Природа ли? И какво ще постигна – сатанинското или благословеното, Божественото?

Духовният човек трябва да има хъс, отдаденост, посвещение и стоицизъм да може да отстоява всичко това.

Лигавенето е присъщо на лигльовците и слабохарактерните. А крайната победа – триумфът, е винаги запазен за хората със силен дух!

            Може да имате трудни периоди. Може да имате физически болки или да сте обхванати от някакви силни душевни страдания. Може да ви връхлитат съмнения, да сте раздирани от противоречия, отчаяния и чувство на безизходица, но Никога няма да се предавате и да изоставяте Себе си. 

Може да е адски трудно и страданията да са обсебващи, замъгляващи съзнанието и битието ви, няма да се отказвате и няма да спирате духовните си занимания. Това ще ви гарантира победата. Победата над пороците ви, зависимостите, лошите ви навици, привързаностите, отвращенията и лутането ви в мъглата на невежеството, страстите и илюзиите на самсара – Адът, кръговрата на живота и смъртта. 

Така се побеждава, дори и да сте се огънали, ставате и продължавате отново и отново! Това е триумфът!

Сега нека да ви кажа отново техниката за медитация:

Наблюдавате ума си, но без да се впускате в мислите. Не участвате в мислите, които ще се появяват, ще се опитат да ви обзема и ще отшумяват. Не отдавате значение на мислите, не гоните лошите мисли и не каните приятните, добрите мисли. Стоите и наблюдавате мислите, емоциите, подтиците за действия и всичко, което ще се опита да ви обсеби. Така постепенно мислите ще се разредят, ще отслабнат и ще изчезнат.

Тяхното място в съзнанието ви ще заеме спокойствието, умиротвореността, безмълвието, добронамереността към всички и към всичко. Така ще познаете Истинската си Природа, ще се слеете с Нея и ще Я последвате. Този, който следва своята Истинска Природа, той върви в Пътя на Абсолюта и не може да сгреши, нито да генерира карма!

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да се Себе си и да можете да постигате определените от вас цели!

5 thoughts on “Болката”

  1. Нед, всяка информация от теб ми е полезна в ежедневието. Дори, да не изразя отзив за нея, знай, че ми помагаш безпределно и навременно!!!
    Пожелавала съм ти да си здрав и щастлив, и пак го пожелавам от душа! Да, прилагайки медитацията в ежедневието и да не е налице видим ефект от лечението на старо депресивно състояние е от полза за промяна на гледна точка. В това виждам и осъзнавам смисъла на усилията, които полагаш. Все някога резултат ще има, вярвам, ала с натрупан многогодишен страх и безпокойство, не може да стане на секундата. За всичко си има подходящо време, достатъчно условие, за да продължа към самоусъвършенстване на самата себе си. Благодаря!!!
    Спокойна вечеря, приятелю!

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.