Духовността

Дзен стои и се проявява в обикновеното ежедневие, но същевременно е и необикновен. Имам предвид, че Себето се проявява всекидневно в живота, но едновременно с това е много дълбоко, всеобхватно и всепроникващо. Ако си създадем някакво клише за Дзен поведение, то няма да бъде нищо друго освен илюзия и още е една проява на обичайния човешки ум. 

Същото се отнася за представата ни за духовността. Да си духовен, не означава да си овчедушен, винаги с наведена главица и да говориш “благо”. Разбира се, за някой това може да е в природата му, но далеч не винаги е задължително.

Една поговорка от Ланкаватара Сутра гласи: “Нещата не са такива, каквито изглеждат, нито пък са другояче.”

Може някой да си представя, че да си човек на Духа, би означавало да си хрисим, кротък, винаги благ, отстъпчив и подчиняващ се на всички и всичко, но това е една погрешна представа за духовност.

Духовността извира от Същността, от Дълбините на Съществото ни – тя е автентична и непредсказуема. Никак не може да бъде изградена представа за духовност, освен да оставиш нещата в ръцете на духовното. То не е такова, каквото изглежда, нито пък е по някакъв друг начин, който ние си представяме. Дзен – духовното е отвъд всякакви представи, различен от всякакви образци и клишета.

Някой минавал за духовен, защото обичал да говори на такива теми, но духовността не е нито в говоренето, нито в заучените знания, нито в начините на държание, маниерите или поведението.

Да си в пряка връзка с Духа си, т.е. да си единен със Същинската си Природа, е да изразяваш и да действаш в синхрон с Него – това е духовност!

Ако говоря с благи думи и се стремя да спазвам закона по буква, това не винаги означава духовност.

Да говориш с груби думи и да не спазваш буквата на закона, не винаги е в нарушение с Духовните закони.

Казвайки това, сега си спомням разговора на Бодхидхарма с императора… Сандалите на главата, отговори в разрез с очакванията на императора и без да се смути ни най-малко, какво другите биха си помисли за него – дали е Дзен майстор или е някой, който не е с ума си.

Такъв е Духът – не се вмества в нашите човешки представи. Някой духовен учител може дълго да ви говори, какво е добре и кое не е добре и неуместно да правите, но това са само насоки.

Христос също сритва сергиите на търговците в храма. Ако някой с изградени клишета и представи за духовно погледне само един кадър от действията му, със сигурност би ги обявил за светотатствени.

Влизайки в Същността си, сливайки се, действайки в единен ритъм и изгубвайки се в Нея, е истинската духовност.

Поглеждайки на една картина или на някакъв пример, всеки ще го възприеме според собствените си представи и неговия си начин на мислене, както в онази Дзен притча:

“Няколко човека гледали един седящ човек.

Монахът разсъдил и казал, че това е човек, който медитира.

Влюбеният казал, че седящият чака своята любима.

А отмъстителният стигнал до извода, че чакащият чака някой, за да му отмъсти.

Накрая се оказало, че човекът просто седял, гледал и не правел нищо, нито очаквал любимата си, нито замислял отмъщение. Той просто си седял.”

Колкото различни умове, толкова различни представи и интерпретации.

И с духовното е така. Всеки гледа и според собствените си нагласи, идеи, интереси и възгледи тълкува различните ситуации, учения, закони, заповеди и прочие. Според това, което е той сам.

Дзен – това е да си свободен от концепциите, мненията, клишета, представите за живота и смъртта, менталните формации и въобще всички знания, които променят и отклоняват съзнанието от Оригиналното му състояние. Оригиналното съзнание или състояние на ума е пусто, неопределено и същевременно ясно и точно. Не може да се опише, защото То е едновременно и Нищо и Всичко.

Когато освободим ума си от всичко научено – от опита, знанията, разбиранията, навиците и прочие – от всички човешки схващания, тогава можем да потънем в Изначалното – в Духовното и Вечното.

За да сме в състояние да пуснем всичко и да се освободим от оковите на ума, е препоръчително да медитираме:

Когато медитираме, ние само наблюдаваме ума си, но без да се захващаме за мислите. Без да им отдаваме значение и без да ги разделяме на добри или лоши. Не се опитваме да гоним или да каним мислите, а само внимаваме да не участваме в тях.

Щом стоим и наблюдаваме мислите и не се въвличаме в тях, те постепенно ще отслабват, ще утихнат и тяхното място ще заеме пустият, умиротворен и добронамерен ум. Така ще се освободим от затвора на ума и ще последваме Вътрешната си Природа.

Не бива да се бърза и не бива да се очаква скорошен, бърз резултат, защото това също ще породи пристрастия, поява на нови мисли и напрежение. Спокойно, методично и търпеливо се практикува, без бързане и нервност.

Този, който следва Истинската си Природа, той следва Пътя на Безграничния и не може да сгреши или да генерира карма.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си и да можете да постигате определените си цели!

1 thought on “Духовността”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.