Стотици хиляди Слънца

Губим си времето в незначителни неща, а после като отминат годините е вече късно за промяна. Не, не, никога не е късно да се върнем към Истинската си Природа, дори и съвсем накрая на живота си човек да се обърне към Себе си, да се обърне към Изначалната си Същност, пак няма да е напразно. 

Друг е въпросът, че като се улисаме в битовизмите и ежедневието, не можем да се усетим как времето е изтекло безвъзвратно. Заблуждаваме като целим маловажни, малоценни неща. 

Какво като спечеля много пари и какво като някой щял да ми се кланя угоднически. Ще дойде момент, в който всичко това ще изчезне и ще остане само Вечното в мен – това, което никой и никога не може да ни отнеме и няма как да изгубим. 

Може да изгубим всичко материално – и дом, и пари, и имоти… Може да ви изоставят хора, приятели, близки и роднини. Трябва с всички сили на съществото си да запомним едно нещо: Това, което всъщност Си, не може да бъде загубено, не може да бъде пропиляно, т.е. връзката с Абсолюта – Божествената, Буда Природата, която е вътре във всеки от нас няма как да ни бъде отнета.

Вътре в себе си ние носим Изначалната си Същност и тя не може да бъде заблуждавана, принуждавана, манипулирана, обработвана. Тя винаги си остава една и съща. Единственото нещо, което може да ни бъде направено е умът ни да бъде хвърлен в тъма – невежество, илюзии, пороци, желания и тем подобни замъглявания и ние вместо да следваме Истинското в Себе си, да последваме заблудите и поради тях да не сме в състояние да виждаме Истината. 

Вътрешната ни Същност е пуста, но винаги излъчва към знания, умения, сили и способности във вид на интуиция. Само че ние не се водим от интуицията си, а тръгваме след елементарната логика и според уж рационалния си ум и така се изгубваме в лабиринтите на ума.

Всеки от нас знае, че когато е послушал “вътрешния си глас” – вътрешния пилот, вътрешното водене, никога не е бъркал или грешал – никога. Колкото по-гръмогласен е умът, толкова по-големи са объркванията. 

Поначало жените имат по-силна интуиция от мъжете, защото те са по-склонни да се вслушват в Себе си. Ние мъжете, като принцип някак си сме по-самонадеяни в уменията си да мислим и да решаваме чрез ума си и затова нетренираните от нас игнорират Вътрешния си Ритъм. Казваме си: “А, не може да сгреша, това, което мисля е логично и няма как да е другояче” и… действаме. 

Сами знаем колко често обстоятелствата се променят и логиката, от която сме се водили, вече не е актуална и съвсем погрешна. Затова е добре да слушаме Вътрешното, защото то не се води от елементарната човешка логика, т.е. не мисли “на парче”, а Тя е обхватна, проницателна и прецизна. 

Вездесъщото Аз, което е във всеки от нас, стои в основата на цялото съществуване на света. То е било при създаването на света, то е в поддържането на Безкрайните Вселени, то ще присъства и в унищожението на световете. Него никой не може нито да го излъже, не може да го подведе с някакви временни истини, нито ще успее да заблуди с откъслечни истини. 

Ако знаехте каква мощ и могъщество се съдържа във всеки от вас, никога не бихте прибегнали до съвети от телевизията, радиото и медиите въобще. Няма как нещо, което е продукт на обикновения човешки ум да може да засенчи Всемогъщото ви Себе.

Сега се сещам за една строфа от древната Бхагават Гита: “Ако стотици хиляди Слънца изведнъж изгреят в небето, тяхното сияние може да наподоби блясъка на Върховното Себе в тази вселенска форма.”

А какво правим ние? Тръгваме след съветите на обикновените човешки разсъждения, които не са нищо друго освен още едно проявление на маймунския ни, първобитен ум. Ходим, интересуваме се, питаме и разпитваме, вместо да погледнем към “стотиците хиляди Слънца” вътре в самите нас. Колко жалко и колко нелепо, нали?!

Нека всички да се обърнем към Буда Природата си вътре в Себе си, да я познаем, да се слеем с Нея и да я последваме във всичките си начинания и действия и тогава нещата в нас самите, а и в Майката Природа и Земята ще си дойдат на точното място.

В противен случай те пак ще си дойдат на точното място, но без нас, защото никоя заблуда, илюзия или невежество не са в състояние да се противопоставят, а какво остава да победят Безсмъртното, Вездесъщото Себе!

За да можете по-лесно да достигнете до Вътрешната си Същност, научете се да медитирате и практикувайте редовно медитацията си. Ето пак техниката за медитация:

Наблюдавате ума си, но без да се захващате с мислите, които ще възникват в него. Няма да им отдавате значение, нито ще ги разделяте на правилни и неправилни. Щом не участвате в мислите и щом не ги развивате, те постепенно ще отслабват и ще изчезнат. Това неминуемо ще се получи, но вие не бързайте, защото замърсяванията на ума са от дълго време и ще е необходимо търпение, докато го изчистите и успокоите. Търпеливо, спокойно, методично практикувайте и не мислете за резултатите – те така или иначе ще дойдат!

Не се опитвайте насила да спрете ума си да не мисли, защото той не бива да бъде принуждаван, а следва да бъде естествено успокоен! Така навлизайки в спокойното, пусто, безмълвно състояние на ума вие ще можете да отразите Истинската си Природа и да я следвате във всичките си действия. Този, който следва Вътрешната си Същност, той върви в Небесния Път и не може да бъде подвеждан, манипулиран или победен!

Пожелавам ви упорита, всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си и да постигате определените си цели!