Провокациите

Провокациите често ни тласкат да мислим и да постъпваме по начин, който не е присъщ за самите нас. Някой се бил обърнал пренебрежително към нас и съответно ние, като образ в огледало, реагираме по същия начин спрямо него, т.е. желаем да му покажем, че и ние можем да го гледаме отвисоко. 

Друг ни обидил, нарекъл ни бил някак и ние веднага, директно да му го върнем измисляме някаква “подходяща” за целта дума… Трети бил ни засякъл на пътя, охо, ето как ще му дам да разбере, и ние също правим така, че максимално да му утежним положението – притискаме го към канавката. 

Или сме направили на някой добрина, а той не бил я оценил, не бил признателен за направеното благодеяние.., и от наша страна следва такава реакция, че да го сравним със земята… Без дори да съзнаваме, че е много възможно, за да направят тези грешки, хората често пъти не са с ума си – или имат някакви лоши моменти, или им се е случило нещо в живота и са неадекватни, разсеяни, нещастни…

Въобще, ако отговорим на провокациите по съответния начин, ние не само, че няма да сме справедливи, но и ще изпаднем в положение на тези хора, които никак не харесваме и заклеймяваме като зли.

Един стих от Лао Дзъ добре формулира, какво да е поведението ни в такива случаи:

“Аз се отнасям с благородство към благородния

и към подлия също:

такова е благородството на Цялото.

Аз се отнасям почтено към почтения

и към непочтения също:

такава е честността на Цялото.”

Ако постъпваме с другите така, както те постъпват с нас, ние ще сме същите като тях, т.е. след като ние не одобряваме тяхното мислене и поведение, следва да не правим и да не повтаряме действията им.

Щом някой е мерзавец и постъпва непочтено, низко, подло и недостойно, то не бива и ние да се превръщаме в мерзавци или подобни на него хора. Ако някой е откраднал нещо или изнасилил някой, от това следва ли, че и ние трябва да станем крадци или изнасилвачи…

От друга страна една провокация, освен, че може да ни тласка към недостойни деяния, тя може да ни кара да направим някакъв ход, който никак няма да е в наша полза. 

Да вземем за пример един боен спорт: Противникът ти те е ударил и от това, ти си се ядосал и желаеш миг по-скоро да му го върнеш – да го нокаутираш. Това би било тотална грешка! Той само това и ще чака, да се ядосаш, да забравиш техниките и стратегиите си и да му се откриеш. По този начин много скоро ще се озовеш в небитието. Това, което е разумно да направиш в такъв случай, е да понесеш удара и да продължиш да прилагаш правилните техники и стратегия, а не да се разяриш и незабавно да опиташ да си отмъстиш.

Забравиш ли разума си, поражението ти е гарантирано!

Така е и с провокациите в живота. Един култивиран човек не отговаря по начина, по който някой ще го провокира. От една страна, защото това е глупаво и е сигурен път към поражението. От друга страна, не е присъщо на тези, които са усъвършенствали себе си да постъпват да реагират подобно на невежи хора.

Щом има някаква провокация, най-добре би било човек да може да успокои ума си, да не тръгва след емоциите и чувствата си, и да е балансиран в действията си. Така бидейки стабилен и с непоклатима психика, той ще може да влезе в Духа си – Истинската си Природа и чрез нея да действа чрез бездействие, което не означава да си бездеен и безучастен. А означава да бъдеш в единен ритъм с Вътрешната си Природа и каквото и да предприемеш, негов източник да е твоята Изначална Истинска Природа.

Стоиш ли единен с твоята Вътрешна Същност и не се ли поддаваш на външните влияния – нервност, раздразнение, нетърпение и желания за непременно и скорошно отмъщение и даване “на урок”, то провокациите ще се превърнат в изгоден за теб случай и победата ти ще бъде сигурна. Поддадеш ли се на провокациите, това означава да влезеш в сценария, който са ти приготвили и така да попаднеш в клопка!

Характерна черта на хората в нашите географски ширини (а и не само в нашите) е да внимаваме да не се прекараме някак, т.е. да не се ощетим. Вторачвайки се в това, ние пропускаме важни неща, изпускаме да осъществим направим полезните за нас дейности.

Добре би било, ако можем да се отърсим от това чувство “да не се минем”. Какво от това, ако някой спечели, нека! Голяма работа, супер е, че някой ще спечели от нас… Още по-добре ще се получи, а законът за Кармата ще ни въздаде, рано или късно ще ни върне благодеянието.

Наистина е важно Вътрешната ни Природа да ни диктува и води. Всичко друго са дреболии. Но за да може човек да се вслушва във Вътрешния си Ритъм би следвало да се упражнява, да тренира това.

Начинът за тренировки е медитацията:

Когато медитираме, ние само наблюдаваме ума си и всички мисли, които се появяват в него. Внимаваме да не вземаме участие в мислите, да не им отдаваме значение, да не ги развиваме и да не ги оценяваме да добри или лоши. Гледайки ума и като не се захващаме с мислите, те постепенно ще отслабват, ще намаляват и ще изчезнат. Така ще можем да разполагаме с целия потенциал на ума.

Щом умът е тих, пуст, добронамерен и умиротворен, ние ще можем да го насочваме там, накъдето ни е необходимо и да го използваме според предназначението му и необходимостите ни.

Когато той не е обладан от паразитни, натрапчиви мисли и внушени идеи и когато умът ни е в Центъра си, е много мощен, проницателен, обхватен и услужлив. Това е предназначението му – да мисли в Единство със Себе си, а не да бъде хвърлян в неведение, заблуди, лутания и илюзии.

Не бива да се бърза с успокояването на ума. Трябва търпение, упорита и разчетена във времето медитативна практика, защото умът дълго време е бил в неведение, бил е разстроен и замъглен. Не бива да се очакват бързи или моментални резултати, а е необходимо да се работи спокойно, методично и неотклонно.

Този, който следва Пътя на Себето, той върви в Пътя на Безграничния. Той не може да сгреши или да генерира карма!

Пожелавам ви упорита, всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си и да можете да постигате набелязаните си цели!