Търпението

Търпението е много важно в духовните практики. Нещо може много да ти хареса и да пристъпиш към осъществяването му, но ако нямаш търпение до никъде няма да стигнеш.

По принцип силните емоции в началото са обземащи съзнанието и когато възникнат, човек има много вътрешни сили. Обещава си, че ще предприеме сериозни занимания и действително започва да практикува, но както знаете, силните неща не са много трайни, а тези които траят дълго не стоят на предела на усилието.

Духовните практики са сериозно нещо, защото никой не може да даде обет към Вселената – към Безграничния, и да не го изпълни. Може има и такива случаи, но никак не е желателно да обещаеш, да дадеш дума и след това да се отметнеш от нея. Особено, когато става въпрос за дадена дума към Вездесъщия.

Ако човек се поддава на емоционалността си, той лесно се ентусиазира, въодушевява се и огласява навсякъде какви намерения има. Дотук добре, нека да обявява, щом има намерение да изпълни дадената си дума, супер, няма по-добро нещо от това. Само че често пъти се случва някой да се запали по някаква тема, да се позанимава с нея и после да се обезсърчи и да я изостави. Ако заниманието ти е да събираш пощенски марки или монети, както и да е.., простено е.

Духовните занимания са много сериозно нещо и няма област или теми в света, които да са съпоставими с тях. Това е така, защото всичко друго е временно. И професията ни е временна, и семейството, и приятелите, и хобито ни също и всичко – целият ни живот е временен. Само Духът е Вечен и нищо не може да се съизмерва с Него. Нито успехи в кариерата могат да бъдат по-голяма цел, нито просперитетът в личен план, нито дори едно от най-ценните ни неща – здравето ни.

Да работим върху сливането и единството с Духа си би трябвало да е цел номер едно в човешкия живот. 

Когато човек е духовен, той не поставя временните неща пред Вечните.

Когато човек е духовен, той не цени отделни неща повече от Единното Цяло, а също и не прави нещо, което да е противно на волята на Вечната Вселена и така не си създава карма.

Когато човек е духовен, той изпълнява призванието, за което се е родил и е дошъл на земята и не си губи времето с малоценни и маловажни неща.

Когато човек е духовен, не се впуска в пороци, които да замъгляват съзнанието му и така да генерира карма.

Когато човек е духовен, не се поддава на мимолетни увлечения, съблазни и изкушения, които само временно ще му доставят удоволствия, а после ще го хвърлят в неведение и страдания.

Когато човек е духовен, не се привързва и на цени нищо повече от своята Вечна Природа (или както казват християните от своя Вечен живот).

Когато човек е духовен, не поставя собственото си благоденствие пред благоденствието на Единното Цяло, т.е. той е посветен и работи за Него – за всички.

Когато човек е духовен, Безграничната Вселена бди над него и не е възможно някой да му навреди или да му се случат неща, които да са в негов ущърб.

Въобще, да си духовен, означава да си Себе си – да вървиш в Пътя на твоята Истинска Природа. Не може да вървиш в пътя на Духа без да си се заредил с търпение. Ентусиазмът трябва да отстъпи мястото си на търпеливата и неотклонна практика.

Да си търпелив е да си спокоен, да не бързаш и да си сигурен в успеха си. Търпеливостта и работата върху духовните практики е гаранция за постигането на крайната си цел – сливането със Себе си и Абсолюта.

По-нататък още ще говорим за търпението, но сега нека да ви припомня техниката на медитация:

Наблюдавате ума си, но без да се захващате с мислите, които ще възникват в него. Само ще ги гледате, но без да им позволявате да ви въвличат в тях. Няма да им отдавате значение, няма да развивате мислите и няма да ги оценявате и разделяте на добри и лоши, на свети и светотатствени. Само ще ги наблюдавате дотогава, докато те изчезнат. Това, разбира се няма да стане бързо, но ще се заредите с търпение и ще практикувате, колкото дълго трябва – толкова!

Когато умът се успокои, той ще навлезе в пустото и безмълвно състояние, което ще ви даде възможност да познавате и да се слеете с Истинската си Природа и да Я следвате навсякъде и във всичко.

Този, който следва своята Истинска Същност, той върви в Пътя на Небето и не може да сгреши!

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си и да постигате определените си цели!