Четири причини, които разсейват ума

Да си единен с Духа си, т.е. да си духовен е преди всичко практика. На думи всеки може да обяснява, да показва и философства, но ако трябва нещо да се приложи на дело, тогава става ясно кой колко е усвоил техниките и реално доколко е човек на Духа. 

В наше време често можем да прочетем, да ни покажат – да видим как някой прехвален “гуру” обяснява духовни неща. Ами, то само от обяснения и наставления полза няма, щото може да си пусна радиото и ще е същото.

Гледах наскоро един клип, в който известен духовен наставник се увил с шал като пашкул и всичко това на фона на зеленина и пеещи птички, но човекът не иска да хване някой вирус, а и да не вземе да настине, че после да трябва да взема антибиотици седмици наред. Не са рядкост да се видят полупияни или обзети от страст “учители”, които да разясняват на несведущите как да напредват в духовното поприще. Хора с бастуни и на инвалидни колички имат наглостта да ни убеждават как те били прекратили страданията си и как щели да ни научат и ние да сме можели го направим. 

Това ми прилича на някой, който се хвали, че има много гаражи с най-модерни коли – Мерцедеси, Ламборгини, Бугати и още не знам си какви, но нямал бензин за тях и ако можело да сме го хвърлили с нашата кола до центъра.

Не може да си единен с Духа, да си свързан с Него, да черпиш информация и сили от Него, не може да си сериозен Йогин – да поучаваш другите как да пазят и възстановяват здравето си, как да избягат от зависимостите на живота и смъртта, а в същото време да си зависим от едно студено време, от изстинка или вирус…

Хахаха…, това наистина е смешно и нелепо. Йогинът бяга на доктор, за да не вземе да се затрие преждевременно. Ами къде остават уменията, къде са енергиите – дихателните и двигателните техники, къде са профилактиките и къде е Духът им, за да им даде подходяща терапия, начини или съвет как да избегнат здравословните си проблеми.

Ей, такива неща много ме разсмиват. Направо ми идва да се търкалям от смях, когато видя някой подобен “гуру”…

Всички помним историите за древните Даоси, които владеейки енергията в тялото са били столетници. Знаем за могъщите Йогини, за които студът, жегата или отровите не са препятствие и не са можели да смутят ежедневния им живот. 

Въобще, всички духовни хора, независимо от вида на религиите – може да са индуси, будисти, тибетци, християни, мюсюлмани, юдеи и каквито се сетите хора свързани с Духа, могат необясними, чудни и необикновени неща и при тях това не е изключение, а ежедневие.

Магичният Миларепа е медитирал в усамотение и сред нечовешки студове: “Зимната буря воюваше с моята памучна туника на върха на бялата планина!” – описва усещанията си тибетският монах Миларепа, смятан за най-големия майстор на медитацията по доктрината тумо. “Едва паднал върху мен, снегът се изпаряваше, ледът под мен се топеше, виелицата шибаше тънката ми дреха, изпълнена с огнена жар!”

В наше време се говори, че духовността е само управление на ума, но ако някой може в действителност да управлява, да подчини и да центрира ума си в Същността му, то той би имал и контрол над тялото и функциите му, а не само празно дърдорене.

Великият, истинският, духовен учител Патанджали обяснява: “Освен пречките, има още четири причини, които разсейват ума: мъка, отчаяние, нестабилност на тялото и нарушения на дишането.

Умът се пречиства чрез приучаването към изпитване на радост заедно с щастливите, състрадание към страдащите, доброжелателство към добродетелните и безразличие към тези, които продължават да живеят в порок.

Умът става чист в състоянието на задържане на дъха след дълго издишване. Или умът може да стане спокоен чрез дълбоко съзерцание на природен обект. Или чрез съзерцаване на вътрешната светлина, която е отвъд тъгата. Или чрез размишления за живота на тези, които са надмогнали страстите.

Чрез медитиране върху приятен обект по желание, съзнанието придобива сила на проникване, която се простира от най-малките частици във Вселената до най-големите.”

Познаването на Духа и духовните практики, сливането и вървенето в Пътя на Безграничното, неминуемо ще доведат до изчистване на психиката и тялото. Просветлението не е само на думи, то е преди всичко практика и няма как то да не ви приведе в Единство с Цялото (иначе няма да е просветление).

Единството с Цялото и синхронът с Безграничния със сигурност ще ви дарят със сили и способности, ако не за големи чудеса, то поне да сте наистина здрави и в кондиция, за да сте щастливи и да се радвате на живота.

Сега, нека пак да напомня техниката за медитация, защото тя е тази, която ще ви свърже с Вътрешната ви Същност и ще ви поведе в Нейния Път:

Наблюдавате всички мисли, които ще се появяват в ума ви, но няма да се захващате с тях. Не бива да гоните мислите, не бива да ги каните, не бива да искате да ги променяте или моделирате. Няма да отдавате значение на мислите и няма да ги развивате. Само ще ги наблюдавате и няма да участвате в тях.

Щом не им отдавате енергията си, те постепенно ще отслабнат и ще се успокоят. Това състояние на спокоен, умиротворен, добронамерен и безмълвен ум ще ви даде възможност да се насочите в Себе си – в Истинската си Природа, да Я опознаете, да се слеете с Нея и да я следвате във всичките си действия и през целия ви живот.

Този, който следва своята Истинска Природа, той върви в Пътя на Пустотата – Безграничното, и той не може да сгреши или да генерира карма!

Пожелавам ви упорита, всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте здрави, да сте Себе си и да можете да постигате определените си цели!