Функции на ума

Прояждащите ума съмнения правят психиката слаба, объркана и склонна към грешки, които иначе никога не бихте направили. Развихри ли се ума ви, може да натвори всякакви глупости. И колкото повече потъвате в съмненията, толкова по-невероятни, по-нелепи, но и по-убедителни стават те.

Да, може в ума ни да изникват невъзможни неща, но демоните на съмнението ще направят така, че да им вярвате и да се превърнете в техни слуги.

По начало умът е създаден да работи използвайки различните си функции – той мисли, анализира, обобщава, изключва, има емоции, чувства и прочие. Всичко, което е продукт на ума, ако е на мястото си, е необходимо и жизнено важно.

Например, когато страхът е във вид на предпазливост и чувство за самосъхранение – той е жизнено важен и необходим. Не може без страх, защото ще се превърнем в самоубийци без да разбираме това. 

Друго важно умение на ума е да се влюбва, за да се продължи рода, а и хората да живеят заедно – да общуват и се обичат. 

Съмненията също са необходими, когато се търси истината и искаме да си изясним някои събития или разбирания за живота. 

Въобще всяко нещо, което умът генерира, си има своето място и предназначение, стига то да е на мястото си и според предопределената си правилна функция.

Оставим ли се обаче, умът ни да се отдели от Центъра си, то и най-добрите негови дейности и цялото му предназначение ще се опорочи, ще се изврати.

Примерно, чувството за самосъхранение може да се превърне в болестно състояние и така то вместо да ни пази, съхранява тялото и здравето ни, да се превърне в болест и дори да ни убие. Да, прекомерният страх и паниката могат да увредят тялото – вътрешните ни органи – сърцето, черния дроб, ендокринната система, нервите, психиката и така да ни поразят.

Необузданата любов освен, че може да вгорчи отношенията между любимите хора, може да предизвика ревност и обсебване и по този начин буквално да отрови тялото и органите му. Да не говорим, за непоправимото поведение, което може да задейства прокуратура и съд. 

Ревността е много опасно чувство, макар че в началото тя е просто чувство за конкуренция и може да има съзидателен характер, ако е в разумни граници. Стане ли ревността неконтролируема си е направо болестно състояние – превръща се в бяс!

Да вземем за пример завистта. В началото, когато тя е в рамките на разумното, също може да мотивира и да дава енергия, да прави човека борбен, конкурентно способен и успяващ в живота, но завистта премине ли разумните си граници, става отвратителна, разрушителна, демонична, зла!

Егоистичните мисли и настроения, когато са в рамките на разумното, са съзидателни и допринасящи съхранението и просперитета на всеки отделен индивид, но премине ли се мярката, точно тези егоистични чувства се превръщат в алчност, жестокост, скъперничество и коравосърдечие и точно тези черти на характера са едни от най-кармичните и водещи към страдания и скитания в самсара.

Всички черти и целият ни ум следва да бъде коригиран чрез медитация, за да се слее и да добие характерът на Истинската ни Същност!

Често срещам във ФБ твърдения, че видиш ли, умът бил нещо лошо – бил заблуждаващ, измамен, илюзорен, излишен, вреден… Трябва да знаете, че всичко това е голяма заблуда! 

Добре е да може да се прави разграничение от ума, който се отделил от Същността си и който е обзет от илюзиите, невежеството и мъглата на неведението; и Истинския Ум – който е в Единство със Същността и който отразява Истинската ни Природа. 

Единият ум – поквареният, заблуденият, измамният, порочният, съблазняващият се и подаващ се на изкушения, привързаният, отвратеният, вкопчващият се и прочие, в Дзен се нарича маймунски, илюзорен ум.

А Истинският ум – обхватният, проникващият, проницателният, овладяният, умиротвореният, добронамереният, добросърдечният и единният с Първоизточника – Себето, в Дзен се нарича Голям ум.

Хубаво е, човек да знае тези неща и да не изпада в крайности, като отрича или иска да изхвърли определени неща от психиката и живота си. Няма нищо за изхвърляне и няма нищо за унищожение в нас. Има само неща, които трябва да си дойдат на точното място, правилното си съотношение, да заемат позициите и пропорциите, които Майката Природа е вложила.

Всичко трябва да бъде преобразувано и да заеме точното си място и функции, а не да бъде унищожавано или отхвърляно, да изпадаме в положението на крайно възмутени, нетърпящи възражение и нетолерантни хора…

Нека сега пак да ви припомня техниката за медитация, защото тя е тази, която може да постави всичко на точното му място, в правилното му отношение, мярка и вид:

Наблюдаваме ума си, но без да се захващаме с мислите, които ще възникват в него. Не развиваме мислите, не ги гоним, не ги каним, не ги променяме или моделираме, а само ги гледаме дотогава, докато сами утихнат.

Не се борим с мислите и не им отдаваме значение. Наблюдавайки ума си, като не се въвличаме в мислите, той ще се успокои от само себе си, без да целим това и без да се опитваме насила да навлизаме в спокойствието.

То, спокойствието – душевният мир, са вашето естествено, непринудено състояние. Просто не бива да му пречите, като тръгвате след тревожния си и необуздан ум. 

Щом навлезете в пустото, безмълвно, умиротворено състояние, вие ще можете да отразявате вашата Истинска Природа такава, каквато е тя изначално и каквато е тя във вечността!

Този, който следва своето Себе, следва Пътя на Небето! Той не може да сгреши или да си създава карма!

Пожелавам ви упорита, всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си и да сте в състояние да постигате определените си цели!