Майката Природа

Отделяйки се от Майката Природа, ние ставаме слаби, неспособни да се справяме и с най-малките трудности, които съдбата ни поднася. 

Човек през милионите години на еволюция е бил сред природата. Връзката със земята е много важна и затова е добре да не губим съвсем контакта си с нея.

Въздухът, който е наситен от природата – планината, полето, морето също не бива да бъде подценяван. Затворените пространства, развитието на болестотворни микроорганизми и застоялия въздух, който е беден на жизнена енергия, никак не е за предпочитане. Чрез него може да приемаме някаква енергия, но тя далеч не е достатъчна, за да може тялото ни да функционира правилно, а и да можем да се възстановяваме своевременно от психическата умора. 

Водата, която консумираме също е добре да не е стояла в бутилки с години, добре е да изворна. 

Слънцето ни дава изключително силна енергия и ако не можем да я възприемем и ако постоянно се крием от него, ние ще сме губещите.

Много природни източници има още – луната, звездите, дърветата, скалите и прочие. Въобще, ако искаме да сме в единство със Себе си и медитацията ни да се получава, би било добре да не се откъсваме от Майката Природа. 

Нещата са свързани – от една страна връзката със Себе си ни води към единство с природата вън от нас, а от друга, колкото по-близо сме до Майката Природа, толкова по-лесно ще е единството ни със Себе си.

Жизнената енергия е в основата на целия живот. Ако един организъм е лишен от фината си енергия, ще му е необходимо време, за може да разгради енергия от храната, водата, въздуха… Иначе животът би бил невъзможен.

В съвременния живот ние не обръщаме много внимание на тези неща и си караме по инерция, а после се чудим защо тялото ни остарява преждевременно, защо функциите му западат или изцяло отсъстват. 

Виждаме колко много момчета, мъже, се държат като жени. И колко много жени оприличават себе си като мъже. Сега не говоря за онзи малък процент хора, на които природата по рождение е смесила половете им. Говоря за това, че когато тялото е лишено от жизнена енергия, то страда и функциите му се объркват. За съжаление не само половете се объркват поради липса на енергия или поради превалирането, доминирането на един вид енергия над друг.

Къде остава мъжкия заряд? Къде отива женската сила? И защо нещата се объркват и обръщат с главата надолу?

Знаем за женското и мъжкото космическо начало – Ин и Ян, и двете противоположни енергии, които формират Цялото.

Мъжете са представители на мъжката енергия, което предполага сила, мъжественост, чест, твърдост, смелост…

Жените са израз на женската космическа енергия – на майчината обич, мекотата, гъвкавостта, слабото, финото, и т.н.

Всички неща вървят заедно. Не може да искаш да притежаваш мъжествена енергия, да си силен и твърд, а същевременно да се държиш като жена. Не може да се получи това никак. Или си мъж с цялата си енергия, характер, мислене, отношения и усещане или не си. Няма някакво средно положение, т.е. има, но и мъжествеността също ще в средно положение. 

Вътрешната енергия определя мисленето и обратно – няма как да мислиш и поведението ти да е като на жена, да не удържаш дадената си дума, да си без чест и същевременно да си потентен като мъж – невъзможно. Тези неща са като скачени съдове! 

Женската енергия също не бива да бъде подценявана, защото ако една жена няма милосърдие, ако няма майчина обич и подобно отношение към всичко в света, тя също бива лишена от женската си сила. Въобще, всичко е взаимосвързано.

Майката Природа ни зарежда с енергия и нашето поведение също е продукт на енергиите, с които сме заредили. Накратко казано, не бива да се отделяме нито от Майката Природа, нито от Вътрешната си Същност, нито пък да напускаме земното си предназначение и призвание. Щом си се родил мъж – бъди наистина мъж. Щом си се родила жена, бъди истинска жена. 

Дефицитът на Вътрешна енергия поражда уродливости, а и енергията следва да бъде точно тази, която ни е нужна.

Даоската поговорка отново е валидна и тук: 

“Този, който нарушава закона на Дао, при него идват бедност и глад…

Този, който нарушава закона на Дао умира преждевременно.”

Законът на Вселената не търпи уродливости, извращения и ги третира като нарушения, които следва да бъдат поправени. 

Да, те могат да бъдат поправени чрез осъзнаване, а ако осъзнаването отсъства или в е невъзможно, ги изправя чрез страдания и мъки дотогава, докато дойде осъзнаването!

Следването на Вътрешната ви Природа е гаранция, че не може да бъдете заблудени, подведени и вкарани в илюзии:

При медитация, ние само наблюдаваме ума си, гледаме всички мисли, които произтичат от него, но не се захващаме с тях. Не ги моделираме, не ги отпъждаме и гоним, не им отдаваме значение и не ги оценяваме. 

Само стоим и наблюдаваме ума си дотогава, докато той утихне. Не го насилваме и не бързаме това да стане бързо. Когато – тогава! Навлизането на ума в пустото, безмълвно и умиротворено състояние ще ви даде възможността да отразявате Вътрешната си Природа и да вървите в Нейния Път. 

Този, който е в единство със Себе си, той е единен с Изначалната Пустота на Вселената, той не може да сгреши или да генерира карма.

Пожелавам ви упорита, всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си и да можете да постигате поставените си цели!

3 thoughts on “Майката Природа”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.