Вярата

Днес се сещам за една много мъдра, силна, ободряваща духа източна мъдрост, която гласи:

“Загубиш ли пари, загубил си малко!

Загубиш ли здраве, загубил си много! 

Загубиш ли вяра, загубил си всичко!”

Дори и воля да има човек, дори и дисциплината му да е на ниво и да има изграден и психически стабилен характер, ако няма вяра, всичко изградено ще бъде върху пясъчна основа. Вярата е пътеводната светлина. 

Може да имам дисциплина, ако нямам убеждението, че е разумно да я поддържам или ако имам воля, а нямам вярата в себе си, че чрез нея мога да достигна целта си, значи че всичко това, което имам е уязвимо и подлежащо на разваляне, на разпад.

Много важно е човек никога да не губи вярата си. 

Различни неща има, в които човек да вярва. Един вярва в парите. Друг в любовта на любимата си. Трети, че физическото му тяло можело да стане безсмъртно. Четвърти, че земята била плоска…

Не за тази вяра става дума в поста ми днес. Говоря за вярата в Безграничния Разум, който е в основата на живота – Този, който го поддържа и когато се изчерпи го унищожава, за да го прероди и да започне наново. 

Думата ми днес е за вярата в Изначалната Мъдрост, в ненарушимата Справедливост, във Вездесъщия контрол и управление на Вселените. 

Нищо не струва силата на волята на един човек, колкото и силна да е тя, ако е самоцелна или впрегната да постига обичайните човешки капризи. 

Вярата не бива да се губи – вярата във Всемогъщото Себе, което е вътре във всеки от нас и Неговото Безгранично космично продължение. За тази вяра става въпрос сега. А за другата не си струва да говорим, защото всичко друго е променливо, временно и ако вярваме в нещо такова, то със сигурност в някакъв момент ще бъдем подведени. 

Вярата в каквото и да е друго, освен в Пустотата – в Безграничния Разум – Себето, може да се окаже измамна.

В този смисъл, човек не бива да се привързва прекалено към вещи и хора, тъй като те също са продукт на временния ни живот.

Вярата в Изначалното Себе следва да бъде непоклатима. Човек може да се съмнява в ума си, може да не вярва дори на емоциите си, може да бъде подлъган и от импулсите си за действие, но не може да бъде излъган от Изначалната си Природа.

Когато човек формира мисленето си, нагласите си, начините и подходите на действията си, може и е добре да поставя под съмнение всичко останало, но не и Вътрешното си, Истинското си Себе. 

Сега ще цитирам една мисъл на Дзен учителя Тайзен Маедзуми, която казва:  “Имайте пълно доверие в себе си, не в този който си мислите, че би трябвало да бъдете, а в Този който Сте.”

Временното ни превъплъщение е да сме хора, но Вечната ни Същност е да бъдем този, който Сме. Не бива да се подвеждаме по ума и разсъжденията на временното. Жизнено необходимо е да вярваме и да следваме Истинската си Природа. 

Какво ако сме изгубили нещо в този живот? Ами то, така или иначе, след някоя друга година (зависи на кой колко му е отредено да живее) ще изгубим, ще оставим всичко спечелено, придобито от този ни живот. То е само временно наше и предстои да го изоставим.. Няма как да го вземем със Себе си, защото то не ни принадлежи. 

Добре би било човек да се насочи към това, което ще остане с него и след смъртта му – това е Истинската ни Природа. Нея ние няма как да изгубим, но можем да бъдем заблудени, замъглени от илюзорния си ум и да не я виждаме. Така преследвайки чужди внушения и цели, няма да сме в състояние да познаваме и да следваме Себе си и ще се лутаме в капаните на самсара. 

Вярата във Вечната Справедливост на Пустотата е спасителна, защото знаейки това, няма да губим пътеводната си светлина!

Ето, пак техниката за медититация, която ще ви помогне да намерите Истинската си Природа и да я следвате:

Наблюдавате ума си, но без да се захващате за мислите, които ще възникват. Не се борете с тях, не спорете, не ги гонете и не ги канете. Не се опитвате да моделирате мислите, нито да ги отсявате или оценявате! Само наблюдавате ума си дотогава, докато той сам утихне. 

Не е правилно да искате да спрете ума си да не мисли, защото така вие ще го спрете временно, но той няма да се очисти и успокои по естествен, непринуден начин и ще генерира напрежение, което ще направи работата ви още по-трудна!

Когато внимавате да не се въвличате в ума си достатъчно дълго време, умът ви ще се успокои, ще утихне и ще се умиротвори. В това състояние на пуст, безмълвен и добронамерен ум ще можете да познаете, да се слеете и да следвате Истинската си Природа.

Този, който може да следва Вътрешното си Себе, той следва Пътя на Небето и не може да сгреши!

Пожелавам ви упорита, всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни практики, за да сте Себе си и да можете да осъществявате определените си цели!

2 thoughts on “Вярата”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.