Ментални формации

Утвърдените представи, мнения, разбирания, концепции, опит, са най-голямата пречка пред информацията, която получаваме от Духовната си Същност. 

Как да допуснеш и как да възприемеш нещо, когато според теб ти имаш опит и вече знаеш нещата. Тук се сещам за онази Дзен история с университетския професор и чашата чай:

“Университетски професор отишъл на гости на японски дзен учител, за да узнае какво е дзен. Учителят го поканил на чай. Налял му чашата догоре и продължил да налива. Професорът гледал как чашата се препълва и в един момент подскочил.

– Спрете, прелива! Няма да побере повече, не виждате ли! – не издържал професорът.

– Точно като тази чаша, вие сте пълен със своите мнения и мисли. Как мога да ви покажа дзен, ако преди това не сте изпразнили чашата си? – отвърнал учителят.”

Много хора са така. Те си представят, че техният опит е единствено важният и всичко друго не струва, маловажно е или невалидно. Така те държат, отстояват и се опитват да управляват всяка ситуация.

Естествено, че човек нито би могъл да знае всичко, нито пък е добре да не да приема нещо друго освен това, което той лично се е сблъскал и може. 

За изградените представи, за възприетите концепции – за менталните формации Буда казва: “Менталните формации, монаси, са аната; ако менталните формации бяха Аз, тогава менталните формации нямаше да водят до страдание.” (*Аната, т.е. не истинското себе)

Менталните формации – това са заучените стереотипи, като например: гняв, страх, завист, отчаяние или всичко, което е продукт на ума – еуфория, себична любов, прекомерна радост и прочие. 

Менталните формации не идват от Вътрешната ни същност. За тях Буда говори, че са заблуди и следва да бъдат изоставени. 

Когато умът е центриран в Истинската си Природа всичко, което произтича от него, не води до страдания. Например, колкото и да не ви се вярва, гневът е заучен навик. Ако сте живели до хора, които често са били гневни, сприхави или склонни към насилие, то вие сте приели тази ментална формация – този стереотип и при подобна ситуация програмата на гнева се задейства, обзема ви и вие изпитвате гняв, ярост…

Прекомерният, панически страх, също е вкоренен навик, който сте възприели от някой. Затова малките деца не бива да знаят, че родителите им ги е страх. Дори и да ви е страх, вие не бива да показвате това, защото така неволно ще създадете този навик и у децата си и когато пораснат тях ще ги е страх, без да знаят, че това не е тяхното оригинално мислене и поведение, а в тях е създаден такъв навик, реакция и усещане.

Болезнената ревност също се предава по този начин и също е един навик на ума да мисли – да усеща и да се проявява и държи спрямо партньора си със съмнение.

Разбира се, има и генетика, която пък е предадена от още по-рано от предците и тя също влияе по подобен начин.

Сега, някои може и да не ме разберат, но прекомерната радост също не е адекватна и може да доведе до заблуди и замъглявания на ума. 

Неовладяната и необуздана любов е причината за обсебванията и чувството за притежание към партньора и много често води до разрив в отношенията и… до раздяла.

Друга ментална формация са концепциите – когато си си наумил, че нещо е така и само така, дори и то да е лъжа и илюзия, човек си го вярва, защитава и не желае да приеме в ума си нищо различно от това.

Ето, това са менталните формации. Няма как да изброя всичките, но важен е принципът. А той е, че когато нещо е вкоренено, вкостенено в ума, то е ментална формация и може да доведе до страдания, мъчителност и неразбиране на Изначалното – Вечното. 

Всичко, което е живо и извира директно от Вътрешната ни Същност, т.е. е естествено и от Себето, то е благородно и води към щастие.

Нека пак да ви напомня техниката, която разрушава менталните формации и ще ви приближава все повече и повече до Себето и ще ви слее с Него – Истинската ви Природа:

Наблюдавате ума си, но без да се захващате с мислите, които ще възникват. Няма да се противопоставяте на мислите, няма да ги хващате в противоречие, няма да спорите с тях и да им доказвате, каквото и да било. 

Просто ще ги наблюдавате дотогава, докато те утихнат от само себе си. Не е добре да се насилвате да не мислите и да се опитвате да изпразвате ума си. Не е добре да сте припрени, да бързате и да целите по-бърз резултат. Така само ще си създавате допълнително напрежение и ще увеличавате проблема си. 

Внимавате в ума си, гледате мислите, не участвате в тях и не им отдавате значение. Щом стоите така невъвлечени в ума, той постепенно ще утихва и ще се успокои. В това състояние на умиротворен, пуст и добронамерен ум вие ще можете да усетите вашата Истинска Същност, да се слеете с Нея и да действате в едно с Нея. 

Този, който следва Вътрешната си Същност, той върви в Пътя на Безграничното, той не може да сгреши или да си създава карма!

Пожелавам ви упорита, всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си и да сте в състояние да постигате определените си цели!