Раздвоение

Да си в Центъра си, т.е. в Същинската си Природа, не е някаква екстра, а жизнено важна необходимост. Когато си единен със Себе си, не се отклоняваш и не отиваш в дисбаланс. 

Примерно, прекомерната гордост винаги върви с една ниска самооценка, само че второто е скрито в подсъзнанието. Една агресивност, дълбоко в неосъзнатото винаги се балансира със страх. Или арогантността, или високото самочувствие имат в противовес плахост и несигурност. 

Въобще, отклоним ли се от Центъра си, в нас настъпва раздвоение. То може да е в ума – в емоциите, чувствата или в действията. Често пъти ние не сме наясно със себе си. Уж искаме нещо, а в същото време не го искаме. Или възнамеряваме да направим определена постъпка, а не сме сигурни дали точно това целим.

Едно раздвоение е ясен знак, че не сме в единство със себе си. Ако в един момент имаме едно мнение, в следващия друго, после трето, то трябва да знаете, че това е вследствие на объркания и раздвоен ум. 

Това вие можете да коригирате чрез медитация. Щом забележим, че умът ни се мени често, значи е време за медитация. Една медитация пуска ума и не се захваща с неговите лутания. Изоставяме мненията, съображенията, разсъжденията и всичко, което умът поражда и така умът утихва от само себе си. Иначе, ако се захванем с различните варианти, в които умът се впуска, ще изгубим времето си, силите си и ще се объркваме все повече и повече, докато накрая послушаме някой “правилен” съвет на “благожелатели” от заобикалящата ни среда.

Може да ни идват различни умове – кой от кой все по-находчиви и остроумни. Може около нас да дават съвети различни хора, с различни интереси и намерения. Важното е винаги да стоим в Центъра си и преди да вземем пред вид съветите на хората или личните си съображения на ума, да знаем каква е позицията на Вътрешната си Същност. 

Ако в нас възникне някакво чувство или намерение, то би следвало винаги да ги проверим стоейки в Центъра си. За да можеш да си в Центъра си, би трябвало да си се освободил от всичко, което те прави пристрастен, привързан, или склонен към определен вид мислене или действия. Има ли в теб силно желание към каквото и да е, би следвало да знаеш, че това не е балансирано състояние, а е пристрастност, която ще ти пречи да знаеш и да отразяваш всичко такова, каквото е то в Истинската ти Природа.

Прекомерната гордост, приповдигнатото самочувствие, самомнението, склонността към пренебрежение, егоизмът, важниченето и други подобни вървят винаги с техния контрапункт, но тъй като това е дълбоко завоалирано в подсъзнанието, те трудно могат да бъдат регистрирани. Да, но те стоят и чакат своя момент за да се проявят.

Да си в Центъра си, означава в теб да не преобладава колебанието и малодушието. Щом си в единство със Себе си, колебание няма, защото всичко произтича Отвътре – от Същността, а Тя не е колеблива или малодушна. Ако сте прекалено плашливи и с несигурни решения, знайте, че е време за медитация. Щом пуснете ума да мисли и щом не се захващате с това мислене, той много скоро ще се успокои и ще отстъпи мястото си на интуицията ви. 

Това, което произтича от интуицията не може да бъде колебливо или неуравновесено. В смисъл, Вътрешната Природа не може да бъде нито малодушна, нито слабохарактерна, нито плаха. Тя е Вездесъща и ако нищо не ви пречи да бъде отразявана, това, което произтича от Нея ще е спокойно, сигурно, убедително, непоколебимо. Само умът ви може да ви направи несигурни и раздвоени, Истинската ви Природа – никога!

Да си в Центъра си е да не си подчинен на ума, а той да ти служи, като се подчинява на задачите, които му даваш да решава. Умът е човешки орган и енергия, който, ако работи в единство с Природата си, ще е много ценен и незаменим помощник. А ако се оставим на неговите лутания в лабиринтите на логиката, ще е объркваме, раздвояваме, колебаем и съмняваме. 

Умът е посредникът между Духът и тялото и щом той предава вярно информацията, която получава от Духа, той ще изпълнява функциите си, а ако изкривява, изопачава и променя това, което получава от Първоизточника, той ще бъде подвеждащ, лъжлив и измамен. Затова всекидневно е добре да работим за да държим ума си в синхрон със Същинската му Природа. 

Съвременният свят е обзет от агресивна, подвеждаща и объркваща енергия и ние не се ли очистваме своевременно, енергията, която ще управлява ума ни, също ще бъде такава. И резултатите от дейностите на ума и те ще бъдат подобни. Затова е разумно всеки ден да отделяме специално време за медитация и очистване на ума.

Нека да ви припомня техниката за медитация:

Наблюдаваме ума си, но без да се захващаме с мислите, които ще се появяват. Не развиваме мислите и не им отдаваме значение. Не се опитваме да ги спираме, да ги гоним или моделираме – не! Само ги наблюдаваме дотогава, докато те се успокоят и изчезнат от само себе си. 

Така ще можем да навлезем в пустото, умиротворено и безмълвно състояние на ума. И ще можем да знаем, да се сливаме и да действаме в едно с Истинската си Природа.

Този, който е единен със Себе си, той следва Пътя на Нероденото състояние, той не може да сгреши и не може да генерира карма.

Пожелавам ви упорита, всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си и и да можете да постигате определените си цели!

4 thoughts on “Раздвоение”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.