Двойствеността

Цялата Вселена, сиреч, съвкупността от цялата жива и не жива материя на Безкрая е един цялостен общ Организъм. 

Ние трудно можем да си представим, че земята и животът в нея сме само една малка, микроскопична частица от общото Цяло. Всеки от нас може да се сети за различни случаи от живота си, когато го е мъчел някой въпрос и случайна фраза от улицата на някой познат или непознат му е давал точния отговор. Вървиш си, мислиш си, чудиш се и… изведнъж получаваш отговора. 

Безкрайното Цяло не говори само с думи, въпреки че и това е възможно – да използва устата на някой. То говори чрез събития, случки, чрез вятъра, вълните, гората, птиците и може да си служи с най-различни всевъзможни начини. 

Когато ние хората се отклоним от Него, всъщност ние се раздвояваме и от нас самите. Единни ли сме със Себе си, ние сме единни и с Цялото. Откъснем ли се от Истинската си Природа, ние се отделяме и от единството с Безграничното. 

Примерно, когато сме сигурни в себе си и единни със Същността си в нас няма двойственост. Обаче възгордеем ли се, веднага прекомерната гордост, която всъщност е раздвояване от балансираното състояние, върви с другия си полюс – чувството за малоценност.

С всичко е така, всяко чувство или мисъл, когато е балансирана е единна и цялостна. Щом се раздвои, тя се разделя на съответните полюси. 

Например агресията върви в комплект със страха и макар да изглежда като сила, всъщност в подсъзнанието тя се балансира от страха. 

Или една арогантност е винаги заедно с едно чувство за малоценност. Може наглед да е като сила и непукизъм, но тя е неразделно свързана с ниско самочувствие и чувство за незначителност и няма значение, че изглежда като увереност и сигурност.

Двойствеността е разделяне на Цялото, разделяне от Себе си и независимо, че изглежда като просперитет, тя в същността си е нещастие – преминаване от силно позитивно към крайно негативно – от единия полюс в другия, от едната страна на махалото в другата и така във всичките ú варианти.

Единни ли сме със Себе си ние ще сме с единни и непоклатими психика и душевност и естествено ще сме част от неделимото Цяло.

Дуализмът, това е разделението – двойствеността в психиката ни, в живота, в разбиранията ни, в отношенията ни към Цялото и Майката Природа. В действителност ние няма как да се разделим от единното Цяло – от Неделимата Вселена.

Но може да сме със замъглен ум – заблудени, че сме разделени. В нашият изменчив, объркан маймунски ум, ние си представяме, че можем да натрупаме несметни богатства и да сме независими, незасегнати от нещастието на другите хора. Мислим си, че сме едно, а останалите са нещо отделно и често си казваме: “Нека аз да съм добре, пък другите нека да се спасяват, както могат… тъй ще е…” 

И тъй, хората трупат имоти, мислят си, че са осигурили семействата, синовете и дъщерите си, внуците си… и си въобразяват, че са недосегаеми и че нямат никаква връзка нито с Безкрая, нито с другите бедните и окаяни хора… Сещам се за онази българска поговорка, която казва, че “Глупостта не ходела по гората, а ходела сред хората.”

Това прилича на едно огромно домино, при което като бутнеш едно блокче и то се задейства, но ние не можем да обхванем с погледа си това грамадно домино, защото то е необхватно. Може да сме забравили, че сме го задействали и то с години да обикаля някъде далеч или наблизо около нас, но ние не го виждаме. Едва, когато дойде моментът, последното блокче ще ни удари зад врата и ако имаме шанса да сме живи, тогава ще си кажем: “Какъв лош късмет съм имал, точно мен да удари това блокче…”

Ами не е лош късмет, а е точна закономерност, идваща от единния цялостен жив Организъм – напълно очаквано и абсолютно неизбежно. Така работи То – Цялото.

Негово е Времето. Негово е Пространството. Негова е цялата жива и не жива природа. И ако някой от нас се е вживял на господар и че притежава нещо, то това е само една илюзия, нямаща нищо общо с Истината.

Ако погледнем живота си ще видим, че съдбата, движението ни, живота ни са един поток от Цялото. Ние принадлежим на Себе си, но същевременно сме част от Безграничната Вселена и няма как наложените от нас представи, желания, правила да не са съобразени с законите И.

Очиствайки ума си и като сме единни с Истинската си Природа, ние се привеждаме в единство и Цялото – Безграничната Вселена. Само така можем да сме сигурни, че не противоречим на законите И. 

Освобождавайки се от илюзорния, ограничен, себичен и раздвоен човешки ум, ние се сливаме с Единното Цяло и мислим, чувстваме, действаме и живеем живота си в единен синхрон с Него!

Медитацията е начинът да успокоим ума си и да се освободим от двойствеността на психиката ни – мислите, чувствата, емоциите, действията. Ето техниката на медитация:

Наблюдаваме ума си, но без да се захващаме с мислите, които ще ни спохождат. Гледайки мислите, ние внимаваме да не се въвличаме в тях – не се опитваме да ги променяме, не ги оценяваме, не им отдаваме значение и не ги моделираме. Само ги наблюдаваме, не ги развиваме, не участваме в тях. 

Стоим така търпеливо наблюдавайки ги дотогава, докато отслабнат и изчезнат. С времето умът ви ще се успокои, ще стане пуст, безмълвен, добронамерен, умиротворен. В това състояние ще можете да отразявате всичко такова, каквото се излъчва от вашата Истинска Природа. 

Този, който следва Себе си, той е в едно с Безграничната Вселена, той не може да сгреши или да генерира карма.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники за да сте Себе си, да имате стабилна психика, добро физическо здраве и да постигате определените си цели!