Пристрастяване в живота

Вкопчването, в каквото и да е, ще ви отведе в страната на страданията. Някои са пристрастени към “белия свят” – към живота, за други секса е важен, за трети децата и успешното им навлизане в живота, за четвърти са важни удоволствията – цялото им време да е едно приятно изживяване, пети иска да е важен – да го уважават, да му се кланят, боготворят… Най-различни могат да са пристрастията на хората. 

Сега, най-напред да се уточним, че всичко е важно – и да разполагаме с достатъчно пари, и службата, и кариерата, и удоволствията, и успешното интегриране на децата, всичко. Животът е разнообразен, многолик и носи със себе си всички роли, в които ние участваме.

Вживявайки се в тях и изпълнявайки ги ние много често забравяме най-важното нещо – Същността на нещата – това, за което сме тук на земята. Всичко, което предприемаме и се втурваме да правим, е добре да е съобразено с Вътрешната ни Природа. 

Впускайки се в живота, забравяме кое е най-важното нещо. И в един момент второстепенните неща стават толкова важни, че изключваме за същественото. Вместо да можем да слушаме Себе си, ние започваме да се съобразяваме с мненията, желанията и внушенията на другите. Така неусетно пристъпваме към задоволяване на исканията на околните, без да се сещаме за нашите – истински важните неща…

Занимавайки се с безсъдържателни неща се увличаме, пристрастяваме се и ги превръщаме в цел в живота. Без да искаме умовете ни са обсебени от вещи, хора, обстоятелства, които са свързани с доставянето ни на удоволствия и така настройваме съзнанието си, като че ли ще живеем вечно в това ограничено тяло.

Няма да сме за дълго в тази плът и ако се замислим, ще видим, че имаме много малко време. По-младите си представят, че имат цяла вечност пред тях и тя неизбежно е оцветена в златно-розово. Тези, които са преполовили времето на дадения им живот в това тяло знаят, че времето изтича мълниеносно и докато се обърнеш, животът е преминал като миг.

Нека да се замислим сега към какво си струва човек да се стреми истински. Към материалното устройване на поколенията ли? Добре, я да видим колко пъти в живота ще си спомним за нашите предци… Разбира се, че ще ги уважаваме, почитаме и ще се сещаме за тях, но да не забравяме най-важното – коренът на живота е Първоизточникът. Колко повече трябва да се сещаме за Него, отколкото за неговите творения, за създанията Му. 

Животът ще премине като миг и ако ние изгубим времето си в маловажни, незначителни и временни занимания, то със сигурност ще дойде ден, в който ще съжаляваме. Това е подобно, като да излезем от дома си, за да направим някои необходими покупки, да забравим за какво сме тръгнали, да се увлечем в някакви странични забавления или удоволствия, които някой услужливо ни е предложил. Подобно е, като нацяло да изключим за истинското си намерение и да се впуснем, в това което става на улицата, неусетно да възприемем внушенията на другите като свои собствени идеи. Така да се привържем и да се вкопчим в тях и да забравим за себе си – за роднините си, за произхода си, за възвишените си цели и смисъла на съществуването си.

Ето на това прилича вкопчването ни в маловажните, незначителните, невзрачните и несъществени неща. Привързваме се към нещо и тотално забравяме за себе си – за Пътя на Себето, за истинският смисъл на съществуването, за Вечната Безгранична Вселена!

И съответно Кармата, за да ни върне в Същността ни, ни подлага на страдания… За тях, за мъчителността, не е виновен никой друг освен самите ние. 

Вселенските закони са такива – те не оставят никой да е във вечна заблуда и с цената на всичко му изпращат избавление. Може да е с поучения, разговори с някой, може да е с опит, може да е с подсказване по най-различни начини и когато не вземаме от дума, ни изпраща страдания, които да ни заставят да се замислим, да ни пречистят, за да се върнем отново “в дома си”. Затова в началото казах, че вкопчванията ни отвеждат в страната на мъченията.

Искаме ли скоро да се освободим от тях, ще се наложи бързо да се осъзнаем и да се завърнем в намеренията, с които сме излезли от вкъщи. Ще се наложи да се откажем от чувствените си удоволствия, да напуснем илюзиите си, да се освободим от вкопчванията и пристрастията си, за да сме в състояние да следвам Истинската си Природа – Себето.

За да се завърнем в Себето ще е необходимо да изоставим всички други приумици на маймунския ни ум и да следваме Истинската си Природа. Правилната медитативна техника ще ни даде тази възможност:

Когато медитираме, ние само наблюдаваме ума си, но без да се захващаме с нито една от мислите, които ще се появяват. Не се опитваме да коригираме мисленето си, а само наблюдаваме ума и не се захващаме с мислите. Не ги развиваме, не им отдаваме значение, не ги гоним и не ги оценяваме. Въобще по никакъв начин не се въвличаме в мислите. 

Когато не се занимаваме с тях, те постепенно ще останат без енергията на ума, ще отслабнат и ще изчезнат. Така ще навлезете в Изначалната позиция на ума – пустото, безмълвно, добронамерено към всички и всичко, умиротворено състояние. Ще познаете Истинската си Природа, ще се слеете с Нея и ще я последвате във всичките си намерения и действия.

Този, който следва Себе си, той върви в Пътя на Вечната Безгранична Вселена, той не може да сгреши, нито да генерира карма.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, да сте в добро физическо и психично здраве и да постигате определените си цели!

2 thoughts on “Пристрастяване в живота”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.