Дзен майсторите

Всеизвестен факт е, че Дзен майсторите и посветените в медитацията, не губят присъствие на Духа, невъзмутими са. Това, разбира се, е въпрос на солидна практика.

В ума на непосветения веднага би изникнало противоречие. Как така Дзен будистите са състрадателни и приемащи целия свят като себе си, а в същото време са непукисти, нима това е възможно?! Естествено, както много други пъти в текстовете, смисълът се губи в разбирането, а оттам и превода на различните тълкувания не е много адекватен, въпреки че буквално може да е точен.

Думата “състрадание” в нашия език показва, че ние страдаме заедно с другите, което не бие точно в целта на това, което искаме да изразим. Бих заменил думата “състрадание”, с една друга дума “съпричастност”. Да си съпричастен към страданията на другите, означава, че не си бездеен, т.е. че участваш заедно с тях. Ако кажем състрадание, според мен това не е съвсем правилно.

Посветеният в медитативните практики не се оставя да бъде въвлечен в каквито и да било мъчителности и страдания, защото самото естество на медитацията е да не се оставяш да бъдеш захванат и въвлечен в мислите. Разбира се, приемайки всичко за едно Неразделно Цяло, Дзен практикуващите знаят, че “няма аз и няма други” и без съмнение би следвало жертвоготовно да се помага както на изпадналите в беда, така и на тези, които са загубили пътя към “дома си”.

Тези, които са се отдали на следването на Истинската си Същност, наистина са неподатливи към заблудите на ума. Тях не можеш току-така да ги хвърлиш в илюзиите, да ги изкушиш, да ги подлъжеш, съблазниш, да ги разстроиш или да ги направиш сантиментални, просто защото практикувайки дзадзен (медитацията си) те са се отучили да се поддават на истерични емоции, суетни мисли, низки страсти, неуравновесена чувствителност, робски нагласи, меркантилност, мерзости и въобще всичко, което не е присъщо и не принадлежи на Вътрешната Същност.

Някой щял да застраши здравето или живота им – много важно… Дзен майсторите знаят, че никой и нищо не е в състояние на повлияе или да увреди Истинската – Буда природата им. 

Щял бил да повреди тялото им… Ами да го повреди, ако му е възможно, само че нещо за да се случи, то това трябва да му бъде позволено от Безграничното – от Изначалната Пустота.

Никога нищо не може да се случи без разрешението на Първоизточника. Абсолютно нищо не може да последва, ако това не е допуснато от Неунищожимото Небе. Много неща могат да се случат, ако има причина да се случват и нищо не може да се случи, ако няма защо да се получи така.

Дзен посветените знаят, че не могат да избегнат неизбежното, но когато нещата са в необходимия ред и когато се спазват законите на Вътрешния Път, няма причини за безпокойство.

Усъвършенстваните в следването на Пътя не могат да бъдат изведени от състоянието им на покой, защото то е тяхната Истинска Природа. Всъщност другите състояния на тревожност, паника, страх, раздразнителност, ревност, омраза, ненавист, завист, враждебност, са заучени състояния. Те не идват от Същинската Природа, а са ни вменени, внушени, вградени в психиката ни и ние неволно им се подчиняваме, въпреки че те изначално не са наши! – това е втората ни природа, която ние сме възприели в телесния живот – в грубия материален свят.

Не можеш да разстроиш човек, който не дава и пет пари за това, за което ти си представяш, че ще го разтревожиш. 

За какво да се разстрои? За това, че някой е нечестен или неблагодарен спрямо него ли? Ами то това не зависи от него, той преди да бъде несправедлив към вас или непризнателен, е станал неблагодарен към самия себе си.

Или да му се сърдиш, че бил жесток и унищожавал природата или че го интересували само парите и собственото му благополучие. Ако той знаеше, че тази жестокост в действителност я проявява към самия себе си, проектирайки кармични зависимости в собствената си съдба, щеше ли така да постъпва и щеше ли да реже клона, на който седи? Естествено – не!

Неговото невежество, неговата заблуда и замъглен ум го кара да постъпва така.. За какво да му се ядосваш, просто му помагай!

Не можеш да разтревожиш практикуващ, който е обръгнал на трудности, на несгоди и може да води живот на ръба на съществуването. Просто това, с което ще го застрашаваш, ще му звучи като красива мелодия – като влизане в рая.

Не можеш да възмутиш Дзен посветен с несправедливост, защото той знае, че в Безграничната и Вечна Вселена никакви несправедливости не съществуват – всичко е проекция на нашите си собствени действия.

И ако за хората някакъв случай изглежда като ужасна несправедливост, то според законите на Вечната Вселена всичко е закономерно, справедливо и то с прецизна точност.

С какво можеш да трогнеш един Дзен майстор? С нищо – с абсолютно нищо. Той се е посветил на Изначалното, следва Него и не се вълнува от събития, тенденции, перспективи, благоприятно или неблагоприятно бъдеще, материални блага и каквото друго се сетите.

Дзен практиката е такава, че:

В дзадзен ние пускаме всички мисли, да идват, да стоят и да отминават, без да се занимаваме с тях.

Не спираме неприятните и не поощряваме приятните и добри мисли.

Не гоним лошите и не каним добрите мисли.

Не се опитваме да ги променяме, да ги моделираме или да усъвършенстваме – не.

В медитация ние само ги наблюдаваме дотогава, докато те утихнат от само себе си.

Когато умът навлезе в спокойното, умиротворено, безмълвно състояние, Истинската ни Природа ще се прояви. Така познавайки Вътрешната си Същност, ние можем да се слеем с Нея и да я следваме във всичките си дейности и с цялото си тяло.

Този, който е в такт с Вътрешната си природа, той е в единство с Безграничния – не може да греши или да генерира карма.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, да имате добро физическо и психично здраве и да постигате определените си цели.