Ефектът от постоянната медитативна практика

Ефектът от постоянната медитативна практика е, че практикуващият все повече се завръща в Истинското си Себе и все по-малко е податлив на внушенията на заобикалящия свят. 

Когато решите да практикувате редовно, няма да бързате с резултатите. Започвате редовно да си правите медитациите и няма да очаквате светкавични промени. 

По време на медитация човек навлиза в естественото си състояние, но това не е всичко. Истински добрите и стабилни състояния идват с постоянната практика. 

Без да осъзнаваме, ние възприемаме привичките, характерните черти и поведението на хората, които ни заобикалят. Човек, без да е нервен, сприхав, раздразнителен, гневен по природа неусетно може да копира начина мислене, емоционалност, маниерите, обноските на тези, с които има най-често контакти. 

И ето, без да се усетим, ние сме забравили спокойствието, благородството, почтеността, изтънчеността си, великодушието и въобще Себе си. На тяхно място сме посели раздразнителността, дребнавостта, дебелокожието, отмъстителността, малодушието, слабоволието… Това се случва дълго във времето и ние почти нищо не си спомняме от Същинската си природа. А и дори да си спомним, намираме си някакви оправдания, продължаваме следвайки инерцията.

Щом човек осъзнае, че трябва да се завърне в Истинската си Природа, той си прави график и внимава да не го нарушава. 

Първият ефект от медитативната практика е успокояването на ума, балансиране на емоциите и уравновесените действия и поведение.

Вторият по-важен ефект е, че с времето ние се променяме неусетно. Завръщаме се в “дома си”, превръщаме се отново в Себе си. Всички тези лоши навици, пороци, зависимости, привързаности и отвращения от само себе си се изчистват. 

Разбира се, това не става, ей така, изведнъж. Те са се натрупвали дълго време и за да бъдат напуснати и заличени от съзнанието също е необходимо време. Няма как това да се случи за един ден.

Завръщането в Същинската ни Природа ще ви даде баланса, равновесието на енергиите в тялото, в психиката и въобще в целия ни живот. А от друга страна бидейки не-себе си и вървейки след илюзорния си ум, ние генерираме енергия – оставяме наследство за следващите прераждания. Всичко друго може да изчезне след смъртта – тяло, натренирани човешки умения, памет и знания, но енергията на ума не изчезва. И ако ние сме натрупали такъв отпечатък в ума си, ще си го носим и в проекциите занапред. 

Няма по-добро, по-полезно и по-стойностно нещо, което можем да направим някога, освен това да се завърнем в Себе си.

Направете приоритет медитативната си практика. Разбира се никой не казва, изведнъж да изоставите другите си занимания. Да, някои от безполезните занимания може да премахнете веднага, но не и стойностните.

С времето, с практиката ще ви става все по-ясно и ще мислите все по-трезво кои от дейностите трябва да прекратите и кои не. С това не бива да се бърза, то е въпрос на узряване и на естествена настройка на психиката.

Иначе, колкото хора – толкова съвети. Един ще ви съветва едно, друг друго. Още повече, че започнете ли солидната си медитативна практика, ще се намерят един куп “доброжелатели”, които на всяка цена ще ви казват какво е добро и какво не е, да правите.

Спомням си преди много години (вече наближават 40), когато започнах да се занимавам с духовните практики. Е, почти нямаше някой уличен авторитет, който да не се опитваше да ме насочва, съветва, заставя, че тези неща били “излишни неща и само щели повече да ми объркат ума”. И че имало смисъл само да си гледаш кефа и да не се различаваш от нормалните хора… Какви ли не упътвания са ми внушавали, какви ли не “полезни съвети” ми предлагаха. 

Когато човек започне тепърва да навлиза в духовното, чисто материалните хора се нахвърлят зверски да те върнат към старите ти разбирания – това е вид неосъзната духовна война. 

Примерно, някой искал да откаже пушенето… Охооо, само кажете и ще видите в какви истерии ще влязат другите пушачи, за да ви разубедят. Или ако решите да откажете дрогата. “Ама как може” – ще ви кажат, ама тя дрогата е полезна при рак и развива ума, пък и колко добре ти става като се надрусаш… Що да се лишиш от тези удоволствия, не е добре да се отказваш, бъди един от нас…

Така или иначе тези неща съм ги преминал отдавна и отдавна никой не се опитва да ме разубеждава да не се занимавам с медитативните си практики. Всички от много време са възприели, че това съм аз и никой и никога не се осмелява да ми дава съвети, дали да се занимавам с духовните неща или не. 

На всички вече им е ясно до мозъка на костите, че няма никакъв смисъл да се опитват да ме “вразумяват”. Отдавна вече всички неизменно знаят, че съм неуправляем, неконтролируем, направо невменяем – това е. Безполезно е, излишно е някой да се опитва да ме вкара “в правия път”. 

И с всеки начинаещ предстои да се случи точно това… Първо ще го налазят всякакви “адепти” и “добри хора” да го съветват, да го вразумяват, заплашват и шантажират. Упорити ли сте, решителни ли сте, неумолими ли сте, ще дойде времето, когато всички те ще клекнат и ще се откажат. Тогава ще знаете, че сте преминали през първоначалните изпитания по пътя към Духа. 

Е, ще има и други, и още, и още… Но какво по-хубаво от това. Едно от най-големите удоволствия на този свят е чувството за добре свършената работа!

Сега нека пак да ви припомня техниката за медитация:

Наблюдавате ума си, но без да се захващате с мислите, които ще се появяват. Не бива да им давате участието си. Само ги наблюдавате, но без да им отдавате значение, без да ги развивате и без да се опитвате да моделирате ума си да мисли правилно – не!

Внимавате само да не се въвлечете в мислите, а ако това се случи, просто ще се върнете в началното положение на наблюдението и неучастието си в тях. Няма да бързате и да искате моментален резултат. Така умът ви ще се успокои, ще стане пуст, добронамерен към всичко и всички, ще се умиротвори и по този начин ще можете да знаете, да се слеете и да следвате вашата Истинска Природа. 

Този, който следва Вътрешната си Същност, той върви в Пътя на Вечната Пустота. Той не може да сгреши или да генерира карма.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, да имате добро физическо и психично здраве и да постигате определените си цели!

4 thoughts on “Ефектът от постоянната медитативна практика”

  1. Споделям мнението на г-а Лалева и се присъединявам към написаното. Благодаря за всецялата подкрепа, Нед, за познанието, което ни даряваш ежедневно! За посочване на единствения път към осъзнатост, вътрешен мир, здраве и смисъл! Пожелавам ти да си до нас дълги години! ☘️♥️

  2. Рада Лалева

    Благодаря Ви, за спокойствието, надеждата и насърчението, които ми вдъхвате!

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.