Съдбата

Всичко, което ни сполетява като неприятности, страдания, неволи, болести, си има причина. Ние ги приемаме като “така ми било писано” или като някакъв каприз на съдбата и много не се замисляме, защо така се е случило.

Както казва чан майсторът Йонджия Даши-Мингдао:

“Умът е автор на всички произведения и страдания на тялото от всички болести;

Не обвинявайте другите жално за това, което правилно принадлежи на теб;

Ако не желаят да поемат върху себе си кармата за ада,

Престанете да хулите колелото на Татагата – добротата на Дхарма.”

Ние хората винаги сме склонни да хвърляме вината върху някой друг. Някой бил виновен за провала ни, съдбата била безмилостно жестока, случаят не бил на наша страна, нямали сме късмет… и още колкото искате оправдания можем да изброяваме.

Истината обаче е една и тя е, че ние сами си създаваме всичко. Може в нашата човешка памет да нямаме спомени и по тази причина да не сме в състояние да си обясним нещата, но със сигурност е добре да знаем, че всичко което ни се случва в настоящето и в бъдещето, е продукт на нашите минали действия.

Когато ни сполети някое лошо събитие, нещастие или според нас несправедливост, първото нещо, което би било добре да направим е един поклон към Майката Природа, към Безкрая и да благодарим. 

Няма значение какво ще е злото, през която сме преминали, колко дълго ще страдаме и какво ще ни коства премеждието. Просто, правим поклон и искрено благодарим. 

След това може да се съсредоточим върху грешките, които сме допускали в миналото или които допускаме сега. И после, когато установим пропуските, грешните си ходове или поведение, е добре да вземем мерки, т.е. да си направим план как повече никога да не допускаме подобен род поведение и да не правим действия, за които ще плащаме за в бъдеще.

Ако започнем да хулим другите или в гнева си да хвърляме вината върху хората, природата, съдбата, несправедливата Вселена, гадния и объркан свят, то ние няма да навредим на никой друг, освен на самите себе си.

Какво може някой да направи на света или как ще обидиш Безкрая и как като стовариш вината върху някой друг какво ще промениш по този начин?! Нищо, абсолютно нищо!

Само все повече и повече ще потъваш в илюзиите, невежеството, недоволството, гнева и неблагодарността и едновременно с това, ще оневиняваш себе си и ще искаш да “си чист като сълза”.

Всичко това ни сполетява, за да можем да се осъзнаем, да разберем истинските причини за проблемите и да се коригираме, а не да обвиняваме целия свят, Вселената, Безграничния и така да си мислим, че някой ни е виновен за страданията.

Кармата никога не греши и никога не забравя! В действителност, смисълът на кармата не е да ни измъчва, да ни причинява страдания и да ни тормози. Истинският смисъл е да се осъзнаем и да се завърнем във Вътрешната си Същност. Да осъзнаем причините за страданията и никога повече да не повтаряме грешките си.

Е, знам, има хора, които са решили да се бунтуват, да протестират, да претендират, че те били прави, а не законите на Вселената… Ами, “много добре”, като роптаем, какво си мислим, че правим? И като отричаме и мразим законите на Безкрая и се отнасяме към всичко напук, на инат, какво смятате, че ще постигнем?

Ще ви кажа: по този начин ще постигнем по-голямо невежество, по-голямо потъване и все по-големи и по-жестоки страдания.

Как може някой да си представи, че ще своеволничи, ще хули и обижда Несътвореното и ще има благоденствие и просперитет в каквото и да е?!!

Когато сме в единство с Безграничното, ние също ставаме Безгранични. А когато се отделим от Него, ставаме незначителни, дребнави, низки, жалки, злобни.

Някои в стремежа си да докажат на Безкрая, че няма да му се подчиняват, се отдават на алкохола; други приемат наркотици; трети се впускат в разни сатанински обреди и следват подобно поведение…

И какво ще направите на Абсолюта. Как ще воювате срещу Нероденото?! Как?! – Никак! Само ще си говорите един на друг глупости и ще имате недостойно, безчестно, жалко поведение и живот. Така още, и още, и още ще затъвате в невежество и ще проектирате страдания за напред…

И това ще бъде дотогава, докато не се обърнете към Себе си – към Истинската си Божествена природа вътре във вас. Да, всеки има в себе си Буда природа. Необходимо е да изоставим невежеството, илюзиите, мъглата от заблудения ум и тогава ще можем да Я прозрем – да видим Истинската си Същност, да се свържем с Нея и да я последваме.

Накратко, каквото и да ни се случва: Първото нещо, което трябва да направим е да се поклоним на Несътвореното – на законите на Вечната Вселена. Не е необходимо да го показваме външно. Поклонът е състояние на ума, на вътрешна нагласа и не е нужна артистичност. Вътре в самите нас е напълно достатъчно да се поклоним.

После да се концентрираме върху причините за бедите ни. И като резултат, да предприемем реални действия и поведение, да не допускаме същите грешки!

Когато сме насочени към Вътрешната си Природа, всичко това става лесно и естествено. Медитацията ни дава поглед към Вътрешното:

Когато медитираме, ние само наблюдаваме мислите, но не се захващаме за тях. Не развиваме мислите, не им отдаваме значение, не ги моделираме. Само стоим и наблюдаваме ума си дотогава, докато той утихне от само себе си. Тогава ще навлезем в естественото, пусто, безмълвно, добронамерено и умиротворено състояние на ума. Така ще можем да се познаем, да се слеем и да следваме Истинската си Природа навсякъде и във всичко.

Този, който следва Вътрешната си Същност, той върви в Пътя на Несътвореното, той не може да сгреши или да си създава карма!

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники за да сте Себе си, да имате добро физическо и психично здраве и да постигате определените си цели!