Силен Дух

Най-добре е човек да е здрав, но уви, знам, че има и много участници в групата, които се борят с различни заболявания. Всички те, а и другите участници би било добре да знаят, че една много сериозна подкрепа и помощник към излекуването е несломимият дух. 

Знам, знам, че когато човек е болен, се срива психически, отпада физически, а и духът му също не е силен. Искам да ви кажа, че независимо какъв ще изходът от една болест, не бива да се предавате. Да, крайната дума има Вселената, но съм убеден, че ако човек е със силен дух, то излекуването ще е много близо.

Няма е добре, ако човек си каже: “Ама аз съм сериозно болен, уморен съм и смятам вече да се предам на болестта…” Това не бива да става в никакъв случай. Докато има живот в човек, докато има жизнени сили и е в съзнание, той трябва да укрепява духа си и да се бори.

Силата на Духа е в състояние да излекува всяка болест – абсолютно всяка. Е, друг е въпросът, ако пътя на човек е да напусне живота в даден момент, тогава няма да има отлагане.

Несломимият дух е много силен приятел и съюзник в борбата срещу болестите. Каквото и да ви сполети ще е добре да останете стабилни в Себе си. Понякога животът се преобръща за часове, за мигове, но какво от това.

Който стои стабилно в Себе си знае, че този живот, така или иначе е съвсем временен, преходен. Всичко друго може да се окаже илюзорно, но това че един ден всички ще умрем е гарантирано – в това няма съмнение.

Колкото повече живеем, толкова повече се привързваме към живота. И колкото повече се привързваме, толкова повече ние не желаем да се разделим с него. Това е още една илюзия, която ще ни подтиква отново и отново да се връщаме в живота.

Хубаво е често да си правим равносметка и да не се поддаваме на страха от смъртта. Колкото живот ни е отреден – толкова. Когато трябва да се оправим към Вечното си обиталище – тогава. Не бива да има вкопчване, защото едно е сигурно – няма безкрайно дълъг човешки живот. Има безкраен живот на Истинската ни Същност, а материалния живот е с определен срок.

В Тибетска Книга за Живота и Смъртта, Согиал Ринпоче казва: “Като Будист, аз гледам на смъртта като един нормален процес, реалност, която приемам, че ще се случи веднага щом аз изоставя това земно съществуване. Знаейки, че аз не мога да избягам, не виждам смисъл да се притеснявам за това. Склонен съм да мисля за смъртта по-скоро като това да си смените дрехите когато остареят и се износят, отколкото за някакъв край. И още, смъртта е непредсказуема. Ние не знаем кога и как ще се случи това. Така, че тя може само да бъде усетена, за да се приготвим преди тя наистина да дойде.”

Разбира се, това не означава, че човек трябва да се откаже от живота или да се обезсърчи.. Това означава само, че трябва да имаме ясна представа за нещата.

Пак в същата книга, Согиал Ринпоче обяснява: “Никога не забравяйте, че животът е като сън, ограничавайте привързаността и неприязънта си. Учете се на добронамереност към всички същества. Обичайте и съчувствайте, независимо какво ви правят другите. Това, което ви правят, не би имало никакво значение, ако гледате на него като на сън. Цялата работа е по време на този сън да имате положителни намерения. Това е най-същественото. Това е истинската духовност.”

Добре е да знаем, че в този живот, работейки върху ума и завръщайки го “собствения му дом”, ние всъщност ще преминем към Истинския живот. В будизма той се нарича Истинска, Вечна Същност. В Даоизма се нарича сливане с Дао. В християнството Христос го нарича Вечен живот, а и във всички други религии и учения има различни имена, но става въпрос за едно и също нещо – Сливането в единно Цяло с Безграничното.

Щом човек се устремил към Истинската си Природа и работи върху това, много скоро илюзиите на маймунския ум ще бъдат премахнати и ще постигнем целта си да намерим и да следваме Себе си. Така няма да се лутаме в заблудите, а ще се отправим в Истинския си дом.

Нека пак да ви напомня техниката, която ще ви помогне да се завърнете в Себе си – това е медитацията:

Наблюдаваме ума си, но без да се захващаме с мислите, които ще се появяват. Не се опитваме да ги моделираме или да ги избираме. Не се опитваме да ги отстраним или да ги изгоним. Просто стоим и пускаме всичко, което възниква като мисли в ума ни – да идва, да стои и да отминава…

Постепенно умът ни ще утихне, ще стане пуст, безмълвен и умиротворен… Така ще можем да познаем, да се слеем и да следваме Истинската си Природа.

Този, който следва Себе си, той върви в Пътя на Несътвореното и не може да сгреши или да си създава карма.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си и да постигате определените си цели!

1 thought on “Силен Дух”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.