Изпити и Изпитания

Изпитанията, на които ни подлага Духът, не са, за да научи Той, доколко можем да сме устойчиви, стабилни, силни, или доколко е отдадеността ни към Него! 

Ако е заради това, изпитания нямаше да има, защото Нероденото знае абсолютно всичко и няма нещо, което То да желае да научи чрез нашите страдания.

Изпитанията могат да бъдат най-различни “черни” серии от живота ни. Във всеки живот има и добри и не добри периоди и те са неделима част от пребиваването ни на земята.

Има светли моменти има и тъмни, мрачни цикли. Всички сме виждали и знаем монадата Ин-Ян. Това е животът и няма човек, който да е живял някога и да не е преминавал през такива етапи. 

Когато сме в светлите, добрите периоди, ние сме щастливи, окрилени от мечтите си и си мислим, че летим. И обратно, когато сме в мрачните си времена от живота, всичко е много трудно, гадно, отвратително, обезнадеждаващо и даже ни се струва, че всичко е съвсем безсмислено. 

Всеки може по думите на събеседника си лесно да разбере той в какъв период преминава в момента. Е, да, има и такива, които обичат да послъгват и колкото и добре да се чувстват, те мрънкат и се оплакват, щото да може някой да ги съжали и да им се превърне в “майка”.

Сега, говорим, че дори и да нямаме трудна, тежка карма, това не означава, че в бъдеще няма да имаме трудности и изпитания. Тях ги изисква самият живот.

През време на светлите фази от живота, радвайки се и бидейки щастливи, ние не трябва да забравяме, че това няма да е завинаги, а вероятно ще се наложи в някакъв момент да опознаем и другата страна на живота. Добре би било да можем да не се разконцентрираме съвсем и да пилеем енергията си, а предвидливо да се приготвим и за по-тежките дни.

През дните на изпитания на нас ни се струва, като че ли сме в ада – всичко сякаш е кошмар и цялото ни виждане и перспектива е през някаква черна призма, преживяваме ужаси насън и наяве. В тези периоди, също би било добре да не забравяме, че и те няма да траят вечно. И би трябвало да укрепим духа си така, че минавайки през трудностите да не се замъглим и да не забравим за себе си. 

Ето така, в такива дни на изпитания, ние хората попадаме в клопка. И тогава, в тези трудни дни, ние се самоопределяме дали сме истински или сме изпаднали в заблуждение и сме се пропили от фалш. Точно в изпитанията, ние сами се поставяме на мястото, което наистина реално заслужаваме. 

И ето, аз може много да говоря и много да знам, но идват трудни дни и какви са реалните възможности, които се откриват пред мен:

1. Да се поддам на изкушенията, на това, че е неимоверно трудно, мъчително, адски мъчно и да си поставя оценка – “Фалшив”… Е тогава, каква ще е ползата от моите приказки и какъв ще е смисълът на всичко казано – никакъв… 

Ще се поддам на слабостите си, на пороците си, на зависимостите си, на привързаностите и сам ще си избера към коя група да се причисля. Вероятно към групата на заблудените…

Не казвам, че е лесно и не казвам, че справянето през дните на изпитания ей така, щракваш с пръсти и готово. Когато смъртта приближи към теб и виждаш, че е възможно всеки миг да те вземе, всички престорености и празните приказки бързо ще изчезнат. Ще остане само силата, да, силата да можеш устояваш на всичко, или другото – рев, плач, хулене на всичко живо и не живо и проклинането на целия свят.

2. Да остана верен на Себе си, на Пътя и посвещението си във Вечното. Колкото и мрачни да са перспективите, колкото и мъчително да изглежда всичко, колкото и нелеп да ни се струва живота и колкото и несправедливо да виждаме света и законите в него, ние би следвало да останем единни, верни на Себе си и на Единното Цяло.

Няма изпитания, които да са лесни, защото тогава те няма да никакви изпитания. Всички изпитания са трудни, мъчителни, мрачни като тенденции и виждане напред и смъртно опасни. 

Само истинските ще могат да останат и да преминат през тях. Там не можеш да си платиш на инструктора за да те пусне на изпита. Няма как, дори и той да е самият дявол, той не може да те пусне да преминеш в Божественото, защото там изпитите се вземат само по един начин – чрез устояване докрай в Себе си – чрез истинско Посвещение.

За това са изпитите, за да се видим сами докъде сме стигнали и сами да се самоопределим какво е ниво ни. 

И вече знаете: когато дойдат трудни моменти и всичко ви се вижда мрачно и в черни краски, ще трябва да укрепите духа си и да преминете стоически и невъзмутимо през всичко, което предстои. Няма да се оплаквате, няма да хулите съдбата, Безкрая и Вселената, и няма да се отказвате от добрите си начинания, защото само чрез тях ще можете успешно да издържите изпитите на живота. И чрез Пътя вътре във вас ще можете да устоите и на най-жестоките сатанински изпитания. 

Само чрез следване на Вътрешният си Път ще победите изкушенията, съблазните, гневливостта, раздразнителността, пороците, привързаностите и всички други препятствия дадени ви, за се уверите сами в лоялността си не към някой друг, а към самите себе си!

Естествено, че който е лоялен, той лоялен и към себе си и към другите. И който е свикнал да мами другите, без да се усети той ще измами и самия себе си.

Ще продължим и друг път с тази тема за изпитанията, защото е важна и обширна и не може да бъде изчерпена само в една кратка статия.

Сега нека да ви напомня техниката за медитация:

Наблюдавате ума си, но без да се захващате с мислите. Не им отдавате значение, не ги развивате и не ги оценявате. Гледате ги и не участвате в тях. Така постепенно умът ви ще се успокои и ще навлезе в пустото, безмълвно, добронамерено към всички и всичко, умиротворено състояние. По този начин ще можете да познаете Истинската си Природа, да се слеете с Нея и да я следвате във всички етапи от живота си!

Този, който следва Себе си, той върви в пътя на Нероденото, той не може да сгреши или да си създава карма.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, да сте здрави и да можете да постигате важните си цели!

1 thought on “Изпити и Изпитания”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.