Действия

Независимо дали умът ни ще е спокоен или тревожен, ние сме тези, които му даваме гориво – енергия.

Може и да не забелязваме как става това, тъй като се водим от навиците си. Медитацията е само подготовка за прилагането ú в живота. Иначе, ако медитираме само по 15-20 минути, умът ни наистина ще започне да се успокоява, но щом ежедневието ни грабне и бързо ще влезем пак в оборотите на напрежението.

Важно е това, което постигнем по време на медитация, да можем да го внедрим и в живота.

В Тибетската “Книга за Живота и Смъртта” има една интересна история за един Дзогчен-йога, който живеел скромно и заобиколен от множество ученици. Един монах, който имал високо мнение за собствената си начетеност и знания, изпитвал завист към него, тъй като знаел, че не е много образован. Мислел си: “Как смее той, един най-обикновен човек, изобщо да си позволява да обучава? Как смее да твърди, че е учител? Ще отида и ще изпитам познанието му, ще покажа пред учениците му, че е мошеник, те ще го изоставят и ще тръгнат след мен.”

Един ден той отишъл при йогата и го попитал презрително:

– Вие, от Дзогчен, само по цял ден да медитирате ли умеете? 

Отговорът на йогата го стъписал:

– Че съществува ли нещо, върху което да медитираш?

– Значи дори и не медитирате! – възкликнал ученият тържествуващо.

– А някога губил ли съм посоката?”

Действия

Тибетският Дзогчен майстор Дуджом Ринпоче казва:

“Когато пребиваването в потока на Ригпа стане реалност, то започва да прониква в ежедневието и в действията на практикуващия и поражда дълбока стабилност и увереност.

Да действаш означава наистина да наблюдаваш мислите си, добри или лоши, да се вглеждаш в истинската им природа, без да се връщаш към миналото, без да приканваш бъдещето, без да позволяваш каквото и да било вкопчване в преживяната радост, без да позволяваш да те завладее тъга. Като правиш това, ти се опитваш да създадеш и останеш в състояние на равновесие, при което всичко – добро и лошо, покой и безпокойство – елишено от истинска идентичност.”

Когато медитацията стане начин на мислене в ежедневието, тогава няма да има голяма нужда от освобождаване на напрежението, просто защото няма да се появява напрежение. Няма да се стига до психическа преумора, изтощение или прекомерно силни емоционални състояния, които да предизвикват истерии и изпускане на нервите. Щом човек е възпитал ума си да стои в Центъра си, умът му става умиротворен, добросърдечен и разбиращ ситуацията и хората около него. По съвсем естествен начин осъзнавайки всичко, той приема заобикалящия го свят като част от себе си и така не може да му се сърди или осъжда.

Повечето напрежение и товар, който умът създава идва от неправилното разбиране за света и желанието ни за неговата непременна и бърза промяна. Приемем ли, че всичко е такова, каквото е, и че нито трябва, нито е по силите ни да го направим по наш образ и подобие, умът ни ще се успокои и всичко в него ще бъде на точното си място.

Ето затова е медитацията – за да промени ума и да приведе в единство с Центъра си, а не само, за да медитираме, т.е. да стоим в дзадзен. Вярно е също, ще постоянната практика в дзадзен от само себе си променя ума и го подготвя за ежедневието, но би било добре да се знае, че в последствие медитацията и ежедневието би следвало да се слеят. В смисъл, щом през целия ден ние успеем да останем в Себе си и щом не позволяваме на паразитните мисли, на истеричните – нестабилни емоции, на привързаностите и зависимостите ни, да обсебват съзнанието ни, то това състояние е истинска медитация.

Сега някой, който го помързява може да каже: “На мен не ми трябва да медитирам, защото аз винаги съм Себе си..”

Ами прекрасно, но това далеч не е толкова лесно да го направиш в действителност, колкото да го кажеш. Добре, ако можеш винаги да запазиш присъствие на духа, ако си свободен от пороците, от лошите си навици, от привързаностите и желанията си, тогава може би наистина не ти трябва да медитираш.

Но ако често се гневиш или ако имаш желания за мъст и ако често изпускаш нервите си, ако често се объркваш и имаш суетен и тревожен ум; ако те обзема чувство на безпокойство, безизходица, паника, ако не можеш да се освободиш от зависимостите си и ако изпитваш неистов страх от смъртта и въобще ако често се отклоняваш от Себе си – от Вътрешната си Същност, тогава няма как – ще трябва да практикуваш медитацията си редовно и ще трябва да имаш воля и самодисциплина за да не прекъсваш заниманията си. Трудно е без практика да навлезеш директно в живота и да можеш да си Себе си, даже бих казал почти е невъзможно.

Изискват се години постоянство и сериозни занимания, за да може човек да остане стабилен и невъвлечен в провокациите, през които живота ни стоварва.

Нека пак да напомним техниката за медитация:

Наблюдаваме ума си, но без да се захващаме с мислите, които ще спохождат ума ни. Не отдаваме значение на мислите, не ги развиваме, не ги обслужваме и не се отъждествяваме с тях. Само стоим и ги наблюдаваме дотогава, докато те се разредят и изчезнат. Тогава ще навлезете в пустото, умиротворено, безмълвно, естествено състояние на ума и така ще можете да познаете Истинската си Природа, да се слеете с нея и да я следвате през целия си живот!

Този, който е в Ритъм със Себе си, той е в единство с Безграничната Вселена, той не може да сгреши или да си създава карма!

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийните техники, за да сте Себе си и да можете да постигате определените си цели!

1 thought on “Действия”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.