Центриран ум

Търсейки противоречия, ние хората се надяваме да стигнем до истината. По-правилно би било търсейки Единството със Себе си да намерим Непреходната Истина.

Водейки се по човешката логика няма да стигнем кой знае колко далеч, а и да стигнем, това ще са едностранчиви и ограничени познания. Знаейки нещо, ние ще оставаме слепи за останалото. Само бидейки единни с Изначалната Пустота можем едновременно да не знаем нищо, т.е. тези знания да не са обременяващи и жужащи в ума. 

Неслучайно Пустотата е така именувана, защото влезем ли в Нея всичко изчезва – не можем да открием нито пространство, нито материя, нито време, а само Пустота. Не се подлъгвайте по името обаче, защото тъй, както Тя е пуста, така едновременно съдържа, знае и може абсолютно всичко. Няма нещо, което да е извън нея и няма кътче от Безкрая, което да не е проникнато от Нея. 

А ние хората търсим истината, но само чрез ума си – по логически път или чрез другите си средства. Понякога, за да хванем илюзията и да можем да я опровергаем, тя би трябвало да е като в оня виц, който обясняваше, че: “Немият казал на глухия, че слепият видял как куция гони влака да му спука гумите…”

Това може да ни се струва, абсолютна лъжа, но… сигурно се сещате, че има варианти, в които дори абсурдното може да се окаже вярно, нали?

Да, такава е второстепенната, ограничена природа на човешкия ум. Той не може да схване финото, тънкото, невидимото, а работи само чрез информацията постъпила чрез сетивата ни.

Имайки връзка с Вътрешната си Природа, нещата придобиват друг вид. Те, сетивата, пак ще си останат ограничени, слаби и според предназначението си, умът също ще бъде повърхностен и неспособен да обхване Необхватното. 

Щом умът е в Центъра си, той няма да се захваща с паразитни идеи, с концепции, които нямат нищо общо с конкретния случай, с търсене на противоречия, несъответствия или доводи, които да докажат истината. 

Първото нещо на един Центриран ум е да стигне директно до истината, разбира се, чрез Пустотата. Имайки истината, ще е лесно на ума да разнищи всичко останало и ще е удоволствие за сетивата да възприемат фактите. 

Всичко се съдържа в Пустотата, абсолютно всичко – и това, което някога е било, и това, което е в настоящето, и това, което някога ще бъде, а и всичко останало, което никога не е било, и няма да бъде. Премъдрата Неродена Същност знае и може всичко и не е необходимо чрез посредствения си, маймунски ум да се опитваме да обхванем Необхватното, просто, защото това е безпредметно и немислимо.

Това, което ние би трябвало да правим, е да пуснем всички мисли и приумици и да останем с Пуст ум. Сега, пак някой ще подскочи и ще каже: “Ама аз не искам да ми е пусто, защото това ми навява мисли на самота и опустошение…”

            Пустотата не е самота, нито е опустошение, не е скука, нито е забрава… Пустотата е нашето спокойно, изначално, необременено, неповлияно, непокътнато от травмите и премеждията на живота състояние. Наречена е така, заради абсолютния ú вечен покой, който всъщност е Тя.

И така, когато искаме да разберем истината, би следвало да пуснем всички мисли, които възникват в ума ни и да не се хващаме за нито една от тях.

Освобождавайки мислите да възникват, да стоят и да отминават и като не ги развиваме и не участваме в тях, те ще се уталожат. Разбира се, че не бива да очаквате това да стане на часа. Работите върху медитацията си толкова дълго, колкото е необходимо.

Щом умът утихне и мислите престанат да ви дават идеи, да ви напомнят случки от миналото, да сравняват, да изключват и да заключават, тогава ще дойде наистина вашето време – Времето на Същинската ви Природа. 

Когато умът повече не е обезпокояван от концепции, мнения, опит и знанията, които сте придобили през този живот или въобще, тогава той ще бъде способен да познае, да се слее и да улови Истината такава, каквато е. Непроменена от мислене, неизкривена от представи и предположения, не изопачена от въображението. 

Имайки пуст, умиротворен и безмълвен ум, вие ще можете да потънете в Пустотата и от там Истината ще дойде, такава каквато винаги е била. Иначе ще се лутате от едни разсъждения в други. 

Характерът, манталитетът, опитът на доброжелателите и съветниците ви, ще оставят отпечатък върху образите, които те ще ви внушават и това те няма непременно да правят преднамерено… Просто това ще бъде тяхната истина – такава, каквато те смятат, че е… Може дори да се закълнат, в каквото си пожелаете, че това е самата Истина, но… каквото и да правят, както и да ви се вричат и откровеничат, това ще е само техния обикновен човешки поглед и мнение.

Стоейки стабилно в Себе си и имайки уравновесен и пуст ум, всеки сам може да осъзнае това, което неговата Вътрешна Същност ще му каже.

Този, който е единен със Себе си, той е в такт с Вечната си, Неродена и Безсмъртна Същност. Той не може да сгреши и не може да си създава карма.

Пожелавам ви упорита, всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, да сте в добро здраве и да постигате важните си цели!

1 thought on “Центриран ум”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.