Смисълът на Живота

Невежеството е слепота, а без очи животът е труден – изпълнен с лутане и ходене пипнешком. Ето на това приличаме ние хората, когато забравим Себе си и се отдадем на чувствените удоволствия. Живеем в тъмнина и само някакви оскъдни приятни моменти осмислят съществуването ни.

Днес хората разбират живота, примерно, да се нахранят добре и то с храната, която желаят. Ако има начин да се отдадат на сексуални преживявания, живота им придобива още по-голям смисъл. Или ако натрупат някой лев, добият сигурност и уважение сред хората – Ехааа, това вече е живот. Живот е, да, живот в слепота.

По тази логика, какво би станало със света, ако има достатъчно храна, достатъчно алкохол и удоволствия. Ами как какво? Ще затъваме все повече и повече в грубите материални, сетивни наслаждения, емоции. Все повече ще свикваме с удоволствията и те ще стават все по-обичайни състояния, това ще тласка хората да търсят все по-нови и нови сладости и напред и докрай към тоталните извращения.

Всички ние знаем какво се получава, когато някой се отдаде докрай на разгулен живот, чревоугодничество, поквара, разюзданост… Става така, че човек загубва съпротивителните си сили, става малодушен, слабоволев, слабохарактерен и върви към самоунищожението си и мъките.

Истински духовните хора не живеят заради храната, не осмислят съществуването си със секса, не намират смисъл в живота в сетивно-чувствените удоволствия. Да, разбира се, всичко това не бива изключено от живота им, но основното – водещото в живота на един духовен човек е Изначалната му – Истинската му Природа.

Този, който върви в Пътя на Непроменимата си Същност знае, че смисълът на съществуването му е да служи, да върви в Пътя на Единното Цяло. 

Това може да е с работа, която му се отдава и в която е добър заради Природата си. Може да е с някакъв вид изкуство, което да извира от Същността му. Може да някаква интелектуална дейност, която да подхожда на Вътрешната му Природа… 

Въобще, смисълът е да изразяваш, да отразяваш и да даваш най-доброто от Себе си на Цялото. Ако в това намираш удоволствие, тогава няма как то да ти омръзне и да ти стане досадно, защото всичко, което идва Отвътре е неограничен ресурс – безгранични са възможностите на Себето.

Не може да ти писне, нито да се отегчиш, не може да се изчерпиш, нито да станеш ненужен. Единното Цяло знае къде, кога, кои хора имат нужда от теб и така никога няма да се почувстваш безполезен или излишен. Ето, това е когато човек живее, работи, върви в Пътя на Необятното.

А когато се вторачим в дребните си наслаждения, в изолирани и себични удоволствия, когато направим, подчиним живота си на егоизма и само на личната си изгода и пресметливост, ние се отделяме от Безграничния Източник на енергия и смисъл и така, вместо да спечелим, ние губим всичко.

Не само, че губим – така навлизаме в невежеството, в отделянето – откъсването от Изначалната си Същност и си навличаме беди, нещастия и страдания за много дълги периоди от време. 

Как мислите, дали животът е несправедлив? При положение, че в необятния космос има безпрекословен ред и закони. И нито планети, нито слънца, нито галактики и цели вселени не могат да нарушат този ред, дали ние – съществата хора, ще можем?

Когато живеем, ние изразходваме телата си, но едновременно с това ние генерираме една много фина, тънка енергия, която остава заедно с нас и след смъртта. Именно тази фина енергия, определя следващото ни съществуване, т.е. “каквото сме надробили, това ще сърбаме” и “на каквото сме си постлали, на това ще легнем…” – каквото сме проектирали в кармата си, това и ще ни очаква!

Да, повечето хора са слепи духовно и казват, че щом не виждали нещо, те не вярвали в него. Ами добре, вие виждате ли Wi-Fi, виждате ли го? – Не! Но това не пречи в момента да си комуникираме чрез него.

Вие виждате ли как земята ни притегля чрез гравитацията? – Не, но я се опитайте да се отделите от нея да видим, какво ще ви струва това?

Вие виждате ли кой и как контролира земята, за да не се отдалечи от Слънцето и да замръзнем или да не се приближи към него и да изгорим без време, а, виждате ли? – Не, не виждате… 

Виждате само много малка и съвсем нищожна част от Безграничното.

И друго, решавате, че щом нещо не съвпада с вашите разсъждения, то не съществува, или в него няма никакъв смисъл. Е, сетете се, колко е нашият човешки разум – толкова, колкото е съотношението на масата на човек към Необятния Безкрай.

Колко е?!

Можете ли да съизмервате човешкото тяло с една планина или с един континент, или с една планета, или с галактика, няма да продължавам повече… Не – не можете, може само да се разпенваме от желание да докажем себе си в спорове и наддумвания. Съизмерването е същото и в интелектуално отношение!

Защо говоря за всичко това? Ами, защото бих желал всеки от нас да спре с изолацията, отделянето, раздвоенията, откъсването от Единното Цяло и да се свърже с Вътрешната си Природа, за да е в такт с Безграничната Вселена. 

Иначе, обслужвайки дребните си страсти, похотливите си желания, порочните си замисли – невежеството си, ние хората ще затъваме в тресавището на самсара – на неведението, безпътицата, страданията, мъките и излизането от това блато може да се осъществи, само като се завърнем към единството с Цялото.

Първите стъпки към това завръщане са спазването на моралните, нравствените правила и закони, а действителното завръщане в дома си е познаването, сливането и животът в единство със Същинската ни Природа.

Нека сега пак да ви припомня техниката за медитация, но е полезно да знаете, че медитацията най-добре се получава, ако имате мисли и поведение съответстващо на нравствените закони:

Наблюдавате ума си, но без да се захващате с мислите, които ще изплуват. Няма да ги развивате, няма да им отдавате значение и няма да влизате в контакт с тях.

Ще ги оставите да възникват, да стоят и да отминават. Няма да бързате и да искате умът ви да утихне веднага – когато – тогава, заредете се с безгранично търпение.

Постепенно умът ви ще се успокои, ще стане пуст, безмълвен, умиротворен. Именно в това безметежно състояние ще можете да се насочите към Изначалната си Природа, да се слеете с Нея и да Я следвате винаги, навсякъде и във всичко.

Този, който следва Себе си, той върви в Пътя на Единното Цяло. Той не може да сгреши или да генерира карма.

Пожелавам ви упорита, всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си и да можете да постигате определените си цели!