Сънищата

Сънищата не са самата истина, те са продукт на ума. 

Сега някой веднага ще ме запита: “Да, може да са продукт на ума, но често пъти те се сбъдват или по някакъв начин ни показват истината.”

Вярно е, че сънищата са отражение на ума. Вярно е също, че има сънища, които ако са разтълкувани правилно, биха могли да ни предупредят за евентуални проблеми със здравето или за някои предстоящи събития в живота ни. 

Всъщност, ако ние имаме връзка с Вътрешната си Същност – интуицията, сънища няма да са необходими за да предугадим, предусетим и съответно да предвидим предстоящото.

В сънищата нашият човешки ум си служи с образи и символи, за да изрази нещо, което ние преживяваме. Всеки е свикнал да тълкува сънищата си по свой си собствен начин.

Когато интуицията – Вътрешната ни Природа, иска да ни подскаже – да ни научи на нещо, Тя изпраща сигнали до ума, но тъй като нашият ум най-често е зает с паразитни мисли или е активен с някакви други дейност, ние не можем да уловим и да разберем сигналите, които идват от Вътрешната ни Същност. И когато спим, умът ни улавя тези послания, а също и различни други енергийни влияния и ги преобразува в познати за нас образи, символи и преживявания. Сънят, разбира се, не е самата истина… – той е пречупен през призмата на ума чрез символи. Така ние получаваме някаква информация, която не винаги можем да разгадаем и да разберем.

Ако човек е с успокоен ум, т.е. в естественото пусто и безмълвно състояние на съзнанието, то ние ще можем без усилие да уловим всичко, което Истинската ни Природа ни изпраща и без да сме заспали. В смисъл, дори да сме в будно състояние, ако умът ни е спокоен и центриран, ще можем без проблем да знаем всичко, което идва Отвътре – от Същността ни.

Човек, чийто ум е спокоен, уравновесен, чист и в естественото си изначално състояние, той почти не сънува. Ако сънищата ви спохождат често, трябва да знаете, че умът ви по някакъв начин е бурен и неспокоен и следва да наблегнете на медитацията. Успокоите ли ума си чрез медитацията си сънищата ще започнат да се появяват все по-рядко и сънят ви ще е спокоен и дълбок.

Заради това, че умът е непрекъснато в някакви мисли, представи и активност, той не може да улови в чист вид информацията идваща от Вътрешната ви Същност и така ви я предава пречупена, нереална и изкривена чрез символи и удобни за него образи, които вие можете да разберете, ако имате опит в тълкуването на сънища.

Разбира се, че най-добре е умът ви да е спокоен и по възможност винаги да пребивава в Изначалното си пусто и безмълвно състояние. Тогава няма да има никаква нужда умът ви да ви препредава информацията идваща от Същността ви, защото ще я възприемате директно, ще я знаете и ще можете да се възползвате от нея.

Целият ни живот прилича на сън. Уж сме Себе си, а не сме. Уж ние живеем и предприемаме неща, а в действителност това не сме ние, а е обърканият ни, тревожен, суетен и привързан ум.

На сън е така и наяве пак е така. Ако нещо умът ни не може да го възприеме, да го преживее и да го понесе директно, той си създава илюзии – фалшиви представи, и това той прави за да е по-лесно да понесе истината.

Опитайте се на някой слаб човек да му кажете, че е объркал пътя и е пропилял живота, времето, усилията си напразно. Е, знаете колко бързо ще ви намрази, ще намери какви ли не доводи и доказателства, за да ви докаже, че не е така. Дори и очевидна да е истината, той няма да иска нито да я признае, нито да я приеме.

Такъв е човешкият ум, когато не стои в центъра си. Склонен е да се самозаблуждава, да си изфабрикува илюзии и да се самоизмамва, за да избяга и да се спаси от истината.

Умът, който е единен с Корените си – с Духа си, не се тревожи, не суетничи и не бяга от истината. Не му е необходимо да има друга реалност или спасение чрез илюзии.

Медитативната техника е основна, за да може умът да се завърне в дома си и да приеме нещата такива, каквито са. Когато медитираме ние пускаме всички мисли, добри или лоши да идват в ума, да стоят и да отминават. Не се страхуваме от мислите, ако те са опасни. Не подскачаме от емоции, ако те са приятни и обнадеждаващи. Само стоим и наблюдаваме ума си, без да оценяваме мислите, без да ги развиваме и без да им отдаваме значение.

Така постепенно умът ни ще стане пуст от мисли от само себе си. Не, не се стряскайте от думата “пуст”, защото това пусто състояние на ума е мощно, обхватно и ще можете да използвате ума си според както ви е необходимо. В него няма да има паразитни мисли, неуравновесена емоционалност и истерии, които да отнемат силите ви и да ви отклоняват от целите.

Този, който следва Истинската си Природа, той върви в Пътя на Безграничното. Той не може да сгреши или да си създава карма.

Пожелавам ви упорита, всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си и да сте в състояние да постигате целите си.

“Обуздай всичките си желания, 

нека плесен покрие устните ти, 

стани къс съвършена коприна, 

нека единствената ти мисъл бъде вечността, 

бъди като студена пепел, хладен и безжизнен, 

превърни се в стар съд за благовония от изоставено селско светилище!”

Шъшуан (Секисо – на японски)

Сънищата не са самата истина, те са продукт на ума. 

Сега някой веднага ще ме запита: “Да, може да са продукт на ума, но често пъти те се сбъдват или по някакъв начин ни показват истината.”

Вярно е, че сънищата са отражение на ума. Вярно е също, че има сънища, които ако са разтълкувани правилно, биха могли да ни предупредят за евентуални проблеми със здравето или за някои предстоящи събития в живота ни. 

Всъщност, ако ние имаме връзка с Вътрешната си Същност – интуицията, сънища няма да са необходими за да предугадим, предусетим и съответно да предвидим предстоящото.

В сънищата нашият човешки ум си служи с образи и символи, за да изрази нещо, което ние преживяваме. Всеки е свикнал да тълкува сънищата си по свой си собствен начин.

Когато интуицията – Вътрешната ни Природа, иска да ни подскаже – да ни научи на нещо, Тя изпраща сигнали до ума, но тъй като нашият ум най-често е зает с паразитни мисли или е активен с някакви други дейност, ние не можем да уловим и да разберем сигналите, които идват от Вътрешната ни Същност. И когато спим, умът ни улавя тези послания, а също и различни други енергийни влияния и ги преобразува в познати за нас образи, символи и преживявания. Сънят, разбира се, не е самата истина… – той е пречупен през призмата на ума чрез символи. Така ние получаваме някаква информация, която не винаги можем да разгадаем и да разберем.

Ако човек е с успокоен ум, т.е. в естественото пусто и безмълвно състояние на съзнанието, то ние ще можем без усилие да уловим всичко, което Истинската ни Природа ни изпраща и без да сме заспали. В смисъл, дори да сме в будно състояние, ако умът ни е спокоен и центриран, ще можем без проблем да знаем всичко, което идва Отвътре – от Същността ни.

Човек, чийто ум е спокоен, уравновесен, чист и в естественото си изначално състояние, той почти не сънува. Ако сънищата ви спохождат често, трябва да знаете, че умът ви по някакъв начин е бурен и неспокоен и следва да наблегнете на медитацията. Успокоите ли ума си чрез медитацията си сънищата ще започнат да се появяват все по-рядко и сънят ви ще е спокоен и дълбок.

Заради това, че умът е непрекъснато в някакви мисли, представи и активност, той не може да улови в чист вид информацията идваща от Вътрешната ви Същност и така ви я предава пречупена, нереална и изкривена чрез символи и удобни за него образи, които вие можете да разберете, ако имате опит в тълкуването на сънища.

Разбира се, че най-добре е умът ви да е спокоен и по възможност винаги да пребивава в Изначалното си пусто и безмълвно състояние. Тогава няма да има никаква нужда умът ви да ви препредава информацията идваща от Същността ви, защото ще я възприемате директно, ще я знаете и ще можете да се възползвате от нея.

Целият ни живот прилича на сън. Уж сме Себе си, а не сме. Уж ние живеем и предприемаме неща, а в действителност това не сме ние, а е обърканият ни, тревожен, суетен и привързан ум.

На сън е така и наяве пак е така. Ако нещо умът ни не може да го възприеме, да го преживее и да го понесе директно, той си създава илюзии – фалшиви представи, и това той прави за да е по-лесно да понесе истината.

Опитайте се на някой слаб човек да му кажете, че е объркал пътя и е пропилял живота, времето, усилията си напразно. Е, знаете колко бързо ще ви намрази, ще намери какви ли не доводи и доказателства, за да ви докаже, че не е така. Дори и очевидна да е истината, той няма да иска нито да я признае, нито да я приеме.

Такъв е човешкият ум, когато не стои в центъра си. Склонен е да се самозаблуждава, да си изфабрикува илюзии и да се самоизмамва, за да избяга и да се спаси от истината.

Умът, който е единен с Корените си – с Духа си, не се тревожи, не суетничи и не бяга от истината. Не му е необходимо да има друга реалност или спасение чрез илюзии.

Медитативната техника е основна, за да може умът да се завърне в дома си и да приеме нещата такива, каквито са. Когато медитираме ние пускаме всички мисли, добри или лоши да идват в ума, да стоят и да отминават. Не се страхуваме от мислите, ако те са опасни. Не подскачаме от емоции, ако те са приятни и обнадеждаващи. Само стоим и наблюдаваме ума си, без да оценяваме мислите, без да ги развиваме и без да им отдаваме значение.

Така постепенно умът ни ще стане пуст от мисли от само себе си. Не, не се стряскайте от думата “пуст”, защото това пусто състояние на ума е мощно, обхватно и ще можете да използвате ума си според както ви е необходимо. В него няма да има паразитни мисли, неуравновесена емоционалност и истерии, които да отнемат силите ви и да ви отклоняват от целите.

Този, който следва Истинската си Природа, той върви в Пътя на Безграничното. Той не може да сгреши или да си създава карма.

Пожелавам ви упорита, всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си и да сте в състояние да постигате целите си.