Болестите

Всеки мери със собствения си аршин. Едно нещо може да е много ценно и стойностно, но ако не пасва на нашите представи, разбирания или ако не желаем да се съобразим с него, ние сме готови на секундата да го сложим в графа “глупости”.

Например, не вярваме, че повечето от болестите идват от комбинация на лошото хранене и замърсеното – отклоненото от Същността ни мислене.

Сега, колкото и да убеждавам някой, че погълнатите с храната токсини влияят върху здравето – вътрешните органи и функциите им, този, който не иска да се откаже от определени храни, ще намери хиляди аргументи и “доказателства”, за да не се съгласи с мен.

Едно време хората са ловували животни и са се хранили с тях и като цяло са били здрави. Само че животните са били диви и са консумирали храна директно от природата.

В наши дни не е така. Ние се храним с това, което е сложено на рафтовете в магазина, но какво има в тази храна ние не знаем, а и да четем написаното, едва ли можем да го осъзнаем.

Токсините няма как да не си кажат думата. Болниците са препълнени от хора с канцерогенни заболявания, болести на сърдечно-съдовата система – аритмии, запушвания на артерии, инфаркти, инсулти…

Докато са здрави обаче, хората не желаят да се вслушат в добрите съвети. Всичко може да им се каже предварително, но докато болестта не дойде при тях, те няма да се съобразят и няма да коригират вида на храната и начина си на хранене.

С неправилното мислене е същото. Някой бил попрочел някоя друга книга или е взел съветите на някой “адепт” и самочувствието му стигнало до небето.

Само че мисленето също като храната ни зарежда с енергия и един некоректен начин на мислене също може да отрови тялото и органите не по-малко от токсините, които приемаме чрез храната.

Не могат да се дават съвети как точно е добре да се мисли, но това, което е добре да се каже е, че умът ни трябва да е центриран в Същността си и всичко, което е в него, следва да произтича от Нея.

Ако мерим с “аршина” на Истинската ни Същност, той няма да се различава от правилната мярка, защото това, което стои като основа, като Същност, е едно и също във всеки един от нас.

В смисъл, Изначалната Природа на всеки е свързана в едно единно Цяло и при Нея няма разминаване на мерките. Ако е истинска, каквато е мярката в един, същата е и в другите.

Различните “аршини” ги прави само дуалния ум. Ако всеки успокои ума си чрез медитация, то това, което ще произтича от Вътрешната му Същност, ще е меродавно. И тогава няма да е трудно, ако нещо не е на мястото си, да бъде коригирано навреме.

Ето, ако всичко произтича от Истинската ни Природа, ние не бихме консумирали токсична храна, независимо от старите ни навици. Или ако всичко произтича от Истинската ни Природа, ние не бихме се отдавали на брътвежите на ума, тъй като умът ни ще е продължение на Вътрешната ни Същност.

Когато човек не е в такт със Себе си, в неговия ум избуяват гордостта, надменността и алчност, похот, егоизъм… Така ние се повеждаме след тях и забравяме кои сме, откъде сме тръгнали и какъв е смисълът на живота ни тук на земята. Щом умът бъде обзет от такива мисли и чувства, той ни повежда в страната на забравата, илюзиите и невежеството.

В основата на цялата заблуда са желанията и привързаността. Хванем ли се на въдицата на Мара Изкусителя, от там ще последват и всички други порочни състояния на ума.

Грубо казано, поведем ли се след желанията, ние се продаваме. Продаваме се, изоставяме Истинската си Същност, за да можем да постигнем желаното. А то – желаното, ще ни достави удоволствия, приятни моменти и наслади… И обратно, ако не постигнем желаните неща, ще страдаме, ще се измъчваме и ще бъдем нещастни.

Не бива да се мери с аршина на маймунския ум, защото неговото мерило е непостоянно и измамно. Осъзнаем ли веднъж кое е важно и какво е добре да правим, би следвало винаги да се стремим да го отстояваме. Свикнали сме били с определена храна, добре, но след като сме разбрали, че тя е токсична, просто спираме да я консумираме, приключваме! Няма назад – край!

Щели да ни тровят с токсично месо – ами няма да го консумираме повече, каквото и да ни коства това. Млякото и млечните продукти били бъкани с хормони – край, няма повече ги ям и това е! Има достатъчно чиста храна, стига да си поставим за цел и ще я имаме.

Разбрал съм, че съм се отклонил в мисленето си, емоциите или поведението си. Да, добре, отклонил съм се, разбрал съм това и Край! Започвам си медитативната практика и упорите, с търпение, с настойчивост и без да бързам, ще приведа ума си в Центъра – в Истинската си Природа.

Ето така се процедира, а не се чудим дълго време какво да правим и как да продължим да живеем.

Нека сега пак да ви напомня техниката за медитация:

Наблюдаваме ума си, но без да се захващаме за мислите, които ще се появяват. Не се отклоняваме и не следваме мислите си, не им отдаваме значение, не ги развиваме, не ги гоним и не каним приятните мисли. Само внимаваме да не се въвлечем в тях.

Постепенно умът ще се успокои и ще навлезе в пустото, безмълвно състояние и така ще можете да познаете, да се слеете и да следвате Истинската си Природа.

Този, който следва Истинската си Природа, той върви в Пътя на Необятното, той не може да сгреши или да си създава карма.

Пожелавам ви упорита, всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си и да можете да постигате определените си цели!