Емоциите

На всеки се случва да бъде разтърсен от емоции и силни позитивни или негативни преживявания. В такива моменти сякаш човек напълно забравя за себе си, вторачвайки се в определена случка. Това е напълно естествено, но правилно е веднага след като сме имали подобни събития да седнем и да си направим медитацията.

Не може човек никога да не залитне и да не изгуби равновесие. Японците имат една поговорка: “Дори и маймуните падат от дърветата.” В смисъл, дори и много да си опитен в нещо, никак даже не е изключено да сгрешиш.

И след като сте преминали през някакви емоционални събития, първото нещо, което е добре да направите, това е медитацията. Колкото и да се контролирате, не е изключено да изпаднете в превъзбуда и да изгубите вниманието върху ума си. Това е подобно, когато духне някакъв смразяващ вятър и вие не сте облечени, да настръхнете.

Зависи от емоциите, в който влизате. За един това може да не е нещо особено, но за друг да е слабото му място в психиката. Нормално е в някакъв момент във вас да възникнат бурни емоции и вие да сте на ръба да изпуснете нервите си.

Имайки тренинг в медитативните си практики, би следвало да включите наблюдението на ума си и невъвличането ви в него. Ако успеете да го направите, то вие бързо ще оставите емоциите или истеричните си чувства. Просто няма да се захващате за тях. 

Ако ли пък нещо стане и изпуснете момента да останете незасегнати от ума си, пак няма страшно. Не бива да се тюхкате и да се самообвинявате затова, че сте допуснали да се въвлечете. Няма как, докато сте хора, винаги е възможно да се провалите в нещо и какво от това? Следващият път няма да е така, защото ще обърнете внимание на пропуските си и ще внимавате повече.

Това, което всеки би трябвало да знае е, че в обикновено състояние ние наблюдаваме ума си, но без да влагаме голямо усилие. Да, гледаме и не се въвличаме в ума си, но без това да създава в нас напрежение или усилие.

Когато знаем, че имаме някакво предстоящо събитие, което в възможно да провокира в нас объркани мисли или емоционалност, тогава е правилно да заострим вниманието си, т.е. редно е да сме будни, да сме нащрек. Това е необходимо, за да сме готови и да не се поддадем на провокацията. 

Щом сме нащрек и щом внимаваме да не се захващаме нито с това, което идва в ума ни, нито да отвръщаме емоционално на външните предизвикателства, тогава е почти невъзможно да се им поддадем.

Разбира се, редно е да имаме силна и устойчива медитация, също и умения за ненакъсана концентрация, а знаете това се постига с редовна практика.

И все пак, ако сте допуснали и сте се въвлекли в истерията на преживяното, няма да се сривате от това, че видиш ли, ето на – не ми се получава. Ако успеете да откъснете част от истеричните си мисли, това пак е успех. Нищо че не сте могли изцяло да победите маймунския си ум. Това не винаги е възможно да стане отведнъж. Затова, не се притеснявайте, че не се е получило. Просто, ако е възможно, в момента в който имате осъзнаването си, опитайте да отрежете продължението на емоционалната си възбуда, т.е. медитирайки успокойте ума си, за да не продължава да ви хвърля в превъзбудата!

И друго, не си поставяйте прекалено големи цели, които често пъти убиват хората. Да, добре е човек да е успешен и да реализира намеренията си, но нека никога да не забравяме, че сме хора с всичките си положителни черти и недостатъци.

Една от адептите на тибетския будизъм Мачиг Лабдрьон (1055 – 1149), съветва каква би било добре да е медитацията: “Нащрек, нащрек, но спокойно, спокойно.” Нека и ние така да бъдем нащрек, но същевременно спокойни и сигурни в успеха си.

Сега пак ще ви напомня техниката на медитация:

Наблюдавате ума си, но не се захващате с мислите, които ще се появяват. Няма да подбирате кои мисли да стоят в ума ви и кои не. Стоейки и гледайки как мислите се появяват, как стоят и как изчезват, вие не бива да участвате в тях. Също не бива да им отдавате значение и не бива да ги развивате. Само внимавате да не ви въвличат във вихрите си. 

Ако постоите така достатъчно време, умът ви ще утихне, ще стане пуст и умиротворен. В това състояние ще можете да познаете Вътрешната си Природа, ще можете да се слеете с Нея и да Я последвате във всичките си действия. 

Този, който се води от Вътрешната си Същност, не генерира карма и не се отклонява от Пътя на Безграничния.

Пожелавам ви упорита, всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, да сте здрави и да можете да постигате определените си цели!