Невъвличане

В ежедневието много често се случва да се сблъскаме с дребнавостта, клюките, интригите… Ако допуснем грешката да се въвлечем в тях, те ще ни завихрят така, че е възможно да се чудим как сме могли да се изкажем или да реагираме по такъв неприсъщ за нас начин. 

Благородството, което непринудено сме проявявали, може да започне да изглежда като глуповатост и щедростта, с която сме се отнасяли към другите, е възможно да заприлича на някакъв вид пресметливост. 

Само да допуснем грешката да слезем на нивото на някой подобен скандалджия или интригант и в този същия момент ние няма да се различаваме по нищо от него. Влезем ли в такъв вид отношения или говорене, е възможно ние самите да не се познаем. И колкото по-коректен, честолюбив и честен е някой, толкова повече не приема към него да се постъпва нечестно или да бъде несправедливо охулван и толкова по-наранен ще бъде от такъв вид отношения. 

И как трябва да се постъпва в такива случаи, когато ставаме без вина виновни? 

Ами как?! Много е лесно, просто да включим техниката си за медитация и да се отнасяме и да реагираме тъй, както към мислите си. 

В смисъл, по време на медитация ние само наблюдаваме мислите си и не позволяваме да бъдем замесени в тях. Умът ни може да бучи или хората да се екзалтират, да говорят разни небивалици, но ние не бива да реагираме на тях. 

Сега някой пак ще се възмути: “Е как така? Значи някой ще ме охулва несправедливо, ще изсипе помията си върху мен, а аз да мълча…, защо?”

Тук въобще не става въпрос да сме овчедушни, примирени или пораженчески настроени. В никакъв случай! Става въпрос, че не бива да участваме в такъв вид нападки дотогава, докато умът ни не остане спокоен, ненабразден, невъзмутим като огледалната повърхност на езеро. 

Чисто стратегически не е добре да влезем в някаква битка, ако не сме овладени достатъчно добре. След като сме направили медитацията си и след като умът ни е спокоен, добронамерен и умиротворен, тогава вече наистина ще стане възможно да го използваме според необходимостта си. 

Щом умът повече не обсаден от паразитни мисли и щом е свободен от агресивност или нетърпимост към който и да е и към каквото и да е, той ще е в центъра си и безпроблемно ще улови, ще отрази нещата такива, каквито те са в Буда природата ви.

За да е възможно по-бързо да навлезете в медитативното си състояние, би било добре да стоите над нещата. Някой ви бил обидил… А, много важно! Когато човек е обзет от злоба или преследва всячески някакви негови интереси, може да каже абсолютно всичко, без значение дали има истина в казаното или е от край до край някаква измишльотина. Означава ли това, че ако някой е постоянно озлобен на целия свят, аз трябва да се обиждам или да съм уязвяван от неговите думи? – Разбира се, че не.

Или някой бил възпитан още от детството си да си служи с клюки, подмятания и интриги и аз трябва да му влизам в тона на възпитанието и мерзостите му? В никакъв случай!

Добре е човек да е извисен над нещата и да не живее в техния свят. Да, може физически ние да живеем в един и същи свят, но духовно – не. 

Нека да си говорят, да хулят, да хвърлят помия, какво от това?! В това същото това време нека да сме над нещата, да не живеем и да не участваме в техния свят на невежество, пристрастност и заблуда. Този, който се е устремил към Неродената си същност, не влиза в такива провокации. 

Стоейки стабилно и наблюдавайки ума си – мислите, емоциите, а и всичко което външния свят предизвиква в него, ние ги освобождаваме да се появяват, да стоят и да отминават… Само внимаваме да не участваме в тях и да не се въвличаме във вихрите им. 

Когато не им даваме гориво, мислите, а и на набезите отвън – външните провокации, постепенно ще отслабнат и ще отмрат. И когато умът е безмълвен, спокоен и уравновесен, тогава ще можем да направим най-полезния си ход, а именно да следваме Вътрешния си Ритъм. 

И така, нека винаги да се стремим да стоим над низките, пошлите, недостойните, мерзки постъпки и отношения и да не се поддаваме на клюки, интригантстване, на разни подмятания или сплетни. 

Колкото по-дълга е медитативната ни практика, толкова по-неподатливи и стабилни ще сме психически и толкова по-неприсъщи ще са ни дребнавите отношения и постъпки.

Нека сега да ви напомня техниката за медитация: 

Наблюдавате ума си, но без да се захващате с мислите, които ще се появяват. Няма да им отдавате значение и няма да развивате мислите. Те ще възникват, ще стоят и ще отминават от само себе си. Ще се заредите с цялото търпение на света и ще практикувате без да очаквате бърз резултат, защото с очакванията само ще увеличавате напрежението.

Спокойно, методично, търпеливо ще практикувате дотогава, докато умът ви се успокои и навлезе пустото, добронамерено, умиротворено състояние идващо от Истинската ви Природа. Така ще отразявате всичко такова, каквото е от Същността ви.

Този, който следва Вътрешната си Природа, той следва Пътя на Изначалното – той не може да сгреши или да генерира карма.

Пожелавам ви упорита, всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, да сте в добро физическо и психично здраве и да можете да постигате определените си цели!

1 thought on “Невъвличане”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.