Буда Природата

Днес се сещам за една Дзен поговорка, която гласи: “Да търсиш мъдрост извън себе си е върха на глупостта.”

Да, разбира се, човек може да потърси съвети от верните си хора, от приятели и те вероятно ще му дадат правилен съвет. Но ако те – приятелите, са в единство със себе си, съвета, който ще дадат, няма да се различава от съвета, идващ от Вътрешната ни Същност.

Когато някой да има верни, истински приятели, които за нищо на света не биха го подвели и биха му дали най-искрения и полезен съвет, те би било добре да се слушат внимателно, а и да им се доверяваме.

Думата ми днес е за Буда природата, която е в Същността на всеки. Не случайно в Дзен се казва, че “няма аз и няма други”. Това е в смисъл, че когато някой се допита, слее се и следва Буда природата в себе си, тя ще го наставлява по същият начин, както ако някой друг се обърне към Нея. Няма да има никаква разлика в информацията получена Отвътре от Себе си, от информацията на някой друг, който също я е получи Отвътре – от Себе си. Същността, която е в основата на цялото съществуване е една и съща.

Каквито и различия да има между хората, те си остават само в умовете ни. Гмурнем ли се надълбоко в Буда природата си, ще видим, че няма разлика нито на етническа, нито на религиозна, нито на езикова или на каквато и друга основа или разделение.

В Сърцевината, в Същността, ние всички сме обединени в Едно Цяло. Затова не е добре някой да пренебрегва или да ненавижда друг, защото това само ще го отдалечава от Истинската му Природа. 

Всяко различие от Същността е отклонение, разделяне в ума си от Центъра му. Омразата е отклонение, завистта е отклонение, прекомерната гордост и пороците ни също са отдалечаване от Себето.

Колкото и съвети да търсим, всъщност всички те ще бъдат продукт на умовете на тези, които ни ги дават – те могат да са приятели, могат да са адепти в духовното, гуру или професионалисти в областта си.

Обаче, ако ние съумеем да се освободим от мненията, от предубежденията, от предразсъдъците и всякакъв човешки опит, и ако можем да потънем в Себето, да вземем информация от Него, то няма как някой човек, било и най-големият професионалист, да е по-мъдър от Извечната ни Природа.

Разбира се, че не можем винаги да сме в дълбока медитация и за абсолютно всичко да се допитваме до Буда природата си, но поне за важните, за съдбоносните неща е задължително.

Няма и не може някой да има повече знания, информация и възможности от Безграничното Себе. По нищо и по никакъв начин не би се различавала информацията, която вие ще почерпите от Себето си, от тази, която и най-посветеният в духовните тайни адепт или гуру ще ви даде. Няма как да е различна. Работата е в това да можете да познавате Вътрешната си същност, да се слеете и да сте в едно с Нея.

Тъй като ние хората сме много ограничени откъм сетивност и далновидност, ние няма как да знаем кое е добро и кое е зло наистина. Едно нещо може да ни се вижда добро отвсякъде, но последиците му да са бедствие – да са зли. И обратно, нещо може да го виждаме като напаст, като злина, но краят да е благородно и добро. Не можем да проследим всичко, защото сме мимолетни и ограничени.

Ето още една дзен поговорка: “Дори нещо наистина добро, не е толкова добро, колкото Нищото.”

Като “Нищото” тук не е със значение на нищо, бездействия, безчовечност, безсърдечие, равнодушие, а е Пътят идващ от безграничното ни Себе – от Всевиждащия и Всеможещ Разум.

Понякога виждам как някой се бунтува срещу Дзен поговорките и се опитва да докаже противоречието в тях, да оспорва и да ги оборва. Но преди да скочите срещу нещо и да пожелаете да го смачкате като невярно, дразнещо, неистинско или фалшиво, опитайте се да го разберете. След като го разберете наистина, тогава желанието ви да се сборите с него ще изчезне и не негово място ще се настани разбирането, спокойствието и умиротвореността. Дзен като Дзен!

Затова и всеки ден ви пиша техниката на медитация, за да можете да достигнете до Вътрешната си Същност, да се слеете с Нея и да сте в Центъра си. Ето я пак:

Когато медитирате, наблюдавайте ума си как се появяват мислите, как стоят и как изчезват. Мислите може да ви харесват или да не ви харесват – няма значение. Не се опитвайте да правите всички мисли позитивни, защото това е само една илюзия, която води към невежество и заблуди. Не се мъчете да изхвърлите лошите мисли или да ги моделирате.

Това, което трябва да направите е само да наблюдавате без да се оставяте мислите да ви въвличат в тях.

Напоследък са се нароили едни теории за позитивно мислене. Това за мен е още една глупост и съвпада на онзи виц, в който един вместо хапче против диария, взел успокоително и се хвалел: “Докторе, целият съм осран, ама хич не ми пука.”

Важно е човек не да е с позитивен ум, а да е с ум, идващ от Центъра на Съществото му. Тогава и позитивното, и негативното ще са на точното си място и няма да приличаме на душевно болни хора в еуфория и с постоянно неадекватно приповдигнато настроение.

Щом не се поддавате на мислите и щом умът ви утихне, това, което ще идва в съзнанието ви, ще е от Буда природата ви.

Така ще можете да сте в едно със Себе си и да следвате Извечната си Същност.

Пожелавам ви упорита, всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, да сте в добро здраве и да постигате важните си цели!