Нетърпеливостта

Нетърпеливостта е голямо препятствие по пътя към себе си. Тя може да премине в нервност, раздразнителност, агресивност… Добре би било да наблюдаваме за нея и ако се появи в ума ни като мисъл или емоционално състояние да я третираме, както правим това по време на медитация.

Когато усетим, че в нас се появява някаква припряност, бързане, нетърпение трябва да сме внимателни. Ако още щом забележим такъв вид импулси в нас е разумно да повишим вниманието си и да не обслужваме тази нетърпеливост.

Често се случва някой да казва, че вече бил медитирал няколко пъти, а спокойствието не било идвало. Не е възможно нито отведнъж, нито от няколко пъти да промениш характера си, който си издълбавал в психиката си в продължение на цял живот. 

Появи ли се нетърпение в нас, ние следва да го наблюдаваме без да му се поддаваме и без да го обслужваме. Ако сме си създали такъв стереотип – винаги да бързаме в мисленето и действията си, постепенно би било добре да се освободим от него, т.е. да разрушим този лош навик на припряност, нервничене и нетърпение.

Как да го освободим? Точно сега го казахме: 

Усетим ли, че сме на път да бъдем обзети от такъв вид мисли, ние следва да ги наблюдаваме, но без да участваме в тях, т.е. третираме ги така, както мисли през време на медитация. Наблюдаваме чувството и мислите на нетърпение, но не се въвличаме в тях. 

Ако един път успеем да не тръгнем и да се увличаме от мислите на припряност, с всеки следващ път задачата ни да не въвличаме ще става все по-лесна и по-достъпна. Не бива постоянно да се връщаме и да калкулираме от колко време практикуваме и как все още краят не се вижда.

Ами той краят никога няма да се види, защото край няма и дори и да сме постигнали целта си и да сме се слели със Себе си, практиката би било правилно винаги да продължава – няма край практикуването. Това прилича на пулса на сърцето – не бива да престава да бие – да работи, защото ако това се случи, ще е равносилно на смърт, т.е. на отклоняване от Природата си.

Наложително е човек да присъства винаги в Себе си. Казвали сме, че медитативната практика в седнало положение – дзадзен, е само “даване на тон за песен”. След като тонът е даден вярно, вероятността пеенето на цялата песен също да бъде вярно. 

Ако сме седнали, медитирали сме, очистили сме ума си, успокоили сме го и сме го умиротворили, тогава и в цялото ни ежедневие ще е по-лесно да поддържаме ума си невъвлечен в мислите и различните ситуации.

Важно е през цялото време на деня умът ни да не се различава от медитативното състояние. Защото иначе какво ще се получи? Медитирали сме седнали и сме успокоили ума си, но когато станем и влезем в разгара на ежедневните дейности, ще забравим за себе си – за спокойствието на ума, за умиротвореността, за добронамереността към всички и всичко и ще се последваме паразитните мисли. 

Това няма да ни доведе до никъде другаде освен да ни хвърли към пътя на невежеството и илюзиите. Затова винаги е добре да имаме едно на ум и да не забравяме за Истинската си Природа.

Както учи Дзогчен майстора Миларепа: “Вървиш или седиш, ядеш или спиш, винаги наблюдавай ума си, непрестанно и без прекъсване. Ето какво си струва да научиш.”

Да, където и да е човек, каквото и да прави, с който и да общува, би било наистина добре да не забравя за себе си – за спокойното, невъзмутимо, безмълвно, естествено състояние на ума си – на Оригиналната Природа на ума.

В медитация ние само наблюдаваме ума си, но не тръгваме след мислите, не ги обслужваме, не ги развиваме и не им отдаваме значение. Само внимаваме да не се въвлечем в техните вихри. Ако упорстваме в тази практика, умът ни ще навлезе в пустото си и естествено състояние, ще се умиротвори и ще е добронамерен към всички и всичко. 

Така ще познаете своята Истинска Природа, ще се слеете с Нея и ще Я последвате. Този, който следва Себе си, той върви в пътя на Необятното – той не може да сгреши или да си създава карма.

Пожелавам ви упорита, всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, да имате добро здраве и да можете да постигате определените си цели!